Неотдавна танцовата формация "Стар Денс" към русенското читалище "Христо Ботев" се завърна от международен фестивал в Румъния, откъдето донесе поредна порция медали и грамоти. Момичетата и тяхната ръководителка Антония Косева и тази година спазиха традицията да приключват арт сезона с голям концерт, на който показват пред русенската публика постигнатото през годината. Както обикновено, почитатели, родители, роднини и приятели на момичетата от танцовата трупа ги обсипаха с аплодисменти. 
А ние от вестник "Утро" поканихме на кафе Антония Косева, за да я върнем към началото, към създаването на формацията, към талантливите деца и към нейното собствено детство, където се коренят идеите и принципите й за работа. 
"Първата тренировка беше през 2004 година - тази година отбелязваме малък празник за 15-годишнината на "Стар Денс", започна Антония Косева. За нея създаването на танцовата формация започва сякаш на шега. Преди време предлага на приятел на съпруга си /отишлия си без време русенски телевизионер Ивайло Косев/ да направи един танц за специален повод. И така се започна - дъщеря ми Жасмина тогава беше в първи клас и първите деца във формацията бяха от нейния клас. Началото беше с десетина дечица, репетирахме в училище "Възраждане". Очевидно сме били интересни - момичетата и момчетата надничаха при нас в репетиционната. А в един момент разбрах, че в междучасията 
наши деца учат тези от "Възраждане" на стъпки и движения
разказва Антония. 
Още през първата си година "Стар Денс" прави своя сценичен дебют. На 1 март, Деня на самодейците, малките танцьори се появяват на сцената на Пленарна зала. И се справиха страхотно - особено за деца, които танцуват едва от няколко месеца, казва Антония. Но признава: "Вълнението беше толкова голямо, че май и аз, и те не знаехме какво се случва...".  
Така се започва. И за Антония Косева това е една сбъдната мечта. "От малка обичам да танцувам, всъщност, никога не съм спирала да го правя. И затова, когато се появи възможността да създам такава формация, реших да опитам", казва тя. 
Танцът е нейна втора природа, която Антония от малка упорито шлифова и обработва, без да афишира това свое пристрастие. Една година е танцувала в джаз балета към Младежкия дом, воден от именития русенец Стоян Георгиев. Това са и моите основни уроци, на които сега стъпвам, изработвайки танци с моите момичета - в Младежкия дом загряванията винаги водеше професионална балерина и за мен тя е човекът, който ми е преподал азбуката на танца, разказва Косева. 
След като завършва осми клас в училище "Тома Кърджиев", тя склонява да последва съвета на майка си и постъпва в Икономическия техникум. След още четири години обаче, когато майка й продължава да настоява Тони да продължи по-нагоре с икономиката, момичето става студентка във Великотърновския университет. Исках едно, стана друго, засмива се тя. Голямото й желание било да запише психология. "Винаги са ми били интересни процесите на мотивация, поведението, изработването на нагласи, преодоляването на табута - 
психологията ми е слабост, актуална и до днес 
Дори особено сега - всяко дете е отделна личност, то е цяла вселена. И аз се съобразявам с психиката и с характера на всяко от децата в трупата", казва русенката. 
А тогава кандидатства във Великотърновския университет и записва специалността "Социални дейности". Фактически, и двете ми специалности - и икономиката с познанията по счетоводство, стокознание, търговия, маркетинг и реклама, и социалните дейности с нейните разнообразни аспекти - много ми помагат днес, когато работата ми е свързана с различни сфери, признава Антония. Според нея всяко познание, натрупано във времето, в един момент намира приложение. И така макар никога да не е работила нито като икономист, нито като социален работник, и едното, и другото са й от полза. 
Важното е да откриеш положителното във всичко и да го използваш, казва тя. Напълно в духа на това нейно мислене е и убедеността й, че няма малки и големи участия - всяко от тях помага на танцьорите да стават по-уверени в себе си, независимо дали ги гледат 10 или 100 човека. Разбира се, едно е да репетираш в залата, съвсем друго нещо е да си на сцена пред публика. "Децата знаят, че трябва да се представят добре, затова правят всичко възможно, за да бъдат на висота и съвсем заслужено след това очакват похвала. Затова винаги ги хваля - независимо дали са допуснали грешка. Самото предизвикателство да се изправиш на сцената, пред десетки и стотици погледи, само по себе си е изпитание, което заслужава уважение. Няма значение с какво ще се занимават тези деца, като пораснат, те винаги трябва да преодоляват препятствия. И това, което правим в "Стар Денс", е да им преподадем 
този урок - да преодоляват препятствия, да надмогват несполуката
да бъдат концентрирани, да не губят кураж, да не си създават комплекси", казва Антония Косева. 
И тя много добре знае за какво говори, тъй като самата тя е страдала от комплекс. 
