Здравейте! Много фантазирам. Като се отплесна, жена ми ми казва, че съм луд. Отначало ми го казваше с усмивка и го приемах като комплимент, но май вече не е така. Като се ядосам или ако ми предстои по-напрегнат работен ден, си представям разни варианти. Някой път не става както съм си го въобразявал и после се ядосвам защо трябваше толкова да го мисля, а друг път става точно както съм си го казал и пак ме е яд. Разказвам на жена ми как съм казал на шефа какво е по-добре да направим, но той си знае все неговата и не взема от дума. Не е още за пенсия, но е консервативен и е като кон с капаци. Разбиранията му са отживелица. Не си придавам важности. Това е мнение на всички колеги за него, само че другите са по-стеснителни и каквото им кажат, това да става, и аз се оказвам „говорител“ на бригадата пред началството. Момчетата са свестни, всеки разбира по нещо полезно и ако той поне малко ни чува, ще имаме повече напредък и желание. А така всеки я кара по инерция, само псува наум или на глас и сигурно, като се прибере както мен, надува главата на жена си с мърморене. Няколко пъти споменах пред жена ми, че ако бях по-голям началник от шефа, щях да го уволня, защото спъва работата. Тя казва, че само „назначавам“ и „уволнявам“ и прекалено много фантазирам неща, които не мога да направя и така повече се нервирам. За случките на работа ме слуша, но като започна да фантазирам утре какво ще му кажа и какво ще направя, ако той пак не ми обърне внимание или ако ми отвърне еди-какво си, тя веднага показва, че не ме слуша. Сигурно ми става по-леко, а може би и приятно, като си ги фантазирам тези неща. Някой път сам се смея на това, което ми хрумва. Опитах да се сдържам, да не я дразня, защото и на нейната работа не е лесно, пък аз като мрънкало я облъчвам само с моите служебни проблеми. Обаче пак си фантазирам наум. Някой път се отплесвам, не я чувам какво ми е казала и тя - „Не ме чуваш, къде си?!“... Това ненормално ли е, за психолог ли съм, за психиатър ли? Ники, 29 г.

Здравей, Ники! Пишеш смело за твоята склонност, заради която като че ли изпитваш опасения да не се влошат отношенията със съпругата ти. Отначало като на закачка ти е казвала, че си луд и може би дори ти е било приятно, но напоследък, щом заговориш за
това, което би могло да стане утре
и какво би направил, жена ти показва, че не те слуша. Надявам се да има разлика и за нея, и за теб, че това е реакция само на тази твоя проява, а не че изобщо те отхвърля, нейният начин да те спре, който вече е дал ефект - забелязваш, коригираш се и продължаваш фантазирането, обаче наум.
Тревожиш се дали това е нормално. Нека първо да снемем това напрежение.
В изучаването на всяко природно проявление, каквито са и човешките особености, повечето общи неща, които преобладават закономерно, се считат за норма, а изключенията са така да се каже отклонения от нормата - липсата или свръхизявата на дадено проявление или качество, но
не отклонението само по себе си определя дали човек е нормален
Примерно, да си представим човек с далтонизъм по рождение, и то с пълна цветна слепота, който вижда само в черно-бяло. Обаче, ако в израстването си се е адаптирал успешно, отглеждан е с любов, в общуването с родители и приятели и в игрите е развивал ценни за живота качества и добри социални умения, изучил се е, работи, далтонизмът пречи ли му той да се справя в живота - в общуването, любовта, работата? Не. Вероятно преди да бъде установен дефицитът му за цветно зрение, е изпадал в спорове с другите, които виждат цветовете. Когато е разбрал тази своя особеност и способността на другите да правят разлики в цветния свят, вероятно е станал по-толерантен и към себе си, и към тях, че не виждат нещата точно като него. Значи, въпреки физическата аномалия, заради която човекът няма цветно възприятие, освен от черно през сивите нюанси до бяло, този дефект не пречи на неговото нормално функциониране в живота. Да видим, Ники,
дали е рядка особеност фантазирането
като отчетем ролята му в живота на хората. Развитието на възприятията ни за света, на способността да разсъждаваме и да си въобразяваме е изминало дълъг път в еволюцията, намерило почва само в човешкия мозък. За разлика от животните човек е мислещо, говорещо същество, ползва и писмена реч, възприема околния свят и сигнали от тялото си и може да ги разбира и съзнателно да избира поведение спрямо тях, да разсъждава. Борави с памет, като може да възстановява и възпроизвежда спомени чрез създадени представи от натрупани впечатления за обекти, явления, събития и преживявания, в което участват и мисленето, и въображението. Може да си въобразява определени неща, като ги комбинира творчески и създава нова предметна или идейна реалност. Тази способност е в основата на творческата дейност - така създаваме проект, съставяме план за това, което искаме да направим, правим изкуство, но
на този принцип създаваме и голяма част от своите страхове
и можем и да се самомотивираме за агресивно, дори за разрушително поведение. От писмото разбираме, че при теб, Ники, фантазирането се зарежда с енергия от професионалното ти участие, към което си чувствителен в този период.
