Един багер товари каменни отломки в каросерията на един камион. Това е честа гледка от грандиозния ремонт и практически ново изграждане на кейовата ивица и зоната за отдих покрай нея.
Новата пасарелка, която е построена на мястото на още непрежалената от мнозина стара вече пореден месец стои не просто безлюдна, а заключена с катинар и яка верига.
Гледката на кея навява асоциации не със строителен обект, а по-скоро с Бейрут след поредна бомбардировка: руини и тишина. 
Стълбището, по което се слиза от улица "Баба Тонка", е изровено и разбито, очевидно в очакване на подмяна на покритието. По него обаче също никой не работи. И фактически може да се смята за необезопасено, тъй като единственото, което трябва да подскаже, че не бива да се минава по него, е една повече от скромна телена решетка, подпряна откъм булевард "Придунавски". Това, разбира се, не пречи нито на неразумни хлапета, нито на възрастни ентусиасти да се катерят по разбитото стълбище, на места в което през дупки в бетона прозира обраслата с трева жп линия долу. 
По пътя покрай понтоните, където спират круизните кораби с чужденците, на места са отлети части от конструкциите за бъдещите алеи на обновения кей. Няколко от гнездата, опасани с бордюрчета, след всеки дъжд дни наред са пълни с вода и показват още отсега какво ще се случва и по това ремонтирано мащабно съоръжение, когато най-после то бъде завършено. 
Още по-нататък мини-"амфитеатър" вече е привлякъл вниманието на любителите на спрей-сентенциите /моля да не се бърка с графитите и стрийт изкуството/, които са изпъшкали какво мислят по нечий адрес. 
Кал, пясъци и мизерия царят по цялото протежение на крайбрежната зона. И ако това би могло да се преглътне с мисълта, че няма как да бъде иначе по време на ремонт, израслите до пояс, че и повече бурени покрай новата бетонова пътека будят недоумение: толкова ли е трудно да мине една косачка и да ги подстриже, та поне да не въдят гадинки? 
Има и други въпроси, които задават русенци, докато често поглеждат отгоре, от булеварда, какво се случва на кея. Те питат защо всъщност не се работи на "обекта"? И как стоят нещата със сроковете, след като долу цари видим застой? Защо трябваше да се разкопае цялото пространство, след като няма как да се работи по него? Защо първо не се довърши един участък, а след това да се разсипва следващият? Това, впрочем, питат и всички русенци, които всеки ден решават ребуса откъде да минат по улиците на града, като хвърлят боб, за да разберат коя от тях все още не е разкопана...