Д-р Пламена Огнянова е завършила Mедицинския университет в Пловдив през 2005 година. Веднага след това започва работа като лекар контрольор в Районната здравноосигурителна каса в Шумен. Впоследствие работи в Спешна помощ-Шумен и в Спешна помощ-Русе. Наред с това специализира ушно-носно-гърлени болести и придобива специалност през 2013 година. След това е назначена за лекар ординатор в Отделение „Уши, нос, гърло“ в Университетска болница „Канев“. През 2014 година завършва курс по тимпанометрия. 
От 2 години и половина д-р Пламена Огнянова е началник на Мултипрофилно спешно отделение в Университетска болница „Канев“

Д-р Огнянова, защо избрахте медицината?
- Медицината е интересна и доста динамична професия и може би донякъде по наследство. Имах родител лекар, от който видях първите стъпки в медицината.
- Започнахте в отделението по ушно-носно-гърлени болести, а сега сте началник на Мултипрофилното спешно отделение. Скучно ли ви стана?
- По време на специализацията ми по ушно-носно-гърлени болести, поради законови тогава неуредици, бяхме принудени да търсим и други възможности. Разрешиха ми да давам дежурства в спешно отделение и така започна увлечението ми по спешната медицина и динамиката на работа там.
- Тогавашната динамика сигурно е доста по-различна от сега?
- Състоянията и пациентите са доста по-различни. Това, което прави впечатление, е, че намаляха по-често срещаните болести като хипертонични и бъбречни кризи, броят на пациентите с инсулт. Естествено се увеличиха пациентите спрямо пандемичната обстановка и усложненията от Ковид-19.
- Някой от вас, лекарите, очакваше ли нещата да станат толкова драматични, неуправляеми и мащабни?
- Не.
Тогава се увеличиха рязко пациентите с нетипични оплаквания за заболявания, с които преди това работихме
Увеличи се и обемът на работа не само за спешното отделение, но и за цялата система на здравеопазването, защото се обостриха и заболявания, които пациентите си имат. Тъй като това е непредвидимо заболяване и няма определена посока, в която ще тръгне, пациентите идват в различна степен на тежест.
- Имаше ли паника, когато започна всичко, а и сега?
- Ние нямаме право на паника. Имахме недостиг на хора и пренатовареност на екипите, защото голяма част от колегите ни тогава се разболяха, но паника нямаше. Факт е, че не познавахме болестта, но тогава никой не знаеше почти нищо за Ковид-19. Може би първоначалните реакции към лечение, обем на клинико-лабораторни изследвания са били недостатъчни, но направихме всичко възможно с времето да коригираме това.
- Медиците постоянно апелират към хората да не си поставят сами диагноза и да не се самолекуват. Независимо от това обаче немалка част все още го правят и попадат в болницата вече в тежко състояние.
- Мога да ги разделя основно на две групи. Първите са тези, които се обръщат към личните си лекари, започват лечение, влошават се, и такива, които
не се обръщат за помощ към медицинско лице, но пък имат достъп до всякакви медикаменти от аптеките
купува се някакво лекарство, за което са чули или прочели, съответно не се приема правилно. Резултатът е, че идват при нас във влошено общо състояние.
- И уплашени също?
- Има и такива, но те са по-рядко. Те са с леки оплаквания, в добро общо състояние, но по-уплашени.
- На вас и на вашите колеги налага ли ви се да бъдете и психолози, защото страхът продължава да ни владее?
- Правим всичко по силите си. Не само да лекуваме и да насочим пациентите към съответното отделение, но ако няма нужда в момента от интензивни грижи, вопиюща нужда от кислород или 24-часово наблюдение, тоест на по-леките случаи е задължително да сме и психолози. От санитар, който транспортира пациента до рентгена, до лекарите, всеки дава по нещо малко за спокойствието на пациента.
- Какво стана с така нареченото триажиране /определяне на спешността на състоянието на болния/, който е заложен в стандарта по Спешна медицина? 
- Това е информация, която я има на сайта на Министерството на здравеопазването.
Нашите болници обаче все още не позволяват такова триажиране
от гледна точка на чакални, липса на достатъчно персонал, който да извършва това разпределение на спешността на пациентите.
- Това влияе ли на работата на спешните отделения?
