Без дебат Народното събрание прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Той беше подкрепен със 108 гласа "за", един "против" и 41 "въздържали се". Със законопроекта се прецизират изисквания, произтичащи от европейското законодателство в областта на обществените поръчки. Разширява се обхватът на измененията в договорите и рамковите споразумения, които се квалифицират като съществени. Цели се да се ограничат случаите на допустими отклонения от първоначално сключения договор, се посочва в доклада на Комисията по правни въпроси.

Въвеждат се и допълнителни правила при прилагането на централизираната електронна платформа за възлагане на обществени поръчки при издаване на индивидуалните административни актове на възложителите, като се прецизират реквизитите на решенията, създавани чрез Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки".

При възлагането на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява са предвидени нови възможности, аналогични на процедурите за възлагане на поръчки на по-висока стойност, като прилагане на т.нар. обърнат ред за възлагане и удължаване на срока за получаване на оферти в определени случаи, пише още в доклада на правната комисия. 

Със законопроекта се предлага отпадане на участието на външни експерти при осъществявания от Агенция по обществени поръчки контрол чрез случаен избор. Предложението е в резултат на констатираните в практиката слабости. Липсата на достатъчно специалисти с необходимите професионални знания и опит при поръчки със сложен и специфичен предмет и ниското качество на експертизата води до неефективност на проверките, се посочва в доклада.

Частните болници също ще могат да провеждат обществени поръчки в случаите, когато финансирането им е със средства от държавния, общинския бюджет или този на Националната здравноосигурителна каса, предвиждат промените в Закона за обществените поръчки. Според вносителите така ще се уеднакви подходът при определяне качеството възложител на публичните и частните лечебни заведения чрез отпадане на изискването за вида на собствеността. По този начин лечебни заведения, които са изцяло частна собственост, но се финансират с повече от 50 на сто от държавния или общинския бюджет, или Националната здравноосигурителна каса попадат в кръга на възложителите.