През септември 1983 г. в долния ляв ъгъл на вестник “Ню Йорк Таймс” се появява дописка за настъпването на сезона на сините сливи, придружена с рецепта за сливов сладкиш (Plum torte). Автор е кулинарният репортер Мариан Бурос. Тогава никой не предполага, че непретенциозната рецепта само с осем съставки и няколко кратки стъпки за приготвянето на сладкиша ще предизвика фурор. В редакцията на вестника започват да пристигат писма с молба за рецептата и след като те стават внушителна камара, редакторите решават да я препечатват следващата и следващата и всяка следваща година. През 1989 г. във вестника се появява леко коригирана същата рецепта, в която захарта е намалена от 1 чаша на 3/4 чаша, освен това е оградена с пунктирана линия, за да могат читателите да си я изрежат и запазят. Идеята е така да се предотвратят очакваните протести, а г-жа Бурос пише: “Това наистина може да е последният път, когато отпечатваме рецептата. Наистина!”.
Но това изобщо не помага. Вестникът е залят с гневни писма. “Оформлението на рецептата, както и самата торта, се е получило горчиво-сладко”, пише читател, а друг не крие раздразнението си: “Лятото си отива, есента идва. Ето за какво се отнася вашата годишна рецепта. Не се заяждайте с нас!”. Двама пък изпращат стихове, посветени на сладкиша.
Рецептата за Plum torte - сливовата торта, която е по-скоро сливов сладкиш, всъщност е на Лоис Левин, приятелка от детството на Мариан Бурос, която я предлага за първата самостоятелно издадена кулинарна книга, написана от двете през 1960 г. със заглавие “Елегантно, но лесно” (Elegant but Easy). В нея рецептата за Плодова торта (Fruit Torte) е поставена на първо място и е придружена с бележка “Това заслужава 10-звезден рейтинг в нашия списък”.
“През 50-те години по различни поводи хората си разменяха подаръци, а приятелката ми от колежа Уелсли, Лоис Левин, и аз не можехме да си позволим нищо изискано. Затова събрахме любимите си рецепти и ги споделихме с приятелите си, а те ни насърчиха да напишем готварска книга. С Лоис обикаляхме около леглото й и събирахме пръснатите наоколо листи с рецепти, зашихме ги на ръка, а приятел направи корицата и предложихме книгата в местните книжарници”, разказва години по-късно Бурос. Тя и Лоис предлагат книгата им да се продава благотворително за набиране на средства за Уелсли клуб във Вашингтон. Научили за това, други клубове в страната я искат и тя става много популярна.
20 години по-късно Мариан Бурос публикува рецептата за Plum torte в New York Times и тя се препечатва всеки септември през следващите 8 години по настояване на читателите.
Elegant but Easy е дебютната кулинарна книга на Бурос. След това тя издава още 13 готварски книги, но по нейни признания тази й остава любимата. Книгата е продадена в над 500 000 екземпляра. Журналистическата й кариера започва през 60-те години на миналия век във Вашингтон, където работи в различни вестници, преди да стане кулинарен редактор във Washington Post. През 1981 г. Мариан Бурос се премества в Ню Йорк и постъпва на работа като кулинарен репортер и колумнист в New York Times. През 27-годишната си кариера проправя пътя за поколения кулинарни писатели и журналисти. “Още в началото разбрах, че писането за храна не се отнася само до самата храна. То естествено включваше хранителна политика, безопасност на храните, здравословни проблеми”, казва Бурос, която се пенсионира през 2008 г., но остава активна в света на кулинарната журналистика. Тя е носител на наградата на колежа Уелсли, учредена за негови възпитаници, постигнали големи успехи в своята професионална област. Бурос е наградена като “Преобразяващ журналист за храна и начин на живот”. Така тя се нарежда до други отличени от колежа Уелсли за постижения в своите области като бившия сенатор и държавен секретар Хилари Клинтън, първата жена държавен секретар в САЩ Мадлен Олбрайт, писателката, журналист и сценарист Нора Ефрон (“Джули и Джулия”), американската журналистка и тв водеща на “Добро утро, Америка” по АВС Даян Сойер.
Бурос се възхищава от американската кралица на френската кухня Джулия Чайлд, кулинарния автор Марион Кънингам, чиято мисия е да върне хората в кухнята и около масата с домашна храна, и създателката на калифорнийската кухня Алис Уотър. Трите създават стандарти за пробуждането на чувствителността към висококачествената храна. Самата Бурос признава, че нейната Библия се казва “Радостта от готвенето” (The Joy of Cooking) - една от най-публикуваните готварски книги в САЩ, от която от 1936 г. досега са продадени повече от 18 милиона екземпляра. “Получих книгата, когато се ожених за първи път, и така се научих да готвя. никога не съм имала провал с нито една от тези рецепти”, разказва Бурос. тя си спомня, че пудингът от тапиока е първото ястия, което приготвя. “Не знаех граници, когато ставаше въпрос за консумиране на тапиока”, признава тя. Но днес, въпреки че се описва като всеядно животно, тя яде много малко червено месо и по-малко свинско, отколкото преди. Предпочита риба, пиле, много зеленчуци и плодове, хубав хляб и сирене - всичко, което е в изобилие във Върмонт, където живее.
Мариан Бурос продължава да прави сливовата торта и признава, че е била изненадана от неочаквания й успех. През лятото обаче предпочита да я приготвя с боровинки и праскови, защото не я харесва с големите летни сливи. Тя държи на малките синьо-черни италиански сливи, които се появяват в началото на есента. “Сливовата торта е проста, винаги успешна и в същото време ароматна и сочна, затова стана толкова популярна. Освен това се превърна в нещо като емблема на началото на есента. Мисля, че на това се дължи успехът на рецептата, която се превърна в легенда”, казва Бурос.
През 1991 г. тя публикува New Age Plum Torte, като в рецептата маслото и яйцата са заменени с банани и яйчен прах. 3 години по-късно се появява и вариант с ябълка и червена боровинка. Но и двете рецепти нямат успеха на оригиналната сливова торта.
Аманда Хесер е една от основателките на уебсайта Food52, където любители готвачи представят рецепти, които се тестват от експерти и гласуват, а печелившето ястие влиза в готварска книга. През 2010 г. тя започва да събира предложения за рецепти от читатели за актуализацията на The Essential New York Times Cookbook от 1961 г. Тогава 247 души й изпращат рецептата за Plum torte.
Хесер я нарича “почти перфектната рецепта”, а Бурос казва: “С нея наистина се гордеех”.

Сладкиш със сини сливи

Необходими продукти:
3/4 до 1 чаша захар
1/2 чаша несолено меко масло
1 чаша пресято брашно
1 ч.л. бакпулвер
щипка сол
2 яйца
24 половинки без костилки сини сливи
захар, лимонов сок и канела за поръска
Начин на приготвяне:
Захарта и маслото се разбиват в купа. Добавят се брашното, бакпулверът, солта и яйцата и се разбива добре. Полученото тесто се изсипва в намаслена форма с падащ борд. Върху него се подреждат половинките сливи с отрязаната част нагоре. Поръсват се леко със захар и лимонов сок в зависимост от сладостта на плодовете. Ако харесвате канелата, може да ги поръсите и с около 1 чаена лъжичка от подправката.
Сладкишът се пече в предварително загрята на 170 градуса фурна около 1 час. Изважда се и се оставя да се охлади. Сервира се с разбита сметана или ванилов сладолед.