Последният брой на предаване „Библиотеката“ по БНТ 1 придоби русенски адрес. Основен акцент беше литературният фестивал на международно дружество „Елиас Канети“, който впрочем приключва утре. 
Винаги много се радвам, когато имам възможност да идвам във вашия град, това е наистина едно много приятно преживяване и аз съм изключително благодарен  за покана на дружество „Елиас Канети“ и на неговата председателка проф. Пенка Ангелова, както и на колегите от нашия русенски офис, които ни съдействат и така успяваме да запознаем зрителите на националната телевизия с културните събития в Русе. Това каза водещият на „Библиотеката“ Николай Колев специално за „Утро“. Той бе достатъчно отзивчив, за да вмести в няколкото си дни в Малката Виена и време за разговор за читателите на вестника. 
Хората, които следят предаванията за култура по БНТ „Култура.бг“ и „Библиотеката“ добре познават неговия маниер на водене и интереса му към стойностната литература, към четивата с философски уклон, към очертаващите се тенденции в издателската индустрия в България и в света. 
Наистина, особено в последно време издаваната книжнина е едно сериозно количество. 
- Как Николай Колев подбира заглавията
които да представи на зрителите? 
- Вярно е, че в океана от издания не е никак лесно човек да се ориентира и да направи избора си на стойностните четива, които от екрана на БНТ да препоръчаме на четящите зрители. Може да се каже, че в известна степен се радвам на лукса да си избирам сам книгите, които представям. Но заедно с това разчитам и на моите редактори. А освен това всяко предложение, получено „отвън“, е винаги добре дошло. Не съм естетически диктатор и смятам, че не съм човекът, който би ограничил представяните заглавия само до тези, които са предпочитани лично от мен. И все пак, тъй като има и огромно количество откровено слаба литература, аз мога да твърдя, че вече имам сензор, който ми помага да отсея качествените заглавия. 
- Как се подготвя едно издание на предаването? 
- Изключително много разчитам на критиката, за да мога да сформирам мнението си за различните книги. Въпреки че литературната критика в последните години не може да се каже, че е много, особено на фона на огромната издателска дейност, но все пак е ориентир. Адски сложно е да се стигне до най-доброто - от друга страна, предаването „Библиотеката“ е в обществена медия, което предполага 
не елитарни, а разнообразни вкусове на зрителската аудитория
така че запознавам зрителите не само с това, което лично мен ме впечатлява, а разширявам ветрилото с малко по-масова литература. И, разбира се, много разчитам на хората от екипа на предаването. Те са важна и незаменима част от отбора на „Библиотеката“. Това са редакторките на предаването Емилия Савчева и Весела Петрова, те снимат великолепни разкази за книги. 
- Вие говорите с такова познаване на материята, на процесите на създаване на един написан текст - и възниква въпросът дали самият вие пишете?
- Отдавна спрях с писането! Но много чета. Това е основният начин да се ориентирам в това, което се случва в книжната сфера, това е и основният начин да натрупам опит. Абсурд е да се говори, че съм се специализирал, това би било арогантно - в тази неизбродна материя, каквато е създаването на литературни произведения. Често пъти и от издателствата сами предлагат едно или друго тяхно издание, което ние да представим, като направим нашия прочит. 
- Има ли нещо, което да ви се струва, че не достига на вашето предаване? 
- Знаете ли, наистина липсва нещо, при това доста важно нещо. Липсва ни това, което става в страната в сферата на писането, четенето и въобще в областта на културата. И причината за това не е леност и нежелание, нито подценяване, напротив. Причината просто е в логистиката. БНТ просто няма кореспонденти на много места в страната, където се случват интересни и смислени неща, които е хубаво да бъдат видяни от повече хора от екрана на БНТ. Ето, както се случва сега с фестивала, който се провежда в Русе - и за който ние ще можем да разкажем на нашата многохилядна аудитория. 
- Как се чувствате като водещ?
- Прекрасно се чувствам. Въпреки че режимът е доста нелек, изисква се присъствие във всяка от темите. Но и в „Библиотеката“, и в „Култура.бг“ работи страхотен професионален екип. Понякога си мисля, че 
наистина съм голям късметлия
невероятно ми е провървяло да работя с такива хора - професионалисти, специалисти, при това с такова лично присъствие и участие. 
- А вие самият какво предпочитате да четете? И какво четете в този момент? По аналогия с вашата рубрика „На нощното шкафче“ - какво има върху вашето нощно шкафче? 