"Като цяло имам страх от сцена още от училище. Тогава пеех в хора и свирех и в училищния тамбурашки оркестър, който водеше Веселка Казанджиева. В оркестъра свирех на бисерка - това е най-малкият инструмент от тамбурашките, свири едно такова тъничко, а и лесно се носи. И така, трябва да съм била някъде в четвърти-пети клас, когато се оказа, че трябва да заместя солистката на хора, която свиреше и на първа тамбура, много важна за изпълнението. Почвам аз да пея, вдигам високия тон и - в този момент един съученик издрънча фалшиво в оркестъра и аз... забравих текста! Беше истински кошмар. Довърших песента с на-на-на... И оттогава не ми даваха да пея в хора. След това в Икономическия учителката, която правеше един мюзикъл, ме чу как пея и ми предложи да изпълня главната роля. Панически отказах: "Не! Ще сбъркам!". И колкото и да се опитваше да ме убеди, аз така и не се реших. Сега си давам сметка, че може би с децата се опитвам да не допускам точно тази грешка: да отрежеш завинаги желанието на едно дете да пробва отново и отново. Напротив. Аз ги уча на друго: "Сгрешил си? Не е катастрофа! Ставаш и продължаваш напред! Бъди по-уверен! Ти можеш! Давай!". Така с всяка година 
децата в състава се учат да превъзмогват страховете си
И това, заедно с усета за хармония, ритъм, красота, е вероятно най-ценното, което можем да им дадем", сигурна е Антония Косева. 
Другото е усещането за заедност. "Тази година на концерта се събраха предишни танцьорки, които дойдоха от различни краища на страната. Едно от момичетата долетя чак от Америка - направи го специално, за да бъдем заедно на 15-ия рожден ден на формацията. Те наистина остават много близки помежду си. Естествено, че по някое време започват по-рядко да се чуват по телефоните и да си пишат, но си остават от една кръвна група. Важното е, че колкото и време да е минало, ако се обадят и се срещнат, емоцията е същата, все едно не са се разделяли", разказва Антония Косева. 
Тя е признателна на Вяра Косева и на читалище "Христо Ботев", което много помага на формацията, особено за участията на "Стар Денс" в Румъния и в молдовския град Тараклия. Знам, че винаги можем да разчитаме на читалището и за репетициите, и за пътуванията за фестивали и конкурси, но и за всички щури идеи, които ни хрумват, обяснява Антония. 
Една такава идея е създадената преди три години Група на майките. През есента на 2016 година една от майките, които водят децата си на танци, самата тя танцувала преди време, обедини всички, които дотогава все питаха:
А за майки танци няма ли?
Така, отново сякаш на шега, се създава тази камерна група, в която майките на танцьорките получават своята доза движение, положителни емоции и артистична изява. "Убедих ги още първата година да излязат на концерт. Като го предложих, една-две от тях казаха веднага: "Разбира се!". И останалите просто нямаха избор. Първия танц, който направих с тях, беше заедно с децата. Миналата година експериментирах с танц на вещиците. А тази година на концерта те бяха поканили и свои колежки да ги гледат. В техния танц първо излизаме с разноцветни чадъри /аз винаги танцувам с тях!/, които после оставяме настрани, а накрая отново грабваме за финала. Бяхме се разбрали, че никоя от нас няма да търси точно този чадър, с който е излязла в началото. Но ето че от публиката взеха да се чуват реплики: "Не тоя чадър! Жълтият беше твоят!". Значи - съпреживяват ни и ни харесват!", казва Антония Косева. 
Наградите радват нея и децата от "Стар Денс". Но те не са най-важното. Най-важното е децата да усещат ритъма, да чуват музиката, да се чувстват добре - независимо от телосложението си. Аз самата не съм гъвкава, класична висока, нямам телосложение на балерина - но пък танцувам! - казва Антония. И издава още малко от своите правила: "Забранила съм всички диети! 
Не искам да си мислят, че като отслабнат, краката им ще станат два метра
Е, няма да станат! Не поощрявам храненето с боклуци - но защо пък да не хапват от време на време това, което обичат? Обикновено на фестивали ние сме съставът, който изкупува дюнерите - и другите ни гледат завистливо. Важното е децата да се хранят здравословно и да се научат да се радват на това, което успяват да правят. Затова никога не казвам на едно дете: "Ти не можеш да танцуваш!". Смятам, че това е прекалено голям шамар за детската психика. Ако то наистина не може, постепенно само ще разбере и ще се откаже. Ние не ходим по големи фестивали - нито имаме толкова пари за подобни участия, нито пък отговаряме на изискванията като физика и като хореографска и техническа сложност. И въпреки това от време на време от други формации се опитват да ни "крадат" част от децата. Това може би е нормално, в края на краищата момичетата сами избират. Но за мен е определящо това - те да се чувстват добре, да танцуват с удоволствие и това да им остане радост за цял живот", казва Антония.