Д-р Румен Котов е от Враца. Завършва медицина през 1988 г. в Медицинския университет в Плевен, след което започва работа като хирург в Окръжна болница Враца. От 1998 до 2002 г. специализира урология в „Пирогов“. След придобиване на специалност работи като ординатор, след това като началник на Урологично отделения в МБАЛ „Христо Ботев“-Враца. От 2010 г. е началник отделение в Онкоцентъра във Враца. Специализира ендоурология и трануретрална хирургия в УМБАЛ „Света Ана“ и екстракорпорална литотрипсия в УМБАЛ „Александровска“ в София и ендоскопски методи на лечение на бъбречно-каменната болест във ВМА-София. От 2013 година е началник на Урологично отделение в УМБАЛ „Медика Русе“, като преминава и курсове по биполярна трансуретрална енуклеация на простатна жлеза в Лайпциг и ендоскопски и перкутанни методи на лечение на бъбречно-каменна болест в Медицински университет-Варна и в Гърция. Преминал e мастър клас на обучение по перкутанна нефролитотрипсия в Европейски обучителен център по ендоурология в Милано и мастър клас по флексибилна уретерореноскопия в Париж. Член е на Българското урологично дружество и на Европейската асоциация по урология.

- Д-р Котов, през месец ноември в УМБАЛ „Медика Русе“ за трета поредна година бе организирана кампанията „Мовембър“ за безплатни прегледи на простатата. Каква е тази кампания?
- „Мовембър“ е международно движение, чиято основна задача е популяризирането на мъжкото здраве. Името му е образувано от английската дума за мустак - „moustache“, „mo“, и ноември - „November“, „vember“. Ежегодно хиляди последователи посрещат 1 ноември с добре избръснати лица, по които в рамките на месец се появяват грижливо поддържани мустаци. Инициативата е свързана с повишаване на информираността сред мъжете и събиране на средства за борба с едни от
най-честите и коварни болести сред мъжете в активна възраст - рак на простатата и на тестисите
и депресивни разстройства. Целта е ранно откриване на онкологичните заболявания на мъжката полова система, подобряване на скрининговите програми за ранна диагностика и лечение, особено сред пациентите с фамилна история на неопластично заболяване, повишаване на ефективността на терапевтичните техники, подобряване на качеството на живот и понижаване на смъртността.
Първоначалната идея се заражда през 1999 г. в Аделаида, Южна Австралия, където група млади мъже, на чаша уиски в местен бар, решават да не бръснат мустаците си от първия до последния ден на месец ноември с благотворителна цел. Те наричат своята налудничава инициатива „Мовембър“. Скоро идеята се популяризира и в движението вземат участие 80 доброволци. Кампанията набира популярност и в България, а през 2010 година в нея е включен и карциномът на тестиса.
- Колко мъже от Русе преминаха тези прегледи?
- В хода на кампанията бяха извършени профилактични прегледи на 32 мъже. Бройката е по-малка от миналата година, когато на скрининг минаха 111 русенци, тъй като сега те заплащаха по 35 лева за преглед. По-голяма част от тях бяха
млади хора, в активна възраст, които търсеха съвет как да променят стила си на живот
за да съхранят своето здраве. При извършените ултразвукови и лабораторни изследвания, а също и физикален преглед, не се установиха случаи на злокачествено заболяване на мъжката полова система.
- Каква е структурата на простатната жлеза?
- Простатата е вътрешен мъжки полов орган с формата на кестен. Разположена е непосредствено под пикочния мехур, като обхваща началната част на пикочния канал /уретрата/. Тя е жлезен орган и секретът й влиза в състава на спермата, като й придава специфична миризма. Простатата има три дяла - десен, ляв и среден лоб. Отвън е покрита от добре оформена капсула. Вътрешността й е от множество жлезни структури, подредени в три концентрични слоя. Те произвеждат фибринолизин, лимонена киселина, кисела фосфатаза и една серин протеаза, известна като простат-специфичен антиген /PSA/.
PSA е основен скринингов показател при карцином на простатата
но завишени стойности се наблюдават и при хипертрофия и възпаление на жлезата. Нормални са стойности под 4 ng/ml, а по-високите налагат допълнителни диагностични процедури. 
