Младите орангутани, които се учат по-активно, се хранят по-разнообразно и имат повече умения за оцеляване. Това установи изследване на учени от Института „Макс Планк“ за поведение на животните, информира сайтът на научната организация.
Орангутаните прекарват първите около осем години от живота си с майките си, от които усвояват важни умения. Преди да станат самостоятелни, те трябва да научат кои храни са подходящи за консумация, как се обработват и къде и кога могат да бъдат открити. Възрастните орангутани се хранят с близо 250 различни вида храна сред хиляди възможности в тропическите гори.
В изследването, което е публикувано и в списание „Сайънс“, учените анализират данни за 21 млади суматрански орангутана, наблюдавани от раждането до отделянето им от майките на около 8,5-годишна възраст. За целта са използвани близо 4700 часа наблюдения в изследователската станция Suaq Balimbing в Националния парк „Гунунг Льосер“ в Индонезия.
Изследователите проследяват как животните наблюдават майките си и други орангутани като форма на социално учене, как самостоятелно изследват различни предмети и какви храни успяват да консумират сами.
„Бяхме изненадани колко различни бяха малките едно от друго в склонността си да учат“, казва д-р Ревате Тилайкумар от Института „Макс Планк“ за поведението на животните.
Оказва се, че младите орангутани използват социалното учене по-често от самостоятелното – средно до пет пъти по-често. Наблюдението на майката или на други възрастни стимулира последващо изследване на околната среда, като ефектът може да продължи до два часа и половина.
„Става дума не просто за социално или индивидуално учене, а за взаимодействието между сложни механизми на учене“, отбелязва старшият автор на изследването д-р Каролине Шупли.
Според учените двата типа учене - социално и самостоятелно, действат заедно и животните, които проявяват висока активност в ученето, развиват по-разнообразен хранителен режим. При тези с ниска активност в опознаването на околния свят храната е по-малко разнообразна, като разликата в броя храни, които употребяват двете групи, е трикратна.
Резултатите показват също, че социалното учене може частично да компенсира по-слабо изразената склонност към индивидуално изследване. Според изследователите това подсказва, че различията в начина, по който младите орангутани придобиват знания, могат да имат значение за способността им да се адаптират към средата и да се справят самостоятелно след отделянето от майката.
Учените планират да продължат изследванията по въпроса доколко по-активното учене води не само до по-разнообразен хранителен режим, но и до по-добро снабдяване с енергия и в крайна сметка до по-висока преживяемост и репродуктивен успех.