- Чета много френска литература. Обичам да чета философски и културологични четива. Това също е една своеобразна бездна. Ако някой твърди, че е експерт в тази област, то той със сигурност се шегува. Много се интересувам от психоанализа. Между другото, за 26 октомври подготвям един ударен психоброй на „Библиотеката“ - то ще бъде свързано с новото издание на „Тълкуване на сънищата“ на Зигмунд Фройд, което през юли тази година пусна издателство „Колибри“. В предаването ще говорим също за „Човекът, който дължеше живота си на един сън“ на Феликс де Менделсон, издадена от „Критика и хуманизъм“, а също и за „50 класици на психологията“ на Том Батлър-Бодън, издадена от „Замян Яков“. Предстои ни също разговор със Златко Енев, когото русенци вече добре познават - съвсем наскоро, в рамките на литературния фестивал, той представи пред тях книгата, за която ще си говорим в „Библиотеката“ - „Възхвала на Ханс Аспергер“. 
- Да ви върна отново на вашите лични предпочитания в четенето? 
- С удоволствие чета много поезия. Радвам се, че има издателства, които съвсем съзнателно и последователно издават поезия - като „ДА“, едно от сравнително новите издателства, специализирано за стихотворни сборници, „Жанет“, „Ерго“... Да си призная честно, имам проблем с американската литература. Това не е моето. 
Предпочитам френски и британски автори, много обичам Мишел Фуко, Мишел Турние
А последните две книги, които ме влудиха тази година, са на издателство „Парадокс“. Едната е „Любовниците на Юстиция“ на украинския белетрист Юрий Андрухович, който се определя като „параисторически роман в осем и половина епизода“. Въртележка от битови и политически убийства, изнасилвания и грабежи, малтретирани деца, идеологическо предателство и предателство в името на идеята, взимат участие гневни военачалници, политически идеалисти, безскрупулни агенти на КГБ, дисиденти и бунтари. И преводачката Албена Стаменова се е справила прекрасно. Другата книга е на същото издателство, „Парадокс“ - авторът е Лоран Бине, а заглавието - „Седмата функция на езика“. Невероятна фикционална кримка, където са забъркани Мишел Фуко, Жак Дерида, Филип Солерс, Умберто Еко, а също и българите Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. Изумителен роман! 
- Преди време вие заедно с Илия Граматиков правехте едни музикални салони, които се радваха на огромен интерес. Какво се случва с тях?  
- Започнахме да правим тези салони, най-вече музикални, през 2005 година, това продължи 4 години. Те не бяха съвсем и само камерни - идвали са по десетина човека, но са идвали и 120 души, провокирани от някои от темите. Правихме салон за музиката на трубадурите, за музиката на дадаизма - дадаистите възникват през 1916 г. като литературно течение, в техните творби, където смисълът и конкретиката са, хайде така да го кажем, силно редуцирани, има мелодика и ритъм... Сега периодично на нас с Илия Граматиков ни минава през ума идеята да възобновим онези салони, но все пак много неща са се променили оттогава. Но основният ни проблем и на двамата е времето - всеки от нас е достатъчно натоварен с другите си ангажименти, а подготовката на подобен салон изисква време и внимание, защото за музика е трудно да се говори, а да се говори за музика в контекста на друго изкуство става още по-сложно. 
- Остава ли ви време обаче за вашето интригуващо хоби - изработването на малки военни модели - на войници, офицери и оръжие? 
Тук в разговора се намесва и ръководителят на регионалния център на БНТ в Русе Калчо Петков: „Николай вече ми е обещал да направи една изложба в Русе!“. 
- Да, аз правя - сглобявам и оцветявам - умалени макети на войници, танкове, оръдия, военни камиони. Откривам естетика в дизайна и в униформите - моделите имат почти музейна стойност, това се нарича стендов моделизъм. Става дума за абсолютно точни копия. Направо съм станал експерт по униформите и въоръжението по време на операцията „Пустинна лисица“ в Африка по време на Втората световна война, това е моята основна тема. 
- Откога датира вашето пристрастие? 
- От около 30 години. Интересно е и е увличащо. Всеки детайл е важен. Копчета, пагони, шапки, козирки, обувки - всичко трябва да бъде безупречно. А фигурките са наистина миниатюрни - мащабът е 1:35. 
- Какво е необходимо за това необичайно хоби?
- Много фини четки и естествена силна светлина. И време, разбира се! Останалото се набавя - елементите, от които се сглобява всичко. Сега интернет стана рай за мен и за всички, които се занимават с това. Преди, особено през 90-те години, беше сложно. 
- Наистина ли ще направите изложба в Русе? 
- Бих направил. Досега само веднъж съм показвал моите фигурки, беше преди време, в един антикварен магазин в София. В Русе бих подредил, да речем, в музея. Предполагам, че това би било интересно. А и Русе е градът, където се чувствам прекрасно. И не само защото тук намирам онова великолепно кафе, който най-много харесвам - ирландско кафе. Винаги идвам с огромно удоволствие, за да се заредя с усещането за спокойствие, чистота, красота. А и да ви призная, не съм единственият от БНТ, който много харесва Русе - сега, като стана ясно, че тръгваме насам, знаете ли как ми завидяха колегите в София?!...