Щастлив човек съм. Работя това, което обичам, и непрекъснато повтарям на моите ученици, че това е сбъдната мечта. Много е хубаво да си учител. Никога работата не ми е тежала. Винаги съм казвала, че е бреме да превърнеш хобито в професия, защото си силно пристрастен към това, което правиш. То те прави много уязвим, когато не се получава, но пък гарантира полагането на усилия на всички нива за постигане на успеха. Желанието мобилизира цялата воля и енергия, за да го постигнеш, защото освен че е задължение, става лична кауза. За мен успехът на моите ученици е лична кауза! Това споделя дългогодишната преподавателка по български език и литература в Гимназията по облекло Татяна Нахабедян. Тя е един от тримата нови носители на званието „Учител на годината“ от Русенска област, които миналата седмица получиха наградите си на специална церемония в София и бяха поздравени от вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на образованието Красимир Вълчев и лидера на Синдиката на българските учители /по чиято инициатива се връчват призовете/ Янка Такева.

Наградата е едно признание за труда на учителя. Бих казала, че това е 
важно признание, което е от професионалисти за професионалисти
В основата на тази награда е екипната работа на учителя. Никога няма да приема такъв тип награди като лични. Аз съм екипен играч. Усилията на всеки учител са част от пъзела, който се получава в класната стая. Имам изключителен късмет да работя с ръководство и с колеги, с които всички в училище сме един екип и това е видимо в атмосферата в учителската стая , казва Таня. Тя сподели, че церемонията по награждаването е била на много високо ниво, перфектно организирана и много съдържателна, с много топли думи и надежда за учителството.
Номинацията за най-достоен преподавател в раздел за възпитателна и извънкласна дейност всъщност тръгва от училището, минава на синдикално общинско ниво и след това през селекция в София. Въпреки че зад гърба си Таня има 36 години трудов стаж като учител, от които 20 в Гимназията по облекло, това е първа номинация и първа награда, която получава. Тя обаче 
отдавна има нещо много по-важно - признанието на стотици ученици, родителите, колеги
което е най-ценната награда.
Това лято, минавах покрай Парка на възрожденците, където на една пейка бяха седнали момче и момиче, а до тях имаше куче на повод. Подминах ги и чух женски глас: „Добър вечер, госпожо Нахабедян! Ако не бяхте вие, нямаше да се дипломирам“. Обърнах се и казах: „Благодаря! Много се радвам! Успех!“, а след това и момчето се обади: „И аз ви благодаря!“. Това са моменти, които не се забравят. Убедена съм, че знанията, уменията, личният пример, ентусиазмът и вдъхновението ми са свързани с мисията на учителя за изграждането на учениците като достойни граждани на България, казва Таня.
За нея да бъде учител е сбъдната мечта. Професията е наследствена в семейството й и това е факт, с който се гордее - майка й Люляна Борисова, е била преподавател по история 40 години, сестра й също се е пенсионирала като учител. Децата на Таня обаче не поемат по нейните стъпки. Дъщеря й Елица работи в Европейската комисия, а синът й Борис - в банка в София. Но пък тя с усмивка казва, че може бъдещите й внуци да тръгнат по този път.
Мисията на всеки човек е да остави следа
след себе си и това ме вдъхновява до ден днешен в класната стая. И колкото по-трудна днес е тя, толкова по-отговорна става за мене. Като вляза в класната стая, започвам да дишам. Това е усещане, което не може да се обясни, казва Таня, която е наполовина арменка - по бащина линия. Баща й Агоп е арменец, а по време на геноцида фамилията на дядо й Хачик бяга, като се заселват в Кубрат. Съхраняването на една арменска общност изисква младите да се събират и да създават семейства, а в Глоджево по това време имало арменско семейство, с което се сродяват. Така от Кубрат фамилията се мести да живеят в Русе, за да имат по-голям шанс младите. С тъга обаче Таня отбелязва, че фамилията Нахабедян няма как да просъществува, тъй като в рода й по арменска линия има само момичета.
Освен семейната обстановка, в която учителката е израснала - сред учителски бележници, готвене на уроци, правене на извънкласни дейности, ключова роля за избора й на професия изиграва учителката й по български в училище „Христо Ботев“.
Безспорно
училището наистина е стартова школа в живота
Моята учителка по български Пенка Радева беше един великолепен преподавател. Тя правеше много интересни часовете си и точно в часовете по литература запалиха  моя интерес към професията. Още тогава мечтата ми беше да правя това, което тя правеше с нас. Дори когато в училище започват часовете за  изучаване на старогръцка литература, в моите часове правех несъзнателно това, което сме правили тогава. Много добре си спомням часовете, в които трябваше да защитаваме различните гледни точки от позицията на Ахил и Хектор. Без да го осъзнавам в началото, и съвсем съзнателно след това, и моите ученици сега правят такива дебати, разказва учителката.
