Д-р Пламена Огнянова е завършила Медицинския университет в Пловдив през 2005 година. Веднага след това започва работа като лекар контрольор в здравната каса в Шумен, а впоследствие работи в центровете за спешна помощ в Шумен и Русе, като едновременно с това специализира ушно, носно, гърлени болести. От 2013 г. оториноларингологът д-р Огнянова е назначена за лекар ординатор в отделение „Уши, нос, гърло“ към УМБАЛ „Канев“, а година по късно преминава курс по тимпанометрия. От август този година д-р Огнянова е назначена за завеждащ Спешно приемно отделение в болница „Канев“. Има и кабинет в Стоматологията, където като специалист по ушно, носно, гърлени болести приема пациенти с направления и на свободен прием.

- Д-р Огнянова, този сезон на годината се характеризира с хрема и болки в ушите и гърлото. Кои са най-честите заболявания?
- Действително през есенно-зимния сезона хората получават носно, ушни и гърлени заболявания, но първо ще се спра на острото възпаление на околоносните кухини, защото то се среща както в детската възраст, така и при възрастни. Най-често възпалението ангажира максиларните и фронталните синуси.
Първото възпаление настъпва най-често след остра хрема или от гангрени или периодонти на V, VI, VII горен зъб.
Най-чести причинители на синуитите са стрептококи, стапфилококи и грипни вируси
При бързи и резки промени в атмосферното налягане може да настъпи отлепване на лигавицата с последваща инфекция и развитие на баросинуит.
- Как нахлува инфекцията в организма на човека и кои фактори благоприятстват нейното развитие?
- При острите синуити инфекцията нахлува най-често през естествените отвори на синусите, но може да достигне до тях по съседство или по кръвен път. Факторите, които благоприятстват развитието на остър синуит, най-често са остри хреми, изкривената носна преграда, а при децата аденоидната вегетация.
- Каква е клиничната картина и какви са симптомите за това възпаление?
- При набъбване на лигавицата естественият отвор за дренаж се запушва и настъпва задръжка на секрет, което е съпроводено с повишаване на налягането в синуса. Симптомите и оплакванията на болните обаче зависят от характера и тежестта на възпалението. Главоболието е локализирано в темпоралната, челна част на човека и в областта на максиларните синуси. То е с пулсираща пробождаща болка, която може да се засили при почукване или при палпация на синуса.
Характерно за главоболието е, че е по-силно през сутрешните часове на деня, а следобед се замества с чуство на тежест и пълнота
Други симптоми са повишена температура, отпадналост, липса на апетит, лесна уморяемост, затруднено едностранно дишане, едностранно изтичане на слузно-гноен секрет. Може да се появи лек оток на бузата, а ако не е нарушен дренажът на синуса, секрецията е слузна или слузно-гнойна. При преглед в тези случаи се установява най-често хиперемирана и оточна лигавица. При направена рентгенография се вижда воалиране на челния синус и пристенно засенчване.
- Как се поставя диагнозата и какво е лечението?
- Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните и обективните данни и рентгенографията на околоносните кухини. Промивката и пукцията на максиларния синус имат и диагностична стойност.
Лечението на острите синуити е най-често амбулаторно. Предписват се антибиотици или сулфонамиди, а локално мехлеми или капки за нос, съдържащи отбъбващи медикаменти, за да се дренира естественият отвор на синуса. При наличие на гноен синуит се предприема и оперативно лечение. 
- Какво представлява острият ларингит?
- Острият ларингит е повърхностно възпаление на лигавицата на ларинкса, което може да протече като самостоятелно заболяване или да съпровожда острите инфекции на горните дихателни пътища. В повечето случаи се касае за вирусна инфекция - риновируси, аденовируси, есно вируси и други. Това заболяване се развива през есенно-зимния сезон и нерядко се дължи на простуда.
- Как започва заболяването?
- Заболяването започва със сухота, дразнене и слаби болки в гърлото, които се засилват нощно време и болният получава пристъпи на дразнеща, мъчителна, кънтяща кашлица. Общото състояние е добро, температурата е нормална или субфебрилна.
Основният симптом е дрезгав глас
Диагнозата се поставя чрез извършване на индиректна ларингоскопия. Тъй като в преобладаващата част от случаите заболяването е вирусно, лечението се провежда както при всяка остра вирусна инфекция - стаен режим, поемане на обилно топли течности, симптоматични средства и въздържане от антибиотици. Кашлицата се успокоява чрез поддържане на висока влажност на въздуха в стаята, инхалации с лайка и откашлящи средства. Болните се съветват да запазват максимален гласов покой и да не пушат. Ако за няколко дни не настъпи подобрение, е необходимо включването на антибиотик.
