Здравей, Петя! В началото на първи курс в университета се почувствах доста объркан. Представите ми за професията по тази специалност се оказаха неточни. Всички дисциплини ми се видяха трудни. Като не знаех дали да се откажа, премина време, през което ни спускаха задачи, аз къде се справях, къде - не, някои изпити бяха неочаквано за мен по-лесни, за други не бяха доволни от подготовката ми. Миналата пролет през онлайн обучението си спечелих освобождаване от един изпит. Дойде ми гениална идея :)да направя така с колкото може повече дисциплини. По време на семестъра изпратих предварително курсова работа при друг преподавател с предложение да ми я разгледа и ще се радвам, ако се освободя от изпита и при него. Получих доста забележки, но бях освободен. Може би направих грешка, че при същия преподавател по друга дисциплина повторих този опит. Отговори ми, че съм пренебрегнал забележките от предната ми работа. Стори ми се разгневен. Мислех, че ще ме отреже и че изпитът ми ще премине по-тежко заради проявеното ми нахалство. Получих указание да преработя текста според насоките. После бях оценен с „Много добър“, освободен и поканен на изпит, ако желая шестица. Мисля, че оценката беше справедлива, предвид справянето на другите колеги спрямо изискванията. Тази учебна година имахме друга дисциплина със същия преподавател. Както миналата година, така и сега той упорито се опитваше да ни накара да четем от посочените източници, а не както преди да опираме до готови разработки в интернет. В края на семестъра истински почетох малко и реших, че е оригинално да съчетая написаното с друга тема за материала, който трябваше да подготвим за едно семинарно упражнение. Преподавателят ми обясни, че допълването няма връзка с темата ми и съм се отклонил от нея. С това лъсна и истината, че не бях прочел основните неща, които ни беше предоставил. Достигнах до извод, че този път трябва да запретна ръкави. Дисциплината много ми беше допаднала от лекциите и упражненията. Имах желание да си спечеля отлична оценка, но и любопитство дали работата ми ще се хареса - дали преподавателят си е гаден и пак няма да е удовлетворен, каквито и усилия да положа. Четох, вадих си записки, отбелязвах страниците от източниците. Отначало ми беше трудно, докато разбера определени идеи, но ми ставаше все по-интересно. Стори ми се, че някои теории се свързват с други ту като верига, ту като мрежа. Като станах готов, бях наистина доволен от наученото и от себе си и си казах, че не ми пука колкото и да ми пише, но зачаках с нетърпение резултата си. Отговорът дойде доста бързо. Първите три изречения много ме развълнуваха - че е искрено удовлетворен, когато работата показва, че студентите сами са се ровили в литературата. После пишеше, че ми поставя Отличен (6) и ме освобождава от изпита. След това ми описа особеност за един от източниците и това ми звучеше като информация, предадена някак приятелски. Пиша ти, Петя, защото се чувствам много странно приятно, но не знам от кое от трите неща в отговора. Мисля, че е повече от първото и третото, а шестицата и освобождаването са чудесен вариант за мен, но в момента те не са ми най-важните. Миналата година подозирах, че е гаден, а сега му се възхищавам. Дали ние, студентите, не се запъваме повече като магаре на мост, като не се учим от насоките навреме? Траян, 21 г.

Здравей, Траяне! Писмото ти разкрива много искрено описание на твои преживявания по време на сесия и взаимоотношения с преподавател, които в един момент са били напрегнати, но сега си толкова удовлетворен, че ти се е приискало да споделиш с някого, който очакваш по-добре да те разбере.
И друг път съм обръщала внимание, че психологът е на разположение, дори когато не се касае за трудност, а за
радост, която ни се струва, че няма да бъде отразена
от близкото обкръжение, както се нуждаем по-пълноценно да я изпитаме, за да може да се настроим после за новите си ежедневни задачи.
С този мотив давам ход на изразеното от теб към страницата на вестник „Утро“, въпреки че в послеслов ти ми писа, че сигурно писмото ти не е подходящо за рубриката „Консултант“. И още нещо. „Сесия е сега...“, както се казва в преработка на поема на наш велик поет, продукт на студентския фолклор, и вероятно писмо ти и този отговор ще бъдат
в подкрепа на много студенти и преподаватели
които са от двете страни на проблем, подобен на твоя.
Една година след постъпването в университета отчиташ колко объркан си се почувствал в първия си семестър. „Представите ми за професията по тази специалност се оказаха неточни“. Нормално е представите на толкова млад човек да не са пълни или да са повърхностни, особено ако специалността не е по професията на родителите или на друг близък, така че да познава не само външния облик на дадена професия, но и спецификата на познанията, които тя изисква, и много други фактори, които можем да опознаем чрез съвременното образователно и професионално ориентиране.
„Всички дисциплини ми се видяха трудни“. Това признание е много важно и за гимназистите, които имат намерение да следват, и за първокурсниците в университета и за твоите настоящи колеги, защото изразяваш това, което и може би те са изпитвали. Колкото до гимназистите, когато в последните години в училище започнат да учат с повече лекота, те пренасят по инерция досегашния си начин на справяне и в университета. Но ето, че степените в образованието, както имат различни имена - начално, основно, средно, висше, така се и различават по
начин на успешно учене
После те е завъртял вихърът от нова материя по дисциплините и различни изисквания и задачи от преподавателите - „Като не знаех дали да се откажа, премина време, през което ни спускаха задачи, аз къде се справях, къде - не, някои изпити бяха неочаквано за мен по-лесни, за други не бяха доволни от подготовката ми“. На този етап представата ти за подготвеност за упражнения и за изпити е била неясна. Подсказваш, че не си разбирал защо по едни задачи минаваш леко, а по други летвата е висока. Може и да ти се е струвало, че списъците с литературата, които съпътстват конспектите, са умопомрачително дълги. Дали поради това си избягвал да прочетеш нещо от тях, след като има толкова много материали наготово в интернет?
