Трансферът на Ахмед Ахмедов в ЦСКА предизвика изненада, въпреки че отпреди месец се знаеше за негов предварителен договор с „червените“. Сюрпризът e най-вече за феновете на „Армията“ - че в атаката ще се заложи най-после и на български футболист. Последният, който бележеше голове извън ядрото с офанзивни чужденци, беше Кирил Десподов. 
След 53 мача в елитната лига и 14 гола /твърде скромно на пръв поглед / с екипа на „Дунав“ историята Ахмед Ахмедов-Мечо се очертава като приказка със светло начало. Само преди година и половина той бе тотално анонимен и неизвестен играч, дошъл при дунавци почти по приятелски линия от „Поморие“, където бе работил с треньора Малин Орачев.   
С такъв актив като статистика Ахмедов ще трябва да се бори тепърва за титулярен пост срещу Али Соу, Антъни Уот, Евандро, Томи Юрич. Ако, разбира се, някой от тях не бъде продаден през зимата. 
Готов ли е Мечо за червената фланелка?
И да, и не. 
Когато пристигна в Русе, единственото, което правеше впечатление, бе сериозната му физика. Да кажем, че с техниката бе на „ти“, ще е пресилено. Обикновено
залагаше на битката във въздуха и на безспорната си мощ в единоборствата
Надлъгването с финт човек срещу човек не бе най-силната му страна, дрибълът му също не беше нещо специално.  
Но той израсна много през последния сезон, при това през пролетта бе резерва на тръгналия към „Черно море“ Исмаил Иса. Тогава Людмил Киров разчиташе в атака на Иса и Светослав Ковачев.
Ахмедов грабна шанса си и не го изпусна, въпреки че единственият му партньор в нападение бе Стефан Христов. Подобри линейната си скорост, в някои мачове блесна с неочаквана и радваща техническа сръчност, позиционирането му пред вратата на съперника бе с едно стъпало нагоре, прибави и щипка комбинативност. Като отчетем и най-ценното му качество - умението да играе с гръб към вратата и да пази топката, отваряйки пространства на другите хора в атака, се превърна в играч, без който „Дунав“ не може. Но технически има да изпипва още много. 
Всъщност, може да звучи странно, но той 
напомня на Спас Джевизов и неговите първи дни като играч в ЦСКА
По-възрастните фенове сигурно си спомнят „подвизите“ на излъчващия недодяланост пловдивчанин - като се почне с тромавото обработване на топката до изпускането на невероятни положения. Най-яркият пример е ударът му над гредата от половин метър на празна врата срещу „Сент Етиен“ /през 1976 г. в турнира за КЕШ, предвестникът на Шампионската лига/, но фолклорът разказва и за други подобни чудеса.
Същата физика, същият подобен стил на игра, същите грапавини! Джевизов обаче влезе в час и освен че плашеше защитниците със здравата си фигура, се научи да работи с топката и от средата на терена. Паро Никодимов го ползваше като изтеглен човек зад бързите Стойчо Младенов и Цветан Йончев. И Спас се превърна не само в голмайстор, но и в изключително полезен играч.
С ей такова аналогично почти тесто трябва да работи и Милан Крушчич, който не скри, че играта на Ахмедов му допада. Какво точно е видял сръбският треньор, той си знае най-добре. 
ЦСКА обаче обикновено не взема играчи на сляпо
а в случая с Мечо собственикът на клуба Гриша Ганчев развърза кесията за трансферна сума.
Такава решителност в българския футбол напоследък си е почти прецедент, нищо че някои ще се усмихнат - какво точно са 120 000 лева! 
Явно някой е убедил Ганчев, че този нападател си струва парите.
Доколко Мечо ще защити изненадващия трансфер, е деликатен въпрос. Другото е, че той е твърде специален като манталитет. Извън терена е тих, кротък и изключително притеснителен. Вторият капитан на „Дунав“ Диян Димов го определя така: „Много добро момче, което се разбира с всички от една дума“.
На игрището като че ли излиза друг човек - борбен, смел и непримирим.
Доколко тази отдаденост ще му помогне в конкуренцията на другите нападатели в ЦСКА? Със сигурност ще му помогне, а и подготовката с по-класни футболисти ще прибави още аргументи към качествата му. Щом за година и половина израсна в „Дунав“ от статута на анонимник, би трябвало да върви нагоре и на „Армията“. И то далече по-стремглаво. 
Най-хубавото е, че ЦСКА заложи на български футболист, на нападател. Освен това този трансфер е комплимент за „Дунав“. А дали тези 120 000 ще бъдат оправдани и дори умножени, ще разберем още през пролетта.