„Русенци ми казват: Ако бях депутат, щях да легна пред кабинета на министъра, докато не започне реалното строителство на магистралата между Русе и Търново. Това ли трябва да направя, за да се случат нещата“, попита депутатът Крум Зарков министъра на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова на вчерашния парламентарен контрол. Той посочи, че всяко забавяне на строителството се мери в човешки животи, а повод за реакцията му беше официалният отговор на питането му на какъв етап е реализацията на изграждането на магистралата между Русе и Велико Търново и по-конкретно - кога могат да се очакват реални подобрения на най-критичния от гледна точка на пътната безопасност участък Русе-Бяла? 
Той не беше удовлетворен от отговора на Аврамова, който по думите му е същият като този на Лиляна Павлова през 2015 и на Николай Нанков през 2017. Не подценявам нито една от трудностите при реализацията, но близо 10 години се обяснява на русенци едно и също, каза още Зарков, като призова регионалния министър да се ангажира лично с каузата и да каже ясно кога да се очаква подобрение по критичния участък между Русе и Бяла и кога ще стане магистралата. 
„За всички русенци и хората, които пътуват по това трасе, ще кажа, че автомагистрала Русе-Велико Търново ще бъде направена. Нова магистрала ще има. Процедурите бавят процеса на стартиране на реалното строителство. Но проектът за строителство на автомагистралата Русе-Велико Търново е един от основните приоритети, свързани с изграждането на модерна инфраструктура в Северна България. Ангажиментът, който правителството пое, се изпълнява в момента с подготовката и изпълнението на двата стратегически инфраструктурни проекта -   доизграждането на магистрала „Хемус“ и строителството на магистралата Русе-Велико Търново“, каза Аврамова. Тя подчерта, че подготовката на проекта е в напреднала фаза, въпреки че неговото изпълнение беше възпрепятствано от обжалването на доклада за оценка. 
Предвижда се през 2020 г. да бъдат обявени обществени поръчки за проектиране и строителство и за строителен надзор на обекта. След сключване на договор с избраните изпълнители ще стартира и реалното строителство на автомагистралата. 
Идейният проект, за който е завършена екологичната процедура, е предаден в АПИ и предстои да бъде разгледан от Експертен технико-икономически съвет в началото на следващата година, каза Аврамова. 
Тя посочи още, че предстои съгласуване на проекта на подробен устройствен план-парцеларен план със заинтересованите дружества. След приключване на всички процедури той ще бъде внесен за одобрение от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към министъра на регионалното развитие. Тъй като обектът не е национален, отчуждителният акт ще бъде постановен от областния управител на Русе и връчен индивидуално на всеки собственик, обясни още регионалният министър. 
Тя припомни, че с Националния археологически институт с музей при БАН е сключен договор за издирване на археологически обекти по трасето на бъдещата магистрала. Теренното проучване стартира от 11 ноември 2019 г., като до един месец да бъде изготвен и представен в АПИ доклад за извършената дейност. 
Също така в процес на подготовка е и процедура за избор на изпълнител за изработване на одита по пътна безопасност във фаза идеен проект. След одобрение на идейния проект и изработването на подробен устройствен план-парцеларен план ще бъде стартирана процедура за изработване на доклад за оценка на съответствието, посочи още Аврамова. 
Тя подчерта, че в момента се подготвя и обществена поръчка за възлагане изработването на проект на ПУП за територията на област Велико Търново с идеен проект за пътен възел при пресичането „Хемус“.
Що се отнася до парите за строителството на магистралата меджу Русе и Велико Търново, Аврамова съобщи, че се работи за осигуряване на средства, защото общата индикативна стойност на целият проект е 1,18 млрд. лв. без ДДС. Едната възможност е изграждането на магистралата да бъде финансирано по оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., като същевременно се търсят и други алтернативни варианти, включително и държавно финансиране, допълни още тя.