В новата необичайна за всички ситуация
миналата пролет, когато трябваше обученията да станат дистанционни, при трудността да се адаптирате, когато и спецификата на дадена дисциплината е позволявала, си натрупал достатъчно актив за ранно освобождаване от изпит. „Дойде ми гениална идея :)да направя така с колкото може повече дисциплини“. Това решение като че ли е завръзката на проблема, който се е оказвал голямо предизвикателство за теб, но може би и за преподавателя, за когото разказваш.
Представям си как преждевременно си изпратил курсова работа, преди той да може да ви представи по-голям обхват от материята. Проявил си кураж, заради който те е поощрил с освобождаване, но ти е предоставил и обратна връзка със забележки, с които е можело да се съобразиш, ако му беше споделил по-отрано за твоето намерение. „Може би направих грешка, че при същия преподавател по друга дисциплина повторих този опит“. Не решението да повториш този опит се е оказало погрешно според мен, а че си проявил небрежност, може би 
очаквайки, че номерът пак ще мине с по-малко усилия
„Стори ми се разгневен“. Съчувствам на преподавателя, Траяне. И на мен ми се случват подобни ситуации със студенти, на които преподавам. Не само гняв, но и разочарование преживява оценяващият, когато една и съща слабост упорито си пробива път в поведението на студентите, вместо да положат усилия, особено когато се вижда, че имат достатъчно качества да се справят добре. „Мислех, че ще ме отреже и че изпитът ми ще премине по-тежко заради проявеното ми нахалство“. Вероятно си му приписал очакванията си от стари впечатления с твои учители, когато си се страхувал от същото. Човекът търпеливо ти е възложил задачи, с които да преодолееш своето нетърпение за бърз резултат. Ако сега се върнеш в онзи момент и честно се ревизираш, както сподели за трудностите в самото начало на следването, ще можеш още по-добре да отчетеш
какво е било в недостиг за най-високата оценка
Половин година по-късно друга дисциплина при този преподавател много ти е допаднала от лекциите и упражненията. А дали за теб е било така само от изучаваното по дисциплината, или преподавателят с познанията и опита си не ви е запалил да я харесате на базата на вече по-голяма ваша студентска зрелост?
Продължавал е упорито да ви стимулира да четете от авторски източници и да преодолявате слабостта да се опирате на готови разработки от интернет.
В края на семестъра си почел малко, както е трябвало, но май пак си направил отстъпление, като за пълнеж в материала си прибавил нещо извън темата. Действително, че допълването има смисъл само ако е във връзка с темата, иначе излиза, че с „оригиналното“ ти съчетание си избегнал още малко работа и си се лишил от повече знание. Признаваш, че
така е лъснала и истината
че не си прочел основните неща по дисциплината.
„Достигнах до извод, че този път трябва да запретна ръкави“. Към това в твой стил бих добавила, че си достигнал гениалния извод :) който поставя развръзката на тази интересна история. Не само от желание за отлична оценка по харесван предмет, но си се мотивирал и от любопитство дали би могъл да задоволиш критериите на един може би непрекъснато извънредно взискателен човек - „дали преподавателят си е гаден и пак няма да е удовлетворен, каквито и усилия да положа“. После, Траяне, си правил 
всичко, от което може да е удовлетворен всеки преподавател
от работата на студентите си - „Четох, вадих си записки, отбелязвах страниците от източниците“. Ефектът е бил по формулата „апетитът идва с яденето“. Отначало ти е било трудно да разбираш теоретичните описания на авторите, постепенно си започнал да ги разбираш и си се удивлявал на свои открития - „Стори ми се, че някои теории се свързват с други ту като верига, ту като мрежа“. От работата по тази курсова задача си се почувствал доволен и от наученото, и от себе си. Може би с доза недоверие по навик си решил, че няма да ти пука от резултата, но пък си го очаквал с нетърпение - може би от
подсъзнателна силна доза доверие
към този преподавател?
Отговорът май те е зашеметил, щом като реши да ми опишеш всичко това. Началото силно те е развълнувало, значи и ти си развълнувал преподавателя със самостоятелно извлеченото от литературата, което си е проличало в разработката, че те е вдъхновило. Съобщил ти е, че с шестица те освобождава и от изпит. Сторило ти се е, че приятелски ти споделя нещо за книга, която си използвал. Така е, Траяне, не случайно в академичната общност преподавателите наричат студентите си колеги. Такъв е техният стремеж - да ги издигнат като равни до себе си в интереса към науката и към приложението й в живота. Достигнал си до това твое
по-високо стъпало вътре в себе си,
на което можеш да почувстваш новата информация като споделена с равен.
Сега може би сам си отговаряш на въпроса „Дали ние студентите не се запъваме повече като магаре на мост, като не се учим от насоките навреме?“.
Както казах, твоята история много ми прилича на подобни с мои студенти. Ще си позволя да споделя какво написах онзи ден като обратна връзка за реферата на мой студент, който - предполагам както теб - разбра, след като преодоля стари склонности, че е бил не в борба с мен, а
в спечелена борба със себе си
„Прочетох с голям интерес реферата. Винаги ми е приятно, когато чета самостоятелни разработки на база на личен, автентичен прочит на литература. Така всеки човек премахва пластове от булото на инерцията от себе си, пробива черупката на собственото си ограничение и извършва свое второ, трето, пето... раждане.“
Това е един от многото начини, Траяне, чрез които човек досъздава себе си.