Преди време „Утро“ писа, че клубът на ветераните към ФК „Дунав“ обмисля да изгради паметници на легендите Атанас Цанов и Добри Добчев. След като ви представихме портрет на Цанов, днес ви предлагаме разказ за Добчев от дългогодишния капитан на отбора Иван Въжаров.
„Добри бе дошъл в Русе от Харманли преди мене. Първото, което ми идва наум, е, че той беше изключително благ характер. Изключително! Добри беше чужд на злобата, завистта, кавгата. Усмивката му беше неподражаема. Не насмешлива, а истински топла и добра усмивка. Такъв беше и на терена. Като пчеличка! 
Ще дам пример за доброто му сърце. В един момент старши треньорът Атанас Цанов почва да обновява състава и доведе Благой Далев, човек за поста на Добчев - десен бек. Знаете ли какво става в такива случаи? Титулярът винаги започва да се мръщи и да гледа с неприязън към новака. Обяснимо е донякъде - всеки гледа да опази периметъра си. А знаете ли какво направи Добчев? Той буквално взе Блажо под крилото си - като квачка, която обгрижва пилетата си. Помагаше му във всичко. Радваше се, че ще има конкуренция и бъдещ заместник. Невероятно! 
После минах през годините в какви ли не сфери на живота, но не срещнах никъде подобно отношение. Така могат да се държат само големите мъже. Този човек не влезе в разпра с никого.
Иначе на терена беше мълчаливец. Вършеше работата си като часовник. Понеже беше интелигентен футболист, не влизаше в тежки стълкновения или, както казваме на футболен жаргон, да джаска. Имаше чувство за дистанция, за пласиране, за подсигуряване, обичаше да се включва в атака.
По онова време се практикуваше системата „Дубъл Ве Ем“ - 3-5-2, което означаваше, че всеки отбор разполага с типични леви крила. Сиреч, срещу Добри винаги имаше остър нападател. А какви бяха левите крила по онова време? Ще спомена само нападателя на „Левски“ Сашо Костов. Той беше такъв футболист, че който и десен бек да излезе срещу него, бе способен да го накара да забрави къде е теренът. Добри обаче се справяше отлично с такива флангови футболисти. Беше изключителен - и като играч, и като човек.
Като се замисля, все ми се иска да съм прихванал малко от неговия благ характер. Пишете за Добчев като за човек, който, поне според мене, остана подценен като фигура в русенския футбол. А той безспорно заслужава да бъде споменаван като едно от ярките имена в историята на „Дунав“.