Здравей, Петя! Неотдавна четох консултация във вестник „Утро“ за майка, чието малко дете изобщо не я оставяло да спи през нощта. Моето дете трудно заспива, но и през деня ме изтощава. Дебне ме непрекъснато. Сега през септември трябва да постъпи в първа група в детската градина и не знам как ще се държи там и най-вече как ще я оставям сутрин. Вкъщи върви след мен и ме чака дори пред тоалетната. Ако отида до балкона, тръгва след мен, нищо че баба й е в стаята и я занимава с нещо. Застава на балконската врата и плаче и тропа на стъклото.
Още като бебе трудно заспиваше и много я разхождах навън. Когато вече можеше и да тича, как ли не я занимавах да бяга, за да изразходва енергия и да може да спи. Като беше на една година, веднъж при пътуване на мъжа ми до София реших да тръгна с него, за да се видя там за малко със сестра ми. Оставих я на свекъра и свекървата. Беше си свикнала с тях, ние живеем заедно, не е сменяла обстановката. Тръгнахме много рано сутринта. Сигурно не е изтърпяла и половин час след събуждането си и като е видяла, че ме няма, се разревала и така до прибирането ни късно вечерта същия ден не беше преставала да реве. Дори беше вдигнала температура. Посрещна ме много сърдита. Никога преди това не съм я виждала в такова състояние и с такъв поглед, пълен с укор и омраза дори. Мисля, че още ми е сърдита и все се чувствам виновна, когато я оставям дори съвсем за малко, само до половин час. Следи ме, контролира ме за всяко отдалечаване. Дали ще стане по-лошо, като започне градината? Много се притеснявам. Веси, 26 г.

Здравей, Веси! Писмото ти разкрива притеснението ти дали детето е готово да се отдели от семейството и как ще се адаптира на детската градина, след като вкъщи протестира и не изтрайва и половин час без теб.
Наближаването на такова време за значима промяна, каквато представлява 
въвеждането на детето в обществена, извънсемейна среда
- детска ясла, детска градина, училище, се съпътства често с повишена тревожност у родителите, особено при майката, защото това поставя изпитания не само пред адаптацията на детето, но и пред тази на родителите и на другите членове от семейството. Човек може да пренася - да предполага у детето, свои спомени и чувства от детското си време или своите фантазии и разбирания според това, което е чел или чувал от случаи по медиите, от познати, от интернет форуми, където получава информиране, но и заразяване с мнението и страховете на другите. Още повече усложнения в това преживяване внася възможното недоверие към детето им или към учителите и към себе си.
Със споделеното в писмото, открехваш твоята врата към света на 
отношенията между майка и дете
По тази тема има безброй популярни и по-малко познати стихове и песни, които възпяват светостта на майчиния образ, обичта към майката и това е ролята на изкуството - да възпитава, да приближава човека към почитта, към любовта, към приемането на родителите ни и с техните слабости.
Връзката на детето с майката обаче има своята предистория още от нейното детство и връзката със собствената майка, от играта с кукли, после от живота му в тялото й, от раждането и посрещането му от нея вече родено и от всички дни нататък. Следва тя да го приема не като растящо цвете, изникнало от почва, на което му трябва подходяща светлина и да е редовно поливано, а с разбирането, че
детето се създава всеки ден
чрез връзката му с родителите, че то е активно и също по свой творчески начин влияе в тези отношения и се развива чрез тях и в тях се моделира характерът му.
От разказа ти, Веси, разбираме, че детето е момиче и вероятно е на около 3 години или до края на тази година ще ги навърши, щом като предстои да постъпи в детска градина.
Изглежда, че от по-рано трудно е заспивало, „но и през деня ме изтощава“. Може би имаш предвид, че е обсебвало вниманието ти. Дали отрано с твоето внимание, отдадено само на детето, то е развило
стремеж да принадлежиш само на него
или пък дали макар и в ръцете ти, вниманието ти тревожно се е захващало по мисълта за други проблеми и детето чрез нуждата си да си вземе от теб енергия, с това и живот - че го има за теб в този момент, е искало да се обърнеш към него? Поставям тези въпроси, за да са в предвид и за други родители с подобен проблем, а във връзката с твоето дете имаме като ориентир „Дебне ме непрекъснато“. Забележи, Веси, какво чувстваш в такъв момент - умиление към мъничкото същество, зависимо от погледа и усмивката ти, което се успокоява, като му ги дадеш, или
порив да се измъкнеш от дебненето
и от такъв контрол?
