Най-известният в целия свят шеф готвач и ресторантьор - Пол Бокюз, е роден на 11 февруари 1926 година в селцето Колонж близо до френския град Лион. Малкият Пол се появява на бял свят в семейството на потомствени кулинари, за които този занаят е определящ битието от 17 век. В интерес на истината, пет години преди да се роди днешният родоначалник на най-престижните кулинарни награди, неговият дядо Жозеф продал семейния ресторант, при това заедно с правото да бъде използванa и фамилията - марка за качество. 
Ето защо Пол започва да се обучава на тънкостите на кулинарния занаят в един от лионските ресторанти, където е нает като помощник в кухнята. Като започва Втората световна война, младият Пол Бокюз заминава на фронта като доброволец, където е ранен тежко в битка край Елзас. 
След войната се заврръща в Лион и се хваща на работа в ресторанта „Мама Бразие“, а след няколко години вече става ученик на известния тогава майстор готвач Фернан Поан. През 1961 г. решава да се посвети изцяло на семейния бизнес и се връща в ресторанта, принадлежал на родителите на майка му и стопанисван от баща му - Hotel du Pont de Collonges. Той влага в работата си своя 20-годишен опит и цялата си душа без остатък - и всичко това му се отплаща. Още през 1961 г. ресторантът получава първата си звезда Мишлен, след година - втора, а през 1965 г. идва и третата. 
Достигнал зенита на славата и професионална зрелост, Пол Бокюз решава да откупи фамилното название „Бокюз“, непредвидливо продадено от дядо му преди 45 години. От 1966 г. той качва табела „Бокюз“ върху сградата на стария фамилен ресторант. И признава: „Струва ми се, че аз нямаше да бъда този, който съм, ако не бях направил това. За мен името Бокюз е най-голямата ценност“. Това заведение вече повече от половин век е символ на гастрономически перфекционизъм и неизменно е номер 1 в списъка „Най-доброто за богатите и знаменитите“. 
През 1970 г. в партньорство с именити френски готвачи той става основоположник на Великата френска кухня, известна още като nouvelle cuisine - „новата кухня“. Основните принципи на Новата кухня са следните: изключително свежи продукти, акцент върху натуралния вкус на съставките, изящна простота на рецептите, отказ от тежките сосове. На въпрос в какво се състои новото в Новата кухня, Пол Бокюз отговаря с артистизма на жив класик: „Няма нищо кой знае какво ново. Просто талантливи готвачи творят хубава кухня. И успоредно с това си правят реклама и дават храна на журналистите“. 
За приноса му в развитието на френската гастрономия през 1975 година президентът на Франция Валери Жискар Д‘Естен награждава Пол Бокюз с Ордена на Почетния легион. За специалната президентска вечеря Бокюз създава супа от трюфели, която нарича „Супа V.G.E.“ по името на президента. 
В края на 70-те години французинът вече продава продукти за гурмани с марката „Пол Бокюз“ в целия свят. През 1980-а той купува винарна в Божоле, а две години по-късно открива френски ресторант във Флорида заедно с Гастон Ленотр и Роже Верже. 
1987 година е важна за Пол Бокюз. Кметът на Париж Жак Ширак му присъжда званието Офицер на Почетния легион, а скоро след това президентът Франсоа Митеран става първият действащ френски президент, който обядва в ресторант - трябва ли да уточняваме, че това е ресторантът на Пол Бокюз L‘Auberge Du Pont de Collonge?! През същата 1987 година Пол Бокюз учредява първия международен кулинарен конкурс Bocuse d‘Or - „Златният Бокюз“. Още от първото си издание този конкурс, който се провежда веднъж на две години, се смята за неофициален световен шампионат сред готвачите. А наградата „Златен Бокюз“ по своето значение е сравнима с филмовите Оскари и олимпийското злато. 
На самия Пол Бокюз френските кулинарни писатели Го и Мийо през 1989 г. присъждат званието „Шеф готвач на столетието“. 
Независимо от солидната си възраст, Готвачът на готвачите продължава да проследява развитието на престижното състезание и да се произнася при финалното определяне на победителя. Когато го питат как самият той разбира знаменития френски израз „изкуството да се живее“, той отговаря: „Струва ми се, че трябва да се забавлявате така, сякаш ви остава само един ден живот, и да работите така, сякаш имате още сто години живот!“.