Поредна серия награди получиха наскоро децата от Школата по изобразителни изкуства към Общинския детски център за култура и изкуство. Но ръководителката на талантливите деца, които пресъздават света около нас в цвят, с пастели, акварел, глина, цветни моливи и най-различни други техники, не обича да се хвали. Художничката Маргарита Хрисандова търпеливо изчаква да се зададе краят на творческия сезон и тогава описва "залпово" всички отличия, които нейните възпитаници са получили през артистичната година.
През останалото време просто работим, обяснява немногословно тя. Имаме си списък - своеобразен календар на конкурси, фестивали, състезания за малки художници и приложници, децата си избират къде да участват и всеки си работи усърдно, а после аз изпращам нещата, казва Хрисандова. 
И го казва така делнично - сякаш няма нищо по-естествено от това едни хлапета да подготвят рисунки, колажи или макети, да ги изпратят в България или в чужбина и после пак така естествено да получат награди! 
Разбира се, само Маргарита Хрисандова знае колко труд, колко упоритост, колко себеотдаване стоят зад тези награди. Но 
когато пристигнат медалите и грамотите, радостта е безгранична
И всеки от призовете радва всички - не само момичето или момчето, което го е получило. 
"Ето, наскоро пристигнаха медалът и грамотата за второто място на Виктория Христова от конкурса "Трифон Зарезан" в Сунгурларе. Преди това участвахме в конкурса "В очакване на Коледа" за ръчно изработване на кукли, където награда получи Алла Декова - участниците бяха над 500, а наградените са едва 50. Ани Петрова има медал от 18-ия конкурс "Слънчевите руни в българските носии и тъкани" в Силистра. Нина Петрова се нареди на второ място в конкурса "Обичам аз от сърце таз земя и тоз народ", Петя Димитрова също е с второ място - на конкурса за детска рисунка, съпътстващ традиционното Експо за пчелите в Плевен. А Мирко - Мирослав Андреев, спечели първо място на международно екоизложение в румънския град Арджеш", разказва Маргарита Хрисандова. 
И в момента всяко от децата се подготвя за участие в национална или международна изява. В школата има от 5-годишни до 15-годишни. Интересът към тази форма на занимания очевидно е много голям, след като още от входната врата на улица "Мария Луиза" посреща 
надпис с изразителното предупреждение: "Свободни места няма!"
Очевидно малките и младите таланти се чувстват добре. Развиват дарбите и уменията си, а това на доста от тях помага и след това, особено  на тези, които кандидатстват, примерно, архитектура. 
Маргарита Хрисандова 38 години е била учителка, а 35 години вече води школата в ОбДЦКИ. И пред стотици деца е отворила чудния свят на багрите и композицията. 
А самата тя за малко да се размине с това, което е нейна съдба. Въпреки че от малка рисува с желание и удоволствие, като момиче тя постъпва в Икономическия техникум, в една от най-престижните паралелки - "Външна и вътрешна търговия". "Учехме обработка на документацията на френски, счетоводство, търговско право, работехме с пишещи машини на латиница. Затова сега, когато водя клуб по изобразително изкуство в Професионалната гимназия по икономика, 
често обсъждаме с гимназистите казуси по търговско право 
или от други дисциплини, които и аз съм изучавала", казва Маргарита Хрисандова. 
След като завършва авторитетния русенски техникум, тя първо работи за кратко по икономическата си специалност, но вече е наясно, че иска да се занимава с рисуване. Затова се подготвя за Великотърновския университет и става студентка в старопрестолния град. 
"В първи курс беше забавно - на останалите колеги в курса теоретичните дисциплини им бяха досадни, докато аз имах нагласа да слушам теория и да я възприемам. Затова пък не знаех как се опъва рамка на картина. Но моите години в Икономическия техникума си имаха своите добри страни. Това стана ясно на сесията, когато държахме задължителния тогава изпит по политикономия на социализма. За мен в тази материя нямаше тайни. На изпита колегите вече си знаеха, че аз съм човекът, който може да им подскаже, така че аз на този да подскажа, на онзи да напиша, времето минава, та едва успях да напиша малко и по въпросите от моя билет. Накрая като обявява резултатите от изпита, преподавателят казва: "От целия курс има един-единствен човек, който разбира от политикономия! Това е..." Аз не се съмнявам кой е и очаквам да чуя моето име. Каква беше изненадата ми, когато се оказа, че 
единственият който знаел политикономията, бил... Хрисанд! 
