Обезщетение трябва да плати Българска народна банка на вложител в КТБ заради това, че нарушила правото на Европейския съюз. Това реши на първа инстанция състав на Русенския административен съд и осъди държавния трезор да плати на човека 5733 лева за забавено изплатен депозит, но решението може да се обжалва.
Вложителят предяви иск с претенция за изплащане на 8628 лева за това, че гарантираният му депозит от 196 000 лева в КТБ бил изплатен по-късно от предвидения по закон срок. 

А вина за това имала именно БНБ, тъй като е трябвало до 5 работни дни, след като КТБ е поставена под специален надзор, да вземе решение, че влоговете са неналични. И именно с този акт, а не с отнемането на лиценза на КТБ, да стартира процедурата по изплащането им. Независимо че този срок не бил предвиден в националния закон, той бил регламентиран в разпоредбата на европейска директива, която имала директен ефект. Заради неизпълнение на задължението си БНБ е извършила нарушение на правото на Европейския съюз и вложителят е претърпял вреди, за които заслужава обезщетение. На това се основаваше претенцията на адвоката на вложителя в злощастната банка.
Правната логика на наднационално ниво бе споделена от административните магистрати, които прецениха, че действително БНБ е трябвало да излезе с решение, че депозитите не са налични в КТБ в твърдо фиксирания срок от 5 работни дни.
Вложителят е трябвало да има достъп до депозита си още на 30 юни 2014 година. Затова му се дължи обезщетение за периода, през който изплащането на парите е забавено - от юли до ноември 2014 година, прецени съдът и сметна, че това са 5733 лева.
Мъжът заведе и второ дело отново срещу БНБ, по което поиска обезщетение от 33 000 лева - колкото е разликата между гарантирания депозит и неговия реален депозит, който имал в КТБ. Според него сумата му се дължи, макар да надхвърля размера на защитените със закон влогове, тъй като е пострадал от неправомерните действия и бездействия на БНБ. И по-конкретно - с нарушаване на правни норми от Общностното право, както и по друга линия - заради неправомерно бездействие на БНБ, което се изразявало в неизпълнение на вменените й със закон функции по осъществяване на ефективен надзор. Тази претенция на вложителя обаче бе зачеркната като неоснователна от страна на съда и на първа инстанция магистратите отхвърлиха исканото обезщетение. 
Дори и да се приеме, че БНБ не е извършвала ефективен банков надзор, то не той или липсата на банков надзор са причина за неплатежоспособността на КТБ, която е довела до невъзможност за ищеца да се ползва от вложенията си в пълен размер, мотивира се съдът.