В началото споменаваш като повод за твоето писмо подобно оплакване. Може би имаш предвид консултацията от началото на това лято за нощното будуване на една майка, но би могла да те ориентира и консултацията за майка на малко дете от миналата есен. Също и в други консултации към родители на малки деца е обръщано внимание, че отношенията между детето и майката и по-късно - отношенията на детето със света и с другите хора, зависят от
готовността на майката да бъде голяма, зряла
„Още като бебе трудно заспиваше и много я разхождах навън. Когато вече можеше и да тича, как ли не я занимавах да бяга, за да изразходва енергия и да може да спи.“ Струва ми се, че в тези твои думи прозира стар стремеж да си осигуриш спокойствие. И други майки споделят как стимулират активността на децата, но не с мотив да са здрави, да се тонизира тялото и да укрепва и да развиват ориентацията и опита си, а с една цел - като средство на родителите да им е по-лесна вечерта. Това неусетно посява у тях отношение към детето като съперник на свободата им, а
преумората на детето не води до спокоен сън
а може да стане и причина за разболяване. Добре е подобни мерки да се обсъдят с педиатъра, с работещите в детска ясла или с детски учител. Не случайно в първа група, в която предстои да постъпи твоето дете, подвижните игрички, които се правят като гимнастика и като упражнения по физическо възпитание, както и всички други организирани групови дейности в режима на децата, каквито са ситуациите в детската градина, в миналото наричани занятия, са с продължителност 10 минути. Толкова е според възможностите на детето в тази възраст здравословното време вниманието и цялостната им активност да са ангажирани в един тип дейност. После заниманието се заменя с друго.
Към момента вкъщи изглежда, че
характерът на отношенията с детето
е белязан от тенденцията то да те следи, а ти да се уверяваш, че то само това прави. Считаш, че това е започнало отчетливо, когато към края на първата година си го оставила за един цял ден до вечерта на грижите на баба му и дядо му. В периода на силна привързаност, ако майката не извършва малки ритуали, които символизират поверяването на други грижещи се, детето, уж отбито от кърменето, остава неотбито от пълната си зависимост единствено от нея. То е чувствително към нейното отношение. Неизрекла думи, че отива някъде и пак ще се върне при него, то
страда така, все едно е загубило майка си завинаги
„Сигурно не е изтърпяла и половин час след събуждането си и като е видяла, че ме няма, се разревала и така до прибирането ни късно вечерта същия ден, не беше преставала да реве. Дори беше вдигнала температура.“
Казваш, че те е посрещнала сърдита. Ако съпругът ти е много зает с работа и по-рядко си я оставяла на бабата и дядото и основно дъщеря ти е прекарвала деня си само с теб, изглежда, че е преживяла липсата ти
не само с тъгуване, но и като предателство
„Никога преди това не съм я виждала в такова състояние и с такъв поглед, пълен с укор и омраза дори.“
Дали още ти е сърдита, както си мислиш, или твоите мотиви да тръгнете, като се измъкнете, докато спи (а може и за да стигнете по нужното време в столицата), те карат да се чувстваш виновна всеки път, когато я оставяш за малко, но това чувство също би било добре да се превъзмогне, за да се преодолее подобна връзка между вас - на дебнене и отдалечаване с бързане, а после с вина от теб и наказване от нея със сърдитост.
Това е по-скоро лоша компенсация - виновна, майката да се посвещава изцяло на детето. Така вкарва и себе си
в капана на взаимната зависимост
и него - в бъдеще да капризничи, когато установява други връзки. 
Притесняваш се дали това ще продължи и като тръгне на детска градина и дали при тези проблеми няма да се възпрепятства адаптацията към дневното отделяне от семейството.
Да се върнем на важността майката да се възприеме като Голяма майка, но така, че тази консултация да е полезна и за бъдещи майки.
Ако, разбирайки, че е бременна, жената не е взела решение, че вече е голяма, а детето е растяло в тялото на едно момиче и през деветте месеца не е сторила своето
порастване от момиче към жена-майка
ако по време на раждането и първата среща с вече роденото дете не го е поела като Голяма майка детето си, а като малък съперник, с който има да дели свободата си, то тя е заложила връзката й с детето да се развива проблемно, както случая ви в стила „беглец-преследвач“.
Ако допуснем детето да ни контролира, значи се чувстваме контролирани и поведението ни е на криеща се, избягваща контрола и неговата санкция. А това не е ли размяна на ролите? Кой стои във високата позиция и кой в ниската? Още по-зле, ако заемем дори и уж на шега позиция на подчинени спрямо малкия началник, който дирижира семейния живот с натрапеното – подчертавам – от възрастните,
домашно правило „Кой е шефът?“
Този въпрос „конституира“ детето в такава роля, след като то съвсем невинно е давало само сигнали за своята нужда от близост.
И уж на шега целият семеен състав започва да се строява и подчинява на „шефа“, без мъничето изобщо да подозира, че така възрастните по свой избор придават нов смисъл на живота си, но не като зрели. Зрелите хора не залагат собствени капани и повече изпитания. Те разпознават подобни рискове и коригират условията навреме, за да улесняват живота си и развитието и възпитанието на детето си.
Какво остава, Веси. Никога не е късно и сега е особено подходящо
преди започването на учебната година
да повериш детето на баба и дядо с думи, които показват, че те ще се грижат добре за нея, когато за малко те няма. Може да излязат заедно на разходка, за да останеш сама със себе си и да се сбогуваш с малката Веси, която досега често се е държала като по-голяма сестра с детето си. Може да ти се доплаче. Поплачи си. Влизаш в ново състояние - на Голяма майка. Ако ти се стори непосилно, потърси много близка жена, на която можеш да се довериш - сестра ти, когато сте заедно, братовчедка, леля, или сподели този специален момент с психолог. После ще посрещнеш детето си като голяма, уверена майка и то по-лесно ще се успокоява в тревожните моменти. И по-лесно ще можеш да я поверяваш всяка сутрин на учителките и на техните грижи, с които заедно ще помагате на детето да се довери на живота.