В България и Северна Македония роденият на днешния ден преди 142 години Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македониум над град Крушево, Северна Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание. Там те са пренесени на 11 април 1990 г. Преди това, през 1953 г., по случай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево.
Днес в България и Северна Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.
Никола Янакиев Карев е български революционер, тесен социалист, деец на македоно-одринското националноосвободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание и ръководител на Крушевската република.  Предлагаме ви материала на Цочо В. Билярски, публикуван в сайта sitebulgarizaedno.com под заглавие „Никола Карев, председателят на Крушевската република“.

Неговия портрет и до днес може да видите в учебниците по история, но това, с което е забележителен за учебникарите, беше принадлежността му към Българската работническа социалдемократическа партия. Това, че той живя и се бори за свободата на поробените българи от Македония, някак си оставаше на заден план. А скопските манипулатори отидоха още по-далеч, представяйки го за македонец, пожертвал живота си за някаква си македонска държавност и самостойност. Една лъжа, която и днес се тиражира там, около Вардара.
Независимо че от справочниците неговото име и дейност са достатъчно известни, искам накратко да ви припомня най-важните моменти от живота на този български революционер, съумял да съчетае най-доброто от социалистическите идеи с националноосвободителната борба.
Никола Янакиев Карев е роден в град Крушово като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. Учи в родното Крушово, но още 16-годишен поради липса на средства е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 г. идва в София. В столицата на княжеството той
опитва да си изкарва хляба, работейки каквото му попадне
- първо като зидар, а впоследствие и като столар. Движи се и дружи с работници и млади социалисти, предимно преселници от Македония и Одринско. Ненавършилият още 20 години Н. Карев през 1896 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и се присъединява към Македоно-одринския социалдемократически съюз. Този съюз на практика представлява малка група от социалисти, родом от Македония и Тракия. В средата на 90-те години той се оформя като част от възглавяваната от Димитър Благоев БРСДП, роден също в с. Загоричене, Костурско. Основатели на съюза са: Васил Главинов, Вельо Марков, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Александър Раздолов. Към съюза се присъединява и Димо Хаджидимов. Младият Карев сътрудничи на печатния орган на съюза - вестник „Революция“ (1895) и на близкия до него в. „Политическа свобода“ (1898-1899). Тук трябва да се направи едно уточнение, а именно, че всичките социалисти от съюза са и дейни членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и една от главните му цели е да се насаждат всред останалите организационни членове социалистическите идеи. Това влияние особено ще се забележи в програмните документи на ВМОРО, когато се обосновават нейните социални искания - ликвидирането на чифлиците и раздаването на земята на селяните, подобряване на поминъка на селското и градското население, както и намаляване на данъчното бреме.
Н. Карев се връща в Македония през 1899 г. и се заема да довърши образованието си. През 1900 г.
завършва Битолската българска класическа гимназия
и се включва в редовете на Българските македоно-одрински революционни комитети (по-късно ВМОРО). По това време учители в гимназията са Дамян Груев, Михаил Герджиков и Васил Пасков. От този момент социалистът поема пътя на революцията. Избран е за член на Битолския революционен окръжен комитет, ръководен по това време от Дамян Груев. В Окръжния комитет са освен тях и останалите учители от гимназията, както и Георги Пешков, Недялко Дамчев, Аце Дорев и Георги Попхристов, който също получава назначение в гимназията. Н. Карев последователно учителства в с. Горно Дивяци, Крушовско, от 1900 до 1902 г. и в родното му Крушово от 1902 до 1903 г. И тук той е сред ръководителите на революционните комитети.
От 2 до 4 януари 1903 г. заседава Солунският общ конгрес на ВМОРО, който взема решението за Илинденско-Преображенското въстание. След Солунския конгрес започва усилената подготовка за въстанието. Свикват се и окръжните конгреси, които трябва да планират действията си през въстанието. От 19 до 24 април 1903 г. в родното село на Дамян Груев Смилево заседава конгресът на II Битолски  революционен окръг. Даме  отново застава начело на Битолския революционен окръг и председателства конгреса. 
Н.Карев е крушовски делегат на конгреса
За членове на Главния щаб на въстанието в Битолско са избрани Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Приема се решението "въстанието да бъде повсеместно, всички райони в окръга да въстанат". По време на Илинденско-Преображенското въстание Н. Карев е назначен за крушовски войвода и за член на Крушовското горско началство. Той ще бъде и един от организаторите и ръководителите на Крушовската република, но времето няма да му стигне да приложи на практика социалистическите идеи. Създаването на свободни територии по време на въстанието е една от главните цели на Общия план за въстанието. Най-дълготрайните такива образувания са Крушовската и Странджанската републики, за които са изписани досега хиляди страници, основаващи се на истински, а и на не малка доза измислени факти. Много от тези измислици, които влязоха дори в научната, пък и в художествената литература, една от които е измисленият от Никола Киров Майски през 20-те години Манифест на Крушовската република и художествените пресътворения от Георги Томалевски. А да не говорим за скопските фалшификатори-фантасти, които са на светлинни години далеч от истината. Те дори издадоха фототипни издания на изобретения от Н. К. Майски фалшификат. 
Ако все пак читателите искат да научат истината за Крушовската епопея
бих ги посъветвал да прочетат спомените на Наум Томалевски или да разгърнат том  I на Хр. Силяновите „Освободителни борби на Македония“ (1933 г.). Там разказът е най-близко до историческата истина. В историята си Силянов разказва за боевете за превземането на Крушово и избирането на т. нар. Временно правителство на освободения град от представителите на трите народности - българската, гръцката и влашката. Превземавено на Крушово и провъзгласяването на Крушовската република е свързано с името и дейността на ръководителя на Крушовското горско началство Никола Карев. За него Силянов пише: "Още на 22 [юли] слезе в града Горското началство, начело с учителя Никола Карев - една благородна фигура, най-светлата личност в Крушовското въстание".
