Най-новото попълнение на русенския онкологичен център е един изключителен специалист – д-р Николай Евгениев. Зад младежката му усмивка стоят забележителни постижения – той е първият български медик с европейска диплома, връчена му през 2018 година. Той е един от малкото специалисти в България по медицина на съня. А в момента подготвя докторантура по белодробна онкология. Родом е от Русе, завършил е Математическа гимназия „Баба Тонка“, но винаги е искал да бъде гръден лекар. Затова с отличие завършва Медицинския университет във Варна, а след това започва работа в русенския тубдиспансер. Женен е, с две деца. Интервюто с него е предоставено от КОЦ-Русе. Заглавието е на редакцията.

  • Как се чувствате на новото работно място, д-р Евгениев?

Чувствам се отлично! Предстои ми зачисляване на специализация, колегите ми са страхотни, пациентите ми имат доверие, а това е най-важното за мен. Работя усилено върху дисертацията си на тема „Белодробен рак“. Проучих 400 пациенти и сега предстои да защитя моите хипотези. Изобщо стремя се винаги да съм в движение, да се развивам, да бъда максимално полезен на болните, които са ми поверени за лечение.

  • Всъщност какво Ви показаха тези 400 случаи, които сте проучили?

Добрата новина е, че голяма част от онкологичните болести вече не са толкова смъртоносни, колкото бяха преди време. През последните години в практиката навлезе имунотерапията и прицелното лечение (таргетна терапия). Пациентите имат значително по- висока преживяемост, а някои белодробни тумори се превръщат от смъртоносна, в хронични болест. Хората могат да живеят години на поддържаща терапия, която е строго индивидуална, разбира се.

  • Защо Ви е толкова интересен белодробният карцином, защо искате да проучвате точно тези туморни процеси?

Любопитното относно белодробния карцином е това, че за него не съществува валидиран биомаркер, благодарение на който да се постави ранна диагноза на пациента. Често се случва болните да разберат, че имат тумор в последния стадий на заболяването. Ето това е големият проблем - късното откриване на карцинома. Така е при 60-80% от хората и обяснението е, че те нямат никаква симптоматика. Защото белият дроб няма рецептори за болка, т.е. пациентът не изпитва болка. Той може да има продължителна кашлица, която да е лека или тежка, като в повечето случаи остава неглижирана. В много случаи кръвохрака е първият алармиращ симптом, при който пациентът разбира, че тази кашлица не е от прекарано вирусно заболяване или грип, а е в резултат на нещо по-сериозно. Повишено внимание изисква появата на астма или хроничен бронхит в късна възраст и с малка давност, резистентни на лечение простудни заболявания, рецидивиращи пневмонии. Късни прояви на болестта са дрезгав глас, плеврален излив особено когато е кървав. Някои форми на белодробен рак често се бъркат с пневмония и се изявява със суха дразнеща кашлица. Всички тези процеси са интересни за мен като лекар, а и най-важното е да успея да спася колкото се може повече пациенти.

  • Как се поставя диагнозата?

Тя е доста комплексна всъщност. Насочващ метод за откриване локализацията на процеса е рентгенографията на гръден кош, която в много случаи насочва клинициста да назначи скенер. Диагнозата се потвърждава след провеждане на бронхоскопия и вземане на материал за хистологично изследване в повечето случаи, но при невъзможност за вземане на материал от туморна тъкан при бронхоскопско изследване се използват хирургични методи.

Задължително трябва да се проведат диагностични изследвания и на други анатомични области за определяне стадия на болестта - скенер на глава, корем. През последните години ПЕТ скенера става достъпно и ефективно средство за стадирането и контрола на лечението при пациенти с белодробен карцином. Хистологичното определяне на тумора, както и определянето на разпространеността на процеса са фундаментални за определяне на терапевтичната тактика и са достатъчни за ранните стадии на болестта. За пациентите, които страдат от напреднал белодробен рак е задължително да се направи генетичен анализ на тумора.

  • Как лекувате пациенти с белодробен рак?

Пациентите в ранен стадий могат да бъдат излекувани радикално чрез хирургия, но за съжаление не повече от 15% биват диагностицирани в стадий I и II.