Аз на него му бях написала абсолютно всичко по въпросите", спомня си Маргарита. Е, скоро след това нещата се изяснили - защото впечатленият от Хрисанд Хрисандов преподавател го поканил да му асистира при преподаването, а младият живописец се чудел как да се измъкне от ситуацията... 
След като завършва специалност "Плакат", Маргарита се връща в родния Русе. Заедно с Хрисанд, който вече е неин съпруг. И първото й работно място е в училище "Иван Вазов", където замества отсъстваща колежка. Когато учителката се връща, художничката получава назначение в училище "Ангел Кънчев". Започва работа по втората си специалност - история, но заедно с това не й се разминава всичко, което може да прави един художник: изработването на табла по различни поводи, украси, подготовка на програми за празници... 
И остава в "Ангел Кънчев" 38 години. То беше едно от престижните, имаше дори и момент, в който за малко да бъда изместена от мястото си, тъй като друга преподавателка го харесала, усмихва се Маргарита. 
Тя поема школата по изобразително изкуство през вече далечната 1980 година. Тогава 
школата се намираше в Пионерския дом, на най-горния етаж
спомня си художничката. Когато започват т.нар. демократични промени, реституцията връща красивата къща на фамилията Бурови, а школата на малките художници се премества първо в едно помещение на улица "Доростол". "Местенето стана с камиони - натоварихме стативи, столове, доста "покъщнина" се беше събрала. След това школата се настани на улица "Борисова" и остана там доста дълго време, но проблем с отоплението ни накара да дойдем в стаите, където сме сега - на улица "Мария Луиза", казва Маргарита Хрисандова. 
За трийсетината деца, които в момента се занимават в школата на малките художници, двете стаи са чудесни ателиета, в които дори и да им е малко тесничко, винаги цари творческа атмосфера. Ръководителката оставя свобода на всяко от децата да разгърне идеите си, като внимателно насочва работата върху рисунката, колажа, макета. Така 
без излишна дидактика тя успява да им предаде нужните познания
без които създаването на едно прозведение на изкуството е невъзможно. 
"При нас винаги е имало много деца. Още от септември започват да ми се обаждат, за да си пазят места. Може би това е така, защото и тази форма, както и всички останали в ОбДЦКИ са безплатни. А може би и защото родителите оценяват възможността децата им да пораснат с възпитан вкус към красивото и естетичното. А родителите наистина са чудесни - и аз много съм им благодарна. С готовност откликват ввинаги, когато трябва да се купуват специални материали, които са нужни за работата. Но пък след това, когато запристигат наградите, родителите са тези, които май се радват най-много", казва Маргарита. 
Разбира се, посветеността на децата и учениците не са причина тя да загърби собственото си живописно творчество. Участвала е в множество пленери, изложби, нейни работи са притежание на галерии и частни колекции в страната и зад граница. Но Маргарита Хрисандова предпочита да говори не за себе си, а за малките си приятели и - кой знае, може би бъдещи нейни колеги. 
С децата винаги е много интересно, те са толкова любопитни и креативни, казва русенката. А когато получим ннагради, направо 
пълним душата на стаята
засмива се тя. Нейните възпитаници вече са толкова много, че напоследък се случва, когато върви по улицата и я поздравяват, тя да не успее веднага да се сети кое е това пораснало дете - и дали го е учила в "Ангел Кънчев", дали е от клуба в Икономическата или е талант от школата. 
Сега сме изпратили работи на децата за конкурса в Битоля - там сме ходили и на пленер с школата, на Мал Битолски Монмартр, беше забавно - аз тъкмо се бях върнала от парижкия Монмартр, където бяхме гостували с още една русенска художничка, Ирена Парашкевова, и веднага с децата заминахме за македонския Монмартр, разказва Маргарита. Рисунки на русенските деца ще участват в тазгодишните арт състезания в Полша, в Румъния, а също и много национални. Така че очевидно скоро стената във фоайето пред ателиетата, където децата окачват копия на грамотите, ще отеснее съвсем.