Краткотрайната Крушовска република, в която народностните дрязги и различия са преодолени по впечатляващ начин, и то преди всичко със заслугата на нейния ръководител се стяга за упорита защита срещу настъпващите турски войски и башибозук от околните села, предвождани от Бахтиар паша.
Въстаническите сили, макар че наброяват около 1200 четника, няма да успеят да задържат града и след съвещание на Горското началство с Временното правителство на Крушово въстаниците се изтеглят.
Решителното сражение въстаниците дават в местностите Слива и Мечкин камен
Въстаническите чети се ръководят от едни от най-добрите и решителни български войводи - Никола Карев, Питу Гули, Андрей Христов, Иван Наумов Алябака, Гюрчин войвода, подпоручик Тодор Христов и др. Градът пада в турски ръце на сутринта на 31 юли и с това се слага краят на Крушовската република. Градът избухва в пламъци. И днес от запазените снимки от него зловещо ни гледат изгорелите къщи с избитите си прозорци и стърчащите руини. След потушаването на въстанието Н. Карев, заедно с оцелелите си четници, успява да се изтегли към свободна България. Тук той участва в започналите дискусии за резултатите от въстанието, но биографите му отдават по-голямо значение на участието му в дейността на БРСДП, която току-що (през 1903 г.) е преживяла поредното си разцепление. 
През 1904 г. Н. Карев, чужд на разгърналото се партизанство и политиканство, прави опит по легален път да се върне в Македония, възползвайки се от Българо-турската спогодба за амнистия от 26 март (8 април) 1904 г., т. нар. Начевичева амнистия. Но изпратените негови заявления до комисията по амнистията и българския дипломатически агент в Цариград Григор Начевич чрез българския министър-председател генерал Рачо Петров остават без последствия. 
Една след други организационните чети преминават българо-турската граница и се насочват към районите си. Н. Карев сформира и екипира новата си чета и се подготвя да замине за родния си край.
На 16 март 1905 година 
четите на Никола Карев и Петър Ацев преминават през Кюстендилския пункт
на ВМОРО, като са придружени от трима влашки терористи.
Прилепската чета на Петър Ацев е в състав от 20 души, като към нея са включени и тримата организационни терористи Янаки Атанасов, Григор Атанасов и Христо Станков - власи от с. Гопеш, Битолско. Тримата са определени от Задграничното представителство да действат в Битолско.
Четата на Н. Карев е в състав от 8 четника. Списъкът на четата е записан в дневника на Кюстендилския пункт на ВМОРО. Ще ви го цитирам изцяло, така както е записан в дневника:
"Никола Карев от Крушово, Битолско, на 28 години, неженен,
Марко Христов от с. Сопотница, Битолско, на 28 години, неженен,
Тримо Груйов от с. Брегово, Битолско, на 30 годиин, женен с едно дете,
Йован Силянов от с. Радово, Битолско, на 32 години, женен с пет деца,
Стоян Димов от с. Зашле, Битолско, на 22 години, женен с едно дете,
Силян Костадинов от с. Цер, Битолско, на 19 години,
Иван Димов от с. Цер, Битолско, на 22 години,
Мито Гиоргиев от Крушово, Битолско, на 27 години".
Четите на Н. Карев и П. Ацев се установяват край кратовското село Райчани, но скоро са открити от турския аскер. Н. Карев 
загива в завързалото се сражение с турската войска
на 14 април 1905 г. Заедно с него загиват и петима от четниците му. Оцеляват само двама от четата, които се завръщат в Кюстендил на 20 април 1905 г. В тази битка от четата на П. Ацев убитите са 12, а ранените, сред които и самият войвода, са трима. Войводата Н. Карев е погребан в с. Райчани. Но впоследствие скопските неверници гробари и мародери два пъти препогребват костите му. Първият път през 1953 г. ги пренасят в Крушово, а в последствие ги изравят отново и през 1990 г. ги погребват над града в изградена нова гробница.
Двама от братята на Н. Карев също записват имената си в революционното движение на македонските българи. Единият от тях - Георги Карев е кмет на града. Интересна е съдбата на втория му брат Петър, който от 1904 г. е член на Крушовския околийски революционен комитет. През обезоръжителната акция турците го арестуват и изтезават. При повторното връщане на сърбите във Вардарска Македония през септември 1944 г. за участието си в българското революционно движение той е арестуван от скопските потурнаци заедно със сина си Михаил, който е и племенник на войводата Н. Карев. Новата антибългарска власт го осъжда през 1946 г. на 5 години затвор. Изпратен е да излежи присъдата си в зловещия концлагер Идризово. В навечерието на освобождаването му от затвора е одушен в килията. 
Днес братята Кареви са славени и възхвалявани от скопските манипулатори
като борци и жертви за някаква измислена македонска нация и държавност, а образите им са изрисувани и излети от восък по възможно най-некадърно изработения начин от художници-бояджии и скулптори-манифактуристи в смешния ала "Мадам Тюсо" Скопски паноптикум-музей. Децата на физическите убийци днес убиват духа и паметта на загиналите за България и за българската свобода македонски българи, а костите на българите от Мизия, Тракия и Добруджа, пръснати из цяла Македония, се вадят от гробовете и хвърлят в реките или на сметищата. Подобна лудост не е позната дори и в най-дивашките и варварски държави.