Възприятието действа винаги през субективен филтър, с който виждаме неща и хора като симпатични или неприятни, мисленето им предава определения, а въображението ги проектира в различни варианти - добри или лоши, вълнуващи или досадни, такива, с които се успокояваме и виждаме ситуацията в положителна светлина, в оптимистичен вариант, или черногледо прогнозираме малшанс, неблагоразположението на някого. Когато сме влюбени и любовта е взаимна,
рисуваме въображаемо картина
която е оптимистична, романтична, а ако сме несигурни във връзката, от опасения правим "филми" с мрачни варианти, ако пък мразим или се гневим, може да фантазираме как някой бива наказан, нещастен, отмъстен за това, което ни причинява. Ако си правим "равнис" с реалността - ако вложим критерии, с които да сравним дали и доколко дадена негативна представа е реалистична и възможна и доколко ние привнасяме черни краски, ще можем сами да се балансираме. Но
ако потънем, пък се и удавим във въобразеното
и не виждаме вече нищо от брега на реалността, това е заплашително за нашата психическа стабилност.
Еволюцията се отърсва от излишното, което не върши работа за биологичното оцеляване. Според този принцип следва да приемем, че ако някои човешки слабости не са изчезнали, те са важни за оцеляването, макар и да ни носят минуси и несполуки в даден момент. Например фантазирането е творчески механизъм, но то стои и в основата на множество психични защити. Така е и с илюзията. Казват ни "Не си прави илюзии!", но благодарение на илюзията, макар като самоподдържащо се изопачено възприятие,
труден момент в живота може по-лесно да бъде понесен,
освен ако не отдадем целия си живот на една голяма илюзия.
И така, Ники, ако с твоето фантазиране чувствително се различаваш от хората, които познаваш и които познава жена ти, значи то е една от твоите особености. Ако ти не беше човек, който работи (а се и вълнуваш за успешността на работата), ако не можеше да си задаваш въпроси и да се самопреценяваш, тогава отличителното фантазиране би било признак за проблем, който подкрепя нарушено социално функциониране (примерно бариера за работа), но и познавателното функциониране, чрез което проявяваме
критичност и самокритичност в мисленето и в отношенията
От споделеното можем да изключим такъв дефект при теб, а читателите днес тук да се ориентират за свои близки и за себе си, но - ако обичат - без да слагат диагнози само от прочетено във вестника. Предположенията за аномалии е добре да се консултират лично със специалист, който ще направи системно изследване с множество проби по показателите за даден проблем.
Какво друго е твоя особеност, Ники, освен фантазирането? От писмото разбираме, че си смел да поставяш въпроси и предложения на шефовете, че се изявяваш като говорител на бригадата. Казваш, че сте на едно мнение, но може би колегите те слушат. Ядосваш се, че са по-пасивни и инертни. Значи, възможно е да се отличаваш с лидерски качества и с активност и стремеж, които повече те подтикват да ръководиш, отколкото да бъдеш ръководен. Имаш
афинитет към иновации
оттам и трудно понасяш консервативността и остарелите разбирания на шефа. Склонен си да рискуваш, но може би си и отговорен, след като колегите ти имат доверие да бъдеш изразител на общото мнение пред началството. Смяташ, че са свестни и всеки е с нещо полезен, което означава, че не си егоцентричен, вглеждаш се в качествата и способностите на хората до теб, цениш ги и на свой ред и те те ценят. И на този приятен фон се откроява фантазирането ти, което напоследък трови отношенията със съпругата ти.
Ти казваш, че и на нейната работа не е лесно. Възможно е тя да има по-малко нужда да изразява в огледалото на твоите възприятия и разбирания своите впечатления - да е малко по-затворен човек, който отразява навътре в себе си. С това обаче може да е по-фино чувствителна към някои детайли и особености, които ти убягват, затова може да отчита, че
такова фантазиране изнервя допълнително
самия теб и избягва да е твоя "стена на плача", ако е разбрала, че когато видимо те слуша, като пред своя публика ти фантазираш още по-всеотдайно, емоцията ти ескалира и това те изтощава повече. Затова напоследък реакцията й е да ти показва, че не те слуша, а не че те мисли за полудяващ.
Накрая, Ники, питаш "за психолог ли съм, за психиатър ли". Добре би било всеки съвременен човек да разбира, че трудностите са естествена част от живота, но когато напрягането да се справи сам доведе до съмнения в своите възможности, преди да е стигнал до изтощение или отчаяние, би могъл да потърси помощ за по-лесно
възстановяване на баланса в себе си
Забелязвайки реакциите на съпругата ти, ти вече изпробваш един начин за борба с порива да фантазираш - не го правиш на глас. Въздържанието върши работа, ако навиците разстройват отношенията, но след осъзнаването, което си постигнал, с психологическа подкрепа можеш да откриеш и други начини да придадеш нов смисъл на тази твоя склонност. Такъв е създаването на изкуство - писане на интересни истории, рисуване на карикатури, но и усвояването на нови умения, с които човек става повече разбиращ, толерантен към своите и към чуждите особености и способен да изразява по-разбираемо и приемливо своите предложения и желания пред близките и колегите или пред шефовете. Така богатата фантазия, която ти имаш, а при някои хора е в недостиг, няма да буксува в идеи, които и без това няма да изпълниш, а те изнервят, както е забелязала съпругата ти, а ще ти дава повече сила и удовлетвореност от продуктивното й използване.