Музиката е красота. Музиката е велико изкуство, което може само да бъде подарък за всяка човешка душа и да бъде като катарзис - дори в страшните мигове на войната. Това каза в интервю за БТА известната пианистка Пламена Мангова.
По думите й в момента се намираме като в кошмарен сън. 
„В нито един кошмарен сън не можехме да си представим, че от пандемията, която е толкова всеобхващаща и потрошаваща плановете на цялото човечество, ще попаднем във всеобхващащия ад на войната“, каза Мангова. 
Пианистката е участник в 61-то издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“, което ще продължи до 27 март т.г. в Русе. Музикалният форум се организира от Община Русе с подкрепата на Министерството на културата, а БТА е сред основните медийни партньори.
„Аз съм много чест гост на фестивала. Русе може да е сравнително малък град, но в същото време е толкова много наситен с култура. Тук са идвали забележителни личности - като великия Шостакович, полския композитор Кшищоф Пендерецки, Елена Башкирова, оркестри като „Симфония Варсовия“, „Кремерата Балтика“, „Московски солисти“ с Юрий Башмет. Списъкът е толкова дълъг. Това са хора, които съставят елитния афиш на целия свят. И те минават през този прекрасен и малък като размери град“, казва Мангова. 
„Мартенски музикални дни“ е уникален бутиков фестивал
За нея „Мартенски музикални дни“ е уникален бутиков фестивал. 
„Човек може само шапка да свали за изумителната програмация, за репертоарните идеи, за това кои изпълнители да бъдат поканени. Директорът на фестивала Ива Чавдарова е един от най-значимите организатори на музикални събития в нашата страна“, заяви Пламена Мангова. 
Тя коментира, че за да доближим музиката до хората, трябва публиката да дойде на концерт, да се доближи до този свещен храм на музиката - концертната зала.
„За това е необходимо много добре направена реклама. Широката публика трябва да се привлича с много силна реклама“, каза пианистката. 
По думите й не трябва да се прекалява с колаборацията между класическата и комерсиалната музика. 
Според нея т.нар. „кросоувъри“ понякога са приятни, но друг път в тях се прекалява или се получава безвкусица. Подобни проекти трябва да се правят от време на време, но да са с много добър вкус. И това не трябва да е общо правило. 
Образователните концерти изграждат бъдещата публика
Мангова каза още, че образователните концерти са много важни за запознаването на подрастващите с класическата музика. Тя даде пример със Софийската филхармония, която организира семейни концерти. 
„На тях се свири музика специално за семействата, които водят децата си. Това е образоването на бъдещата публика. Ако има повече такива концерти и на повече места, бъдещата публика ще се изгражда“, обясни Мангова. 
По думите й в днешно време да си творец е голяма радост, но и в същото време голяма мъка. 
„Радост, защото това е подарък от Бога. Това е най-фантастичната професия. Дори и да ми се даде шанс да върна живота си назад и да го построя по нов начин, не бих избрала друго“, казва пианистката. 
По думите й с всеки изминал ден животът става все по-сложен, като завързан възел е. 
„Това рефлектира силно на нашата професия, защото ние, артистите, сме като номади. Това е много разнообразна професия - например днес си в Милано, след два дни си в Токио, след пет дни си в София. Това е пътуващият артист. Днешният свят стана много по-сложен за нашата професия. Но ние трябва да сме като войниците - да имаме много мъжки дух, за да не чувстваме тези външни причинители и да може да ги побеждаваме и въпреки всичко да вървим напред“, заяви Мангова. 
Животът на човек сега е от ден за ден
На въпрос как вижда днешния и утрешния свят, пианистката заяви, че е необходимо примирие и пандемията да се успокои.
„Ако това се случи, можем да се успокоим малко, можем лека-полека да се възвърнем към някаква нормалност. Тогава човек може да гради някакви планове занапред. 
До такова дъно стигна всичко от комбинацията между тези две ужасни събития, за които говорим, че животът на човек е от ден за ден. Това е много жалък екзистенц за всяко човешко същество. Така е много сложно да се твори, да се израства в дадена професия. Когато човек не расте и няма мотивацията да расте, той спира. По този начин може да спре животът лека-полека - от това, че хората ще престанат да вярват в доброто, в бъдещето. Моята надежда е от едно примирие да можем да прекрачим към, дай Боже, един по-светъл свят, към свят, в който можем да планираме живота си и бъдещето си отново, както преди“, заяви Пламена Мангова.