При децата простатата е малко тяло с преобладаваща мускулна тъкан, като през пубертета нараства. В старческа възраст по правило настъпва процес на инволюция, но много често тя хипертрофира и настъпва доброкачествена простатна хиперплазия или т.нар. аденом на простатата, който притиска пикочния канал и затруднява нормалната микция.
- От какво се причинява ракът на простатата и колко често се среща?
- Ракът на простатата е втората най-честа неоплазия при мъжете и четвъртата по честота сред общата популация. Като етиологичен фактор за появата на простатен карцином се посочва фамилната предразположеност, като при пациент, чиито баща и брат са диагностицирани с простатен рак, коефициентът на риск е 5.51, а при двама братя с простатен карцином нараства на 7.71.
Рискът нараства с напредване на възрастта
Към етиологичните фактори се подозира т.нар. метаболитен синдром. Към диетичните фактори се отнася високата консумация на алкохол, високобелтъчните диети, пържени храни, тютюнопушенето. Като рискови фактори се подозират още професионалният стрес, прекарана в миналото гонорейна инфекция, носителството на папиломавирус HPV-16.
Хистологично ракът на простатата представлява аденокарцином. Той се характеризира с локален растеж, при което може да прорасне към уретрата и да стенозира нейния лумен, към правото черво и да наруши нормалната дефекация, към семенните мехурчета или да прорасне ретроперитонеалното пространство, като обхваща уретерите и води до уростаза в горния уринарен тракт. Простатният карцином най-често метастазира в регионалните лимфни възли. На второ място са метастазите в прешлени, тазови и бедрени кости.
През 2018 г. в УМБАЛ „Медика-Русе“ по повод завишени стойности на PSA или физикална находка от ректално туширане са извършени 109 биопсии на простатната жлеза, като при 36 е доказан простатен карцином, а при 83 - доброкачествена простатна хиперплазия /ДПХ/. До 31 октомври т.г. екипът в урологията извърши 99 простатни биопсии, от които
37 са с доказан простатен карцином, а ДПХ има при 62 русенци
- Какви са оплакванията на болните?
- Клиничното заболяването има късна изява. Субективните оплаквания включват болка дълбоко в таза с ирадиация към перинеума, ректума и опашната кост, дизурични смущения. По-късни симптоми са хематурията /кръв в урината/ и хемоспермията /кръв в спермата/. Болки в костите се появяват при наличието на костна метастатична болест. Наблюдават се астено-адинамичен и консумативен синдром. При прорастване на уретерите и уростаза се появява болка и тежест в лумбалната област, прояви на азотемия /завишени стойности на азотните отпадни продукти, които нормално се отделят с урината/.
Важни за ранното диагностициране и навременно лечение на простатния карцином са скрининговите програми, насочени към пациентите с повишен риск от заболяване. Това са мъже над 50-годишна възраст или над 45 години при наличие на фамилна анамнеза за простатен рак или пациенти с африкански произход. Пациенти, при които PSA е по-голям от 1 ng/mL на 40 години или над 2 ng/mL на 60 години имат повишен риск от поява на простатен карцином в бъдеще.
- Как се диагностицира простатният рак и какво е лечението?
- Клиничната диагноза се основава на физикалната находка при извършването на ректално туширане на простатата и стойностите от изследването на PSA.
Окончателната диагноза е хистологичната
която се поставя на база спесимента от простатна биопсия или трансуретрална резекция на простатата, или в по-редки случаи материала от т.нар. аденомектомия. При 18% от случаите диагнозата простатен карцином може да се постави само от физикалния преглед, при което простатата се характеризира с „хрущялна“ плътност. Такава физикална находка налага извършването на простатна биопсия, независимо от стойностите на PSA. Важно е да се отбележи, че PSA е органоспецифичен, но не и туморспецифичен антиген. Освен при простатен карцином, неговите стойности се повишават също при ДПХ, простатит и други немалигнени заболявания на простатата. В случаи на завишени стойности на PSA, без физикална находка от ректалното туширане, не бива да се избързва с простатната биопсия. Уместно е повторно изследване след няколко седмици. При пациенти със завишени стойности на PSA и/или простата с „хрущялна“ плътност, или находка, суспектна за карцином при ехографско изследване, следващата стъпка е биопсия.
Хирургичното лечение при простатния карцином се основава на радикалната простатектомия, която може да се извърши чрез отворена оперативна техника или лапароскопска и роботизирана хирургия. Целта е пълното отстраняване на тумора.