Друг опасен ларингит е субхордалният. Той се наблюдава изключително в детската възраст поради редица причини - анатомични особености в строежа на детския ларинкс, имунологични особености, несъвършена имунна система, наличие на алергия. В 90-95% от случаите се касае за чисто вирусна инфекция, като в 60% от тях се изолират парагрипни вируси тип I. Причиненият от парагрипни вируси субхордален ларингит протича като малки епидемии през пролетта и есента. Субхордалният ларингит зачестява през студените месеци заедно с преобладаването на острите вирусни респираторни инфекции по това време. От него боледуват предимно деца на възраст от 1 до 4 години. Важно е да се отбележи, че началото на заболяването е различно. В едни случаи то започва внезапно без никакви предшестващи заболявания. Детето се събужда нощем с пристъп от недостиг на въздух и лаеща кашлица. В други случаи картината на субхордалния ларингит се развива на фона на предшестващо респираторно заболяване - ринит, ринофарингит, като пристъпът настъпва на втория-третия ден. Лечението се определя от тежестта на диспнеята, възрастта на детето и от общото му състояние.
Острият стенозиращ ларинготраехеобронхит е изключително тежко заболяване
което е с много сериозна прогноза, но за щастие се наблюдава рядко. Причинители за това състояние са грипните вируси, като задължително се прибавя и вторична бактериална инфекция най-често от стафилококи. В началото заболяването може да започне с хрема, кашлица, температура и зачервено гърло. В други случаи началото е с картината на типичен грип - висока температура, главоболие, повръщане, гърчове, адинамия и унесеност. В трети случаи симптомите са като при субхордален ларингит - инспираторен задух, стридур, тираж, лаеща кашлица. За разлика от описаните по-горе заболявания, състоянието на детето много бързо се влошава, като се проявява прогресираща дихателна недостатъчност. Температурата на детето е висока, то е отпуснато, съзнанието се нарушава и се появяват гърчове, пулсът е мек, учестен аритмичен, кръвното налягане е ниско. Появяват се промени в белодробния паренхим.
- По това време на годината се появяват и ушни болести. Кои са най-често срещаните?
- На първо място е хроничният гноен отит. Това състояние е продължаващо дълго време възпаление на средното ухо с гнойна секреция. Продължителността е от няколко месеца до няколко десетки години, като най- важният признак е постоянното или периодично гноетечение, тъй като се получава постоянна перфорация на тъпанчето. Значение за него имат инфекциозните болести скарлатина, грип, морбили, СПИН, които нарушават защитните сили на организма и се активира опортюнистичната микрофлора. Най-често тя е смесена от стафилококи, протеус вулгарис, стрептококи. При наличието на холестеатом може да има и анароебна инфекция.
Хроничен отит - мезотимпанит е доброкачествено протичащо хронично гнойно възпаление на средното ухо
което се характеризира с трайно нарушение на целостта на тъпанчевата мембрана. Заболяването най- често е последствие от остро гнойно възпаление на ухото. Най-често се наблюдава при деца с ексудативна диатеза и хипертрофия на третата сливица.
За отбелязване е, че болните от мезотимпанит се чустват здрави. При изостряне на процеса се явява тежест в ухото и главоболие. Оплакванията на болните са постоянно или периодично изтичане на слузно-гнойна или гнойна секреция от ухото. Може да се появи и слузно-гноен или гноен ексудат в слуховия проход. Цветът му е жълтеникав жълтозелен, а понякога безцветен и прозрачен. Диагнозата се поставя чрез изследване на слуха с камертонални проби, аудиометрична отоскопия. Поради гноетечението най- често се появяват фурункули, екзема или дерматити във външния слухов проход. По правило при мезотимпанитът няма вътречерепни усложнения.
За лечението се ликвидират всички заболявания на горните дихателни пътища, които водят до обостряне на мезотимпанита, редовно почистване на ексудата и поставяне на капки. Лечение с антибиотици трябва да се провежда само след микробиологично изследване на ексудата за чуствителност.
Хроничният отит - епитимпанит е хронично гнойно възпаление на средното ухо
при което наред с измененията по лигавицата има и деструкция на подлежащата кост с възможни увреждания на слуховите костици, костният канал на лицевия нерв, лабитинтът и вътречерепни усложнения. Болните са в добро общо състояние, но с трайно намален слух, гноетечение с неприятна миризма. При задръжка на секрета са възможни и болки в ухото, главоболие, виене на свят, повръщане и повишена температура. През този сезон на годината може да се стигне и до парализа на лицевия нерв, до деструкция на костта на латералния полуокръжен канал с положителен фистулен симптом или до вътречерепни усложнения.
По принцип, ако не се лекува, това заболяване на средното ухо винаги дава тежки усложнения. Всяко нарушение на общото състояние на болните като температура, болка в ухото, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, внезапна глухота, парализа на лицевия нерв, а също така и усилване или спиране на секрецията, могат да бъдат симптом на започващо усложнение. Лечението при това състояние е само оперативно.