- Това има огромно значение, защото с едно преувеличаване на симптомите на даден пациент може да се забави истинската спешност
- На фона на това кога хората трябва да търсят помощ в спешното отделение и кога да се обърнат към личните си лекари?
- Остро, внезапно настъпили тежки промени в здравословното състояние. Спешно приемно отделение не е място за лечение на хрема, за сваляне на високо кръвно при налична терапия за това. При главоболие, при остър и внезапен световъртеж, при гръдна болка - заповядайте. Но при лека охлузна рана на петата... Например
пациентка наскоро ми заяви в 3 часа сутринта, че е консумирала радиоактивна чушка
Имаме пациенти, които идват за поставяне на инжекция, за сваляне на конци, и то при положение, че в града вече има разкрити манипулационни, частни и такива, които работят по Здравна каса, за тези нужди. Неща, които не са за спешно отделение. Поставянето на конци, почистването и обработването на една рана, която е настъпила сега, да, това е спешност.
- Покрай епидемията ви наричат Ангели в бяло, а паралелно с това случаите на агресия срещу лекари, особено срещу спешните медици, все още са част от новините. Има и множество кампании, които апелират за уважение към труда на хората в бели престилки. Има ли ефект и не трябва ли уважението да е взаимно?
- Без взаимно уважение не можем да си купим хляб! Покрай пандемията и по-честата нужда на хората от лекарска помощ може би се промени малко отношението към екипите на спешните центрове и към лекарите в отделенията и дори към екипите на Спешната помощ, защото в повечето случаи те са при пациента преди нас. Стигнали сме по-скоро
не до разбиране на естеството на лекарската работа, а до търпимост и осъзнаване
че, да, има много хора, които чакат, да, лекарят е един, да, няма как - трябва да изчакаме, защото ситуацията е такава в момента.
- Спешното отделение за всеки лекар ли е?
- Краткият ми трудов стаж показва, че не. Доста колеги са започвали и част от тях се отказват поради динамиката на работата. Заради разнообразието от случаи. При нас в един и същ момент може да се работи с двама, трима и повече тежки пациенти. Не е за всеки.
- Каква е мечтата ви по отношение на работата?
- Да се случи така дълго обещавания от министерството ремонт на Мултипрофилното спешно отделение. Малко да се повиши здравната ни култура, да се научим като общество своевременно да си обръщаме внимание на здравето, а не да чакаме да затънем. Трябва да се обръща внимание на всяко заболяване. Ядосах се и вдигнах кръвно или вече 10 дни имам хрема - без подобни оправдания, трябва навреме да се погрижим за нашите тяло и дух.
Когато сме дори с една хрема или с високо кръвно, ние сме нетрудоспособни
За да сме адекватни към работата си, към семейството си, е редно да си обърнем внимание. Затова има лекари, има профилактични прегледи, затова има консултации при хроничните заболявания. За жалост, въпреки помощта на медиите, които говорят за това, ние отхвърляме с лека ръка и казваме - точно сега ли да го правя това, нищо ми няма!
- Стигаме до ваксинирането срещу Ковид-19. Вие на какво мнение сте?
- Аз лично съм ваксинирана, независимо че съм и преболедувала. Смятам, че е редно да засилим имунитета си.
- Кой е хубавият спомен от отиващата си година?
- Той е от една от тежките вълни на епидемията. Семейство с отказ от личен лекар за преглед. Те си бяха направили труда да ме намерят и в началото на тази година. Получих от тях един огромен букет цветя. Благодарност от вече излекувани хора, които нямаха последици от Ковид-19.
- Благодарността е единствената награда за един лекар.
- Не само.
На първо място е удовлетворението, че си помогнал, че си си свършил добре работата
Това трябва да е водещото. Здрав и жив пациент. За мен благодарността от пациент към лекар не е задължителна, защото тя се вижда в очите на хората.
- Новогодишните празници са на прага ни. Какво е положението в спешното отделение в новогодишната нощ?
- Спешно. Предимно травматизъм в следствие на празниците заради пиротехнически средства и неправилната им употреба. Независимо че има забрана за употребата им, всяка година е едно и също. Моето пожелани е: Веселете се и дано всички да посрещнем една по-здрава година!

Силвия ДИМИТРОВА