При лечение на стадий III се използва мултимодално лечение, което включва комбинация от хирургия, лъчелечение и конвенционална химиотерапия.

Най-много пациенти биват диагностицирани в стадий IV.

Това е стадия в който се наблюдават далечни метастази. Тук хирургията не може да помогне, а конвенционалната химиотерапия и лъчелечението не променят съществено хода на болестта. През последното десетилетие голям принос в лечението на пациенти в последен стадий белодробен карцином дават таргетното(прицелното) лечение и имунотерапията. Те са мощно средство в ръцете на онколозите за удължаване на преживяемостта и подобряване контрола върху болестта. Ако мога да го обясня по-достъпно, това са медикаменти, които атакуват мутации в гените на белодробния карцином и имунната система, като забавят или спират тяхното развитие. Прицелната терапия се понася леко от организма, защото е различна от традиционната химиотерапия. Eто, днес например, в кабинета дойде една моя пациентка на контролен преглед, която преди една година бях диагностицирал в последен стадий на рак на белите дробове. В момента на диагнозата беше много увредена и непоказана за лечение с конвенционална химиотерапия. Единствената опция за нея беше таргетната терапия. Благодарение на съвременните методи на лечение, тя се чувства добре, води сравнително нормален начин на живот, забавила е развитието на рака и е в подобрено общо състояние. Винаги ми е тежко когато трябва да съобщя страшната диагноза на пациента, но знам, че ако той се мобилизира и има доверие на нас, лекарите, шанса да се пребори расте. Истината е, че благодарение на съвременното лечение, ракът на белите дробове се превръща в едно хронично заболяване в не малка част от случаите. Онкологията е една от най-бързо развиващите се направления в медицината и непрекъснато се проучват и одобряват нови лекарства, които да унищожават раковите клетки по различни пътища. Тук не говорим вече само за химиотерапия или лъчелечение, а преди всичко за борба с рака на молекулярно и генетично равнище. Аз съм впечатлен от европейското ниво на лечение в Комплексния онкологичен център в Русе. И това го заявявам съвсем отговорно – всеки ден виждам как лечението е ефективно и при много пациенти с рак, заболяването е превърнато в хронична болест и поддържат едно добро качество на живот.

  • Няма как да не избегнем въпроса за причините за появата на рака на белите дробове.

Има няколко основни фактора, които се явяват предпоставка за появата на рака в белите дробове. На първо място е тютюнопушенето. Да, знам, че много хора няма да искат да го проумеят, но е факт. Тютюнопушенето е не просто вредно, то е животозастрашаващо. Другият фактор за появата на тумор в дробовете е мръсният въздух. Радиоактивните газове, фините прахови частици – това са все фактори, които влияят на състоянието на белите дробове. Стресът и наследствеността също не са за подценяване. Аз съм фен и на теорията – че има връзка между качеството на съня и раковите заболявания. Но по този въпрос предстои да бъдат публикувани нови разработки пред широката аудитория, на част от които възнамерявам да съм автор.

  • Ясно е, че обичате предизвикателствата, които срещате в работата си и не се плашите от трудните случаи. Повечето хора обаче търсят спокойствието. Вие даже отказвате много примамливо предложение за обучение в Сидни. Защо?

Ами аз съм от тези хора, които не обичат да им е спокойно. По-скоро обичам трудните предизвикателства, но не и с цената на пирова победа. Работя върху докторантурата си, едновременно с това подготвям и други проекти с мои приятели от университетски клиники. Възнамерявам и да направя частна практика за белодробни болести и медицина на съня в която ще работя след като приключа дневната си работа в отделението по медицинска онкология към КОЦ-Русе. Изобщо – доста натоварен график имам. А в къщи ме чакат любяща съпруга и две малки деца – на 2 и на 4 годинки, които не мога да не обичам с цялото си сърце! Знам, че трябва да им бъда пример не толкова с думи, колкото с цялостното ми поведение. Надявам се един ден децата ми да се гордеят с мен. Що се отнася до Сидни – да, предложението беше чудесно, но ….аз съм българин. Както се казва в една хубава българска поговорка „Камъкът си тежи на мястото“. А моето е тук – родния Русе.