Волейболистите на „Дунав“ завършиха в Топ 8 на елитното ни първенство. При малко повече късмет в елиминациите срещу „Левски“ можеха да стигнат почти сензационно и до финалната четворка. Как всъщност мина сезонът? С този и други въпроси се обърнахме към старши треньора Данаил Милушев.

- Г-н Милушев, каква е оценката ви за постигнатото от отбора?
- Добра. Повече от прилична, особено като се има предвид, че за втора поредна година закъсняхме драстично със селекцията. Целта ни беше да стигнем до плейофите и го направихме. Мисля си, че при малко повече спортен шанс можехме да преодолеем и силния отбор на „Левски“. На реванша в Русе водехме с 2:0, а допуснахме обрат. Малко ни трябваше. При трета среща в София напрежението със сигурност щеше да е по-високо в лагера на съперника. И тогава не се знаеше какво щеше да се случи. Че не сме толкова лош отбор, се видя и на полуфиналите, където „Левски“ пък затрудни в максимална степен много солидния и подсигурен във всичко тим на „Нефтохимик“ /Бургас/. И все пак ще повторя, че
направихме приличен сезон, най-важното в който бе израстването на отбора и на отделни състезатели
При това не бива да забравяме, че след Нова година бяхме без основен състезател - Антон Василиев, едно много опитно и добро либеро. Сещате се - контузия, операция... В хода на сезона и други титуляри бяха с травми. По едно време даже нямахме избор на кого да разчитаме на позицията център. Най-радостното на този фон е, че успяхме да изградим отличен колектив. Няма да е клише, ако кажа, че бяхме едно много сплотено семейство. 
- Кои волейболисти според вас показаха най-голямо развитие?
- Ще започна с Дейвид Кръстев. Знаете ли, че той на практика не бе играл голям волейбол. Имаше някакъв малък стаж само в „А“ група. През миналата година бе в „Арда“ /Кърджали/ и почти никой не беше чувал за него. Напълно неизвестно момче! Дейвид обаче напредна много. Изигра, особено след Нова година, страхотни мачове, бе сред основните ни реализатори. Няма да скрия - което ми е неприятно и приятно - че хора от водещи клубове вече подпитват сериозно за него. 
Това говори през какво бързо развитие мина
Другият, за когото искам да обърна внимание, е Ангел Павлов. Той беше много полезен във всички компоненти на играта. Погледнете дори и само статистиката му - цифрите казват всичко, те не могат да излъжат за приноса му.  
- Как тогава ще задържите състезатели като новата явно звезда Кръстев?
- Целта на всеки треньор е да работи с ядро, около което да вписва нови волейболисти. Аз не съм изключение, особено като се опирам на опита си, че винаги закъсняваме със селекцията. Как да ги задържим? Просто е - трябва да проведем разговори с хората, които финансират клуба. Доколкото знам шефовете от „Линамар Лайт Металс Русе“ /фирмата все още е по-известна като „Монтюпе“ - б.а./ са доволни от нашето представяне. Ние пък правим всичко, за да ги рекламираме достойно, и мисля, че се справихме с тази задача. Аз благодаря за подкрепата, но един разговор, и то колкото се може да е по-скоро, ще ни даде представа откъде и как можем да продължим напред. 
Сега картинката е - признавам - неясна
Аз например не знам за себе си дали ще остана като старши треньор. Искат ли ме, не ме ли искат, ще ми предложат ли нов договор! Нататък през разговорите с шефовете ще стане ясно и на какъв бюджет ще можем да разчитаме, за да направим бърз план за селекция. Иска ми се да запазим основните състезатели и да им предложим договори, които да ги оставят в Русе. Ще ми се да набележим и попълнения. Имам идеи. На този етап и в условията на неизвестност как да кажа на някого: „Изчакай, потърпи малко!“, след като междувременно може да получи примамлива оферта от друг клуб. Не говоря за някакви колосални финансови инжекции. Видяхте - и без бомбастичен бюджет сме в Топ 8 на страната. 
Иска ми се да видя и много по-голяма съпричастност от Общината
Да не е непременно с финансиране, има и други начини, по които може да ни се помага. В крайна сметка волейболният „Дунав“ е единственият професионален и елитен отбор в Русе. Ако градът остане и без него, ще е жалко за русенския спорт. Колективните спортове са реклама за всеки град, а и няма да открия топлата вода, че само елитните отбори влизат в новините на националните медии. Наскоро „Диема“ излъчи директно наши мачове. Цяла България беше наясно, че в Русе има волейболен отбор и че той се казва „Дунав“.  
- Кога би могла да се състои срещата със спонсорите на клуба?
- Доколкото знам, в момента хората са по бизнес дела в Испания. Надявам се, че когато се приберат в България, тази среща ще е факт. 
- Хвърляте ли по едно око към школата? Съзирате ли играчи, готови да бъдат интегрирани в мъжкия отбор?
- Честно казано, нямам преки наблюдения, тъй като бях зает изключително с първия тим. Помощникът ми Красимир Миронов има далеч по-вярна представа какво се случва в школата. По едно време при нас тренираха две момчета. Видимо имат потенциал, но все още са далеч от класа за мъжкия отбор. Освен това имат да догонват ръстово другите ни волейболисти. Аз 
никога не бих се отказал от добри местни състезатели
най-малкото защото няма да имаме грижа за подсигуряването им с квартири. Така ще се пести и от бюджета. 
- Желаем ви успех и дано тази година направите бърза, качествена селекция и отборът да стигне още по-далеч в първенството!
- Благодаря! Дано!