„Има два типа млади хора в Русе - тези, които остават и се задоволяват с някоя посредствена работа, и тези, които имат амбиции за реализация“. Това са думи на 22-годишен студент, който вече се е установил в чужбина. Той напуска Русе на 18 години, но с вече научени испански, френски и английски език, а сега говори и италиански и каталунски. Учи в Автономния университет в Барселона и работи в музей, за да се издържа. В Русе беше сервитьор. Това е тъжен, но показателен пример защо младите хора напускат не само Русе, а и България.
За период от 10 години населението на област Русе е намаляло с 22 748 души, като през 2010 година са преброени 235 477 лица, а последните данни от 2020 година сочат 212 720 души. 20 000 са си тръгнали само от град Русе, като към 2020 г. населението е 135 хил. души, а през 2010-а е било малко над 150 хил. Данните са на Националния статистически институт, като прогнозата за Русенска област е след 20 години населението да стане 180 хил. 
Но освен намаляващо, населението е и застаряващо, а раждаемостта е ниска. Коефициентът за естествен прираст е отрицателен, като според последните данни от 2019 г. той е -10,2.
„В момента с приятеля ми живеем в Стара Загора, аз съм от Русе, но избрахме да се премести там. При раждане общината осигурява 400 лева еднократна помощ на родители със средно образование, а на висшисти - 500 лева“, казва млада майка на 25 години. В това отношение Община Русе направи първата крачка, като от тази година ще дава еднократна финансова помощ при раждане на второ дете от 150 лева и 400 лева за близнаци.
Обобщено, причините за нежеланието на младите хора да останат в Русе са следните: липса на добри доходи и добри възможности. „Няма достатъчно неща за правене и хората, които остават, са ограничени. Не знам как цял живот прекарваш в един малък град и оставаш, когато имаш възможност да видиш нови места и хора“, казва 25-годишен русенец, който вече живее в столицата. 
Проблемът е, че подобни нагласи раждат един омагьосан кръг - липсата на реализация и липсата на кадри в Русе. Нека вземем за пример две основни сфери, без които градът не може - медицината и изкуството - лековете за тялото и душата.
„Русе разполага с две големи болници, съответно това са малък брой специалисти и малък брой случаи, в сравнение с градове като София или Варна. Допълнително условията могат да са по-добри, както и парите“, коментира 24-годишна студентка в Медицински университет в София, която няма намерение да се връща в Русе. 
„За мен Русе е прекрасен, красив и спокоен град. Не бих го заменил, ако имах избор, но аз искам освен с театър, да се занимавам и с кино. Такава възможност няма в Русе. Пожелах да се занимавам с актьорско майсторство заради усещането на сцената и възможността да въплътявам образи, но в един момент човек осъзнава, че щастието не е достатъчно, нужни са и доходи. Не бих казал, че изключвам Русе, надявам се някой ден везната да се наклони не само в полза на столицата“, признава 23-годишен студент  трети курс в НАТФИЗ.
„Живея още в Русе, но не планирам да остана. Тук има развлечения и е прекрасно да отгледаш детето си, но за хора на 20 не мисля, че е така. Може да има повече събития, фестивали, а културните и интелектуални клубове по никакъв начин не привличат млади лица“, казва 24-годишна млада художничка.
Това, което единодушно младите посочват като позитивни качества на Русе, е спокойствието, красивата архитектура, връзката с близки хора. Но когато парите не стигат, те тръгват да търсят реализация другаде.