След „Христо Ботев“ Таня завършва специалността „Българска филология и история“ във Великотърновския университет и по разпределение става възпитател в училището в Смирненски, а впоследствие и в Голямо Враново. След като завършва висшето си образование Таня попада в отдел „Учащи“ в Комсомола, където отговаря, за извънкласната дейност в училищата. А малко преди 10 ноември 1989 постъпва в училище „Тома Кърджиев“, където работи като зам.-директор, но без да се разделя с работата си и като учител по български.
Уменията ми като организатор ми бяха много полезни като зам.-директор и тези мои качества се оказаха много полезни. Но 
решението да се откажа от ръководния пост е доброволно
просто защото исках да съм учител по български, да съм класен ръководител и никога не съм съжалявала за избора си, категорична е Таня.
Тя преподава на ученици от 11 и 12 клас, а почти всяка година изпраща абитуриенти, като ги подготвя за успешно полагане на държавен зрелостен изпит. Това счита за най-отговорната част от работата си, а и за голямо предизвикателство, защото в професионалните гимназии часовете по български език и литература са много малко в сравнение със средните училища.
С учениците работим в екип по утвърдените норми за зрелостния изпит и положените усилия десет последователни години дават добър резултат. Всяка работа е отговорна, но учителската професия е на показ - 
всяка грешка, всеки успех се вижда, под лупата на обществото сме
Но най-отговорно е, когато се изправиш пред учениците си и се поздравите - това може да промени и техния, и моя ден, споделя учителката.
Затова учениците от всеки клас поздравяват г-жа Нахабедян по различен начин, но задължително изправени, а поздравът е по стар български обичай, личен, топъл и искрен.
Отговорна съм за всичко - за атмосферата в класната стая, за мотивацията на децата да бъдат в час и този час да им е полезен. Да знаят какво да очакват и да не се страхуват да питат, да не преписват, сами да контролират поведението си и да имат самочувствие. Най-големият ми успех е с ученици, които са се отказали, и след моята намеса са успели не само да направят контролното, но и да пожелаят по-добър резултат, казва дългогодишната учителка.
Тя 
определя себе си като строга, а често учениците й казват, че се страхуват от нея
Това се променя с годините и всички оценяват строгостта като важен фактор за успешното си дипломиране. Таня споделя също, че днес младите хора имат по-високи изисквания към своите учители, и не дотам високи към себе си.
От нас се очаква да знаем, да можем, да консултираме, да ориентираме и какво ли още не. Толкова много, че започваш да се съмняваш в себе си и в своя избор. Педагогическата ми практика ме научи да оценявам резултата от труда си с постиженията на моите ученици. Всеки ден, всеки час, търся отговор на въпроса дали ще отнесат частица от мен със себе си - като знания, умения, работа в екип, гражданско поведение и чувство на патриотизъм. И никога не са ме подвели. Затова и най-ценната награда за мен е тази увереност през годините, която ми дадоха моите ученици, че съм направила правилния избор за себе си - да бъда учител, казва тя.
Учителката отбелязва също, че 
сегашните млади хора са много по-уязвими и много по-чувствителни, въпреки че демонстрират нещо друго и различно
Това е, защото светът ги прави по-видими със социалните мрежи и се чувстват по-уязвими от това, че са на показ. Ние живеехме по-затворено и не беше толкова опасно да си споделяш грешките и слабостите. Младите хора се страхуват да бъдат различни. Сега има еталон за красота, за поведение, за семейство и всички се мерят с него и не искат да бъдат различни, което ги прави много раними. Младите хора имат нужда да им бъде посочван пътя, казва още Нахабедян.
В навечерието на 24 май учителката с тъга споделя за една своя мечта. А тя е празникът на славянската писменост и българската просвета и култура в родния и град да се организира от учители по български и литература.
Много ми тежи това, че този ден не успява да се превърне в национален празник в Русе, града, в който Стоян Михайловски създава текста на Химна на Светите братя Кирил и Методий. 
Моята мечта, която най-вероятно ще си остане мечта, е отбелязването на 24 май да бъде гражданска инициатива
казва учителката.
За нея този ден по стойност и духовност е равен на национален празник и затова много държи, винаги когато извежда 12 клас, балът им да е на 24 май, както ще е и тази година.
И като става дума за празници и уважение към учителя, което най-често се изразява в подаряването на букети, дългогодишната преподавателка по български е категорична, че снимките, които заливат социалните мрежи с изхвърлени цветя на 15 септември край контейнерите,  са лъжа и манипулация.
Не съм съгласна с колегите, които отказват цветя, защото подаряването на цвете - обикновено, букет или в саксия, възпитава. Всички искаме да запазваме естествените дадености около нас, но опростяваме и опростачваме живота си. Няма учител, който да хвърли цвете и мога да се подпиша за това с двете си ръце, категорична е Таня.
В свободното си време учителката на годината танцува народни танци, което вече 6 години й доставя огромно удоволствие.