Шалет - ястие от боб, приготвен на много слаб огън в продължение на 10-12 часа, тцир - еврейският вариант на римския сос от риба гарум, маслини с исоп, подправки с ментов вкус, варено цвекло, маруля, хрян, фурми, безквасен хляб маца и подсладено ароматно вино. Това е предполагаемото меню на Тайната вечеря на Исус Христос и 12-те апостоли според Дженерозо Урчиоли, археолог от италианския Petrie center и автор на блог, посветен на храните през древността. Заедно с Марта Бергоньо, археолог и египтолог от Музея за Египет в Торино, той изследва по текстове от Библията, юдейски исторически документи, древни римски ръкописи и артефакти от разкопки храните, които са били традиционни в Палестина по времето на Исус. 
Тайната вечеря е последната вечер, в която Исус се храни заедно със своите апостоли и говори пред тях, преди да бъде предаден от Юда и да бъде арестуван, съден, измъчван и разпънат на кръст. Урчиоли обаче развенчава и един мит, увековечен на прочутата фреска на Леонардо да Винчи на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. На нея Христос и апостолите са седнали около маса. “По това време в Палестина храната е поднасяна на ниски маси и гостите са се хранели седнали или излегнати върху черги и възглавници на пода, подобно на римляните”, обяснява Урчиоли. Вечерята се е състояла в горната стая на къща в Йерусалим и изобщо не е около маса и в това отношение световно известната творба на великия художник не е исторически достоверна, казва Урчиоли. 
Според двамата изследователи Тайната вечеря се е състояла по време на празника Сукот. С него евреите си спомнят за 40-те години, през които израелтяните обикалят пустинята, след като Мойсей ги извежда от Египет, преди да достигнат до Обетованата земя. В Евангелието на Марк те откриват текст, според който първият ден на празника на безквасните хлябове е денят, в който се колят жертви за Пасха. И оттук правят извод, че Тайната вечеря се е състояла в деня на Пасха, което означава, че на трапезата на Исус и апостолите, освен безквасен хляб и вино, е имало и агнешко. Както е известно от Библията, пред апостолите Исус разчупва хляба и го обявява за своето тяло, а виното, след като благославя - за своята кръв. Така се поставя началото на ритуала евхаристия или светото причастие.
Урчиоли уточнява, че исопът и фурмите са сред всекидневните храни в менюто на евреите от онова време. Докато цвеклото, марулята и хрянът, наречени Марор и символизиращи трагичните времена от скитането на евреите из пустинята, както и ястието от бавно варен боб - шалет, са традиционни за отбелязването на Пасхата. За финал на вечерята двамата изследователи допускат, че е бил поднесен харосет - смес от сушени и пресни плодове, ядки и сладко вино.
Всъщност харосет и безквасният хляб маца и до ден днешен заемат централно място на трапезата на евреите, когато те отбелязват своя най-голям празник Освобождението - Великия изход или Песах, който ние наричаме Пасха. Харосетът символизира глината, която робите евреи в Египет използвали за строителен разтвор на строежите на египетските си господари. Предполага се, че името идва от “харсит”, както се наричала глината. Тази плодова смес представлява гъста, лепкава кафява каша и обичайно така се сервира, макар че в по-нови времена някои домакини украсяват десерта с още плодове и ядки. Често съставките са смлени и харосетът много напомня на нашия мармалад.
В еврейската кулинарна култура съществуват много рецепти, тъй като различните течения на юдаизма са внесли своите особености. Задължителните продукти са фурмите, сушените смокини, бадемите, орехите и сладкото вино. Някъде го приготвя само от фурми и сушени смокини, другаде добавят още сушени плодове и пресни плодове. Един от вариантите е всички продукти да се смелят и след това да се подправят с канела, джинджифил, лимон, мед и да се сварят в сладко вино. Има и разновидност без варене, като плодовете и ядките се нарязват ситно и се поливат с виното.
Съществуват и рецепти за харосет в марокански, турски, египетски, грузински стил. Разновидности има на всички места, на които евреите са се заселили по целия свят и са смесили собствената си кухня с местните кулинарни традиции.
Еврейският Песах се празнува винаги преди Великден, но той е нещо като първообраз на християнския Великден. Евреите почитат Бог като изкупител, защото ги е освободил от египетското робство, а ние - Възкресението на Сина Божи, който освобождава християните от греха чрез смъртта си. Самият Великден започва като част от еврейската Пасха, тъй като Христос е бил разпънат и възкръснал по време на Пасхалната седмица. Освен това според Пасха, който също мени датата си според лунния календар, православната църква определя кога е Великден, като той е винаги една седмица след еврейския празник. И макар че червеното яйце, което света Мария-Магдалена подарява на римския император Тиберий, става вечният християнски символ за Великден, агнешкото на нашата трапеза е заимствано от евреите, които празнуват своята Пасха с месото на “жертвения агнец” в памет на чудодейното бягство на народа на Мойсей от Египет. А за християните Христос е “Божият Агнец, Който носи греха на света!”.
Двата празника така са преплели писания, митологии, вярвания и традиции, че нищо не пречи всеки да сложи на празничната си трапеза и нещо от чуждите кулинарни вкусове. А и еврейската общност в България, благословена с два празника - Пасха и Великден, сигурно възприема като нормално съжителството козунак и харосет. Още повече, че това е един от най-здравословните десерти, които можем да опитаме в дните на тежки трапези в предстоящите празнични дни.

Харосет

Необходими продукти:
2 сладко-кисели ябълки
7 фурми без костилки
7 сушени смокини
1/2 чаша стафиди
1/2 чаша орехи
1/2 чаша бадеми
3 с.л. мед
1.ч.л. канела
1 ч.л. прясно настърган джинджидил
сокът от половин лимон
100 мл сладко вино
Начин на приготвяне:
Сушените плодове се нарязват на ситни парчета. Ядките също се накълцват на ситно. Всичко се поставя в подходящ съд, добавят се медът, канелата, настърганият джинджифил, лимоновият сок, виното.
Ябълките се обелват, почистват се от семето и се режат на дребни парченца, които веднага се разбъркват в сместа, за да не покафенеят. Всичко се вари на много слаб огън няколко минути, за да се спои сместа. Свареният харосет се изсипва в подходящ съд, покрива се с найлоново фолио и се слага в хладилник за една нощ, за да се стегне.