При радикална простатектомия изцяло се премахва простатата
заедно с нейната капсула и семенните мехурчета, след което се възстановява целостта на уринарния тракт посредством анастомоза /свързване/ между запазената част от уретрата и мехурната шийка. Лъчелечението и хормонотерапията са други две линии на лечение на простатния карцином, които са част от домена на онколози и лекари по нуклеарна медицина.
- Често ли се срещат злокачествени новообразувания на тестисите, как се диагностицират и как се лекуват? 
- Карциномът на тестиса представлява 1% от неоплазмите при мъжете и 5% от онкологичните урологични заболявания. Съществуват редица предразполагащи фактори като крипторхизмът /непълна десцензия на тестиса в скротума/, остра или хронична травма при някои видове спорт и професии, фамилна предразположеност, различни химични и хормонални фактори, инфекции и възпаления.
Туморите на тестиса имат сложна хистологична класификация. Най-често те метастазират в парааорталната лимфна верига на нивото на бъбречните съдове, по-нататъшно лимфно разпространение става в илиачните лимфни вериги, медиастиналните и надключичните лимфни възли. За определянето на клиничния стадий на заболяването е
серумната концентрация на т.нар. туморни маркери - LDH, hCG и AFP
Те служат и за определяне прогнозата на болестта и ефекта от извършеното оперативно лечение.
Клиничната картина при тумори на тестиса в началото на заболяването е бедна. През „мовембрийските“ дни на 2018 година в УМБАЛ „Медика Русе“ в резултат от профилактичен преглед бе открит 1 пациент с тумор на тестиса. До 31 октомври този година е диагностициран един със същото заболяване. Първият симптом най-често е увеличаване обема на тестиса, а при палпация пациентът опипва възловидна неравност по повърхността му. Обикновено няма болки. Ако обаче се появят такива, пациентът е в напреднал стадий. С напредване на заболяването тестисът силно се уплътнява, значително увеличава размера си и често е с неправилна форма, като трудно може да се отграничи от надсеменника. Нерядък симптом е събиране на течност в обвивките на тестиса. В някои случаи се появяват симптоми като гинекомастия /уголемяване на гърдите/ в резултат от нарушения хормонален баланс, болки в лумбалната област при метастази в парааортални лимфни възли. 
Урологичният преглед започва с разговор с пациента.
Физикалното изследване е палпацията на скротума и неговото съдържимо
за установяване на евентуално увеличаване на размера на тестиса, неравности по повърхността му, прирастване към съседните тъкани, болезненост, съпътстващо хидроцеле. Златен стандарт е ултразвуковото изследване, защото чувствителността му е почти 100%. 
При всеки пациент с тестикуларна маса, съмнителна за карцином, се препоръчва експлорация на ингвиналния канал и съдържимото на скротума. При съмнение в диагнозата в хода на оперативната интервенция е възможно извършването на т.нар. гефрир - отстранената туморна маса се изпраща за бързо хистологично изследване, което да отговори да се направи ли орхиектомия, или не. 
- Кое е най-важното, което трябва да знае всеки мъж и родител на момче?
- Важно е да се знае, че при поява на болка в областта на тестисите или напипване на нещо в тях, макар и неболезнено, трябва да се извърши преглед от специалист уролог. Ако болката е започнала внезапно, много е силна, а тестисът е силно подут и оточен, трябва да се направи незабавен преглед,
защото е възможно да се касае за завъртане на тестиса
Това води до прекъсване на кръвоснабдяването му и е възможно да се стигне до смърт на тестиса. Лечението е оперативно и трябва да се извърши до шестия час от появата на болката, за да може да се запази този толкова важен орган. Ако лечението закъснее и се извърши след двадесет и четвъртия час, то почти винаги се налага оперативно отстраняване на тестиса. Операцията е лека, не крие почти никакви рискове, но най-важното е, че тестисът е съхранен. 
- Каква е причината за това заболяване?
- Причините за завъртането на тестиса не са напълно изяснени, но най-често се среща при кърмачета или при момчета в пубертета или юношеска възраст. Няколко вродени анатомични малформации или вариации в тестиса или скроталната торбичка могат да доведат до увеличени подвижност и риск от усукване на тестиса. Предразполагащи фактори могат да бъдат хормоналното съзряване в пубертета и съпътстващите го спортни травми и прекомерно мастурбиране.