Без пукната стотинка в джоба /а уж щяха да получат по една заплата в петък от мистичен нов благодетел/ футболистите на „Дунав“ излязоха като мъже срещу „Арда“ /Кърджали/ и устискаха равенство - 0:0.
Не/малка/ подробност е, че отборът не успя да реализира гол в осми пореден домакински мач, но пък нали един бивш русенски вратар бе казал като извинение след 7 топки в мрежата си: „С тези ръкавици - толкоз!“
На този хал дунавци се събраха и играха като герои. Единствен, който отказа да излезе на терена, бе Росен Колев. Явно му е дошло в повече. Другите се раздадоха с отчаяната надежда, че отборът все пак може да бъде и спасен и няма как да се скрият.
С изключение на първите 30 минути, когато видимо отстъпваше и като по чудо се размина с гол, „Дунав“ се държа храбро. Дори - беше приятно и изненадващо да се види -  момчетата на старши треньора Людмил Киров бяха по-свежи в заключителната част на мача. Имаха и шансове, главно чрез Стефан Христов. Юлиан Ненов пък поднесе няколко удобни топки от фланга, но нямаше кой да довърши атаката. В един момент и съдията Георги Димитров можеше да наклони везните към русенския отбор, ако бе отчел играта с ръка на Пламен Крумов в наказателното поле на „Арда“.
Тази отдаденост на момчетата в светлосиньо бе отчетена от живата като никога в последно време русенска публика. Е, някои ще кажат - да бе, да, щом вратарят Благой Макенджиев е избран за играч на мача, за какво представяне можем говорим? Донякъде ще са прави, донякъде - не. Главното е, че отборът показа силен характер и футболистите на „Дунав“ трябва да бъдат поздравени без никакви уговорки.
Тема за размисъл е сензационната победата на „Ботев“ /Враца/ като гост на съименика си от Пловдив с 1:0. Така русенският тим се закотви трайно на предпоследното място. Известен шанс да се избегнат баражите все още има. Един от тях минава с мача на 11 юни срещу „Етър“ във Велико Търново.
„Дунав“: Макенджиев, Цанков, Милчев, Исаевски, Николов, Димов, Ненов, Кавалканте, Христов, Щерев, Лазаров /Ндонгала, Русанов/.