Провал на иманярите или успех на археолозите - както и да го погледнем, днешният 16 февруари бележи събитие с цената на чисто злато в световната история. И в буквалния, и в преносния смисъл. Защото това е денят, в който няколко месеца след откриването на неизвестната дотогава пирамида е отворена погребална камера на единствената неограбена още в древността фараонска гробница в Египет - тази на Тутанкамон. Годината е 1923 и оттогава изследванията, откритията, догадките и прозренията около този твърде млад напуснал земния свят владетел продължават.
Вълнението и честта да надникне пръв хилядолетия назад се полагат на археолога, който остава докрай верен на мисията си дори когато никой около него не му вярва, че е на прага на голямо откритие. Това е британският египтолог Хауърд Картър.
Бъдещият запален историк е син на художник анималист, от когото наследява таланта да рисува. Когато е едва на 17 години младият египтолог Пърси Нюбери го наема да прерисува с акварел фреските от гробниците на Бени Хасан. Това пали искрата у младия Хауърд, от която се разгаря страстта на живота му - пътуване назад в хилядолетия с машината на времето, наречена археология.
По-късно Картър работи върху погребалния храм на Аменхотеп в Дейр ел-Бахри с археолога Флиндърс Петри в Тел ел-Амарна, но не успяват да се сработят. Картър отива в Дейр ел-Бахари, за да възстанови барелефите в Заупокойния храм на Хатшепсут и там се среща с Гастон Масперо, който оценява работата му. През 1899 французинът му предлага работа в 
египетската археологическа служба като главен инспектор на паметниците в Горен Египет
На този пост младият британец остава до 1905 година, когато го напуска след скандал.
Две години по-късно, през 1907, Картър се запознава с лорд Карнарвон (Джордж Хърбърт, 5 граф на Карнарвон), ентусиазиран аматьор, който е готов да му предостави необходимите средства да продължи работата си. Скоро Картър става надзорник на всички разкопки на лорд Карнарвон.
Лорд Карнарвон финансира Картър за издирването на гробницата на непознатия дотогава фараон Тутанкамон в Долината на царете близо до Луксор, чието съществуване е открито от Картър.
Тутанкамон се възкачва на престола на осемгодишна възраст и умира на 19 години. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочат като по-вероятна причина гангрена на левия крак (инфекция след счупване на крака), съчетана с усложнения от малария.
Фараонът в юношеска възраст става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. 
„проклятие на фараона“
Слухът за него се разпространява след смъртта на лорд Карнарвон, финансирал експедицията. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“.
Днес в националния исторически музей в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.
След като описва разнообразните находки, Картър се оттегля от археологията и става колекционер. Умира в Англия през 1939 г. на 65-годишна възраст. Смъртта на археолога на тази достолепна за времето си възраст се изтъква най-често от скептиците като доказателство, опровергаващо идеята за „проклятието на фараоните“ - чума, причинила смъртта на хората, осквернили гробницата на Тутанкамон.
А кой е благородникът, без чиято подкрепа Тутанкамон можеше още да лежи неоткрит в земните недра?
Джордж Хърбърт Карнарвон е роден на 26 юни 1866 година и 
живее типичния за английски аристократ живот, прекарвайки времето си в развлечения и удоволствия
Пътува много, а след изобретяването на автомобила лордът става един от първите притежатели на кола в Англия. Сред фермерите става известен с „безразсъдното“ си шофиране, развивайки „главоломни“ за времето на конската тяга скорости.
През 1900 година лорд Карнарвон претърпява пътен инцидент. Колата му се преобръща, той получава мозъчно сътресение, а като резултат от лечението и настъпилите усложнения - и астма. По съвет на лекарите започва да води по-спокоен живот и се премества да живее в Египет, като се надява тамошният климат да повлияе благотворно на заболяванията му.
Скоро след пристигането си в Египет лордът е запленен от историческото наследство на страната и от величието на разкритите тогава паметници. С течение на времето Карнарвон разбира, че познанията му като любител-археолог са недостатъчни за провеждане на систематични разкопки, и се обръща за помощ и съвет към Гастон Масперо, директор на Египетския музей.
Масперо го свързва с Теодор Дейвис - откривателят на мумията на Ехнатон и човекът занимаващ се дотогава с проучването на царските гробници. Дейвис притежава и правата за разкопки в Долината на царете. През 1914 година той 
продава концесията на Карнарвон, смятайки, че всичко в долината е изследвано
и считайки, че по-нататъчни разкопки са само и единствено загуба на време и пари.
Лорд Карнарвън се сдобива с концесията главно заради настояването от страна на Хауърд Картър, който е убеден, че Долината на царете крие още загадки и съкровища.
Избухването на Първата световна война забавя разкопките на Картър, след настъпването на мира проучванията продължават, но не дават нужния резултат, но пък отнасят като пясъчна буря богатството на мецената Карнарвон. Търпението му се изчерпва, разговорите между него и Картър все по-често приличат на кавги, а финалът им - на даване на последно предупреждение за уволнение.
И тогава - само тогава ли?! - се намесва съдбата. Когато вече и вярата на археолога е разколебана, една сутрин работниците го посрещат с особени искри в очите. Погледнете какво намерихме, сър, казват те. И гледката е изумителна. Годината е 1922-а, месецът е ноември, но в душата на Картър разцъфтява най-красивата пролет. От пясъка се показва ръб от гробницата на Тутанкамон.
Мечтаната, сънуваната, бленуваната находка!
Картър започва трескава работа, но преди това уведомява Карнарвон. Ледовете помежду им са стопени, недоверието изчезва, кавгите стават далечен спомен, тежките думи се забравят. Пред лицето на успеха няма място за гняв и недоразумения. 
Няколко месеца по-късно, на 16 февруари, Картър триумфално влиза в погребалната камера на фараона и е заслепен от съхраненото вътре великолепие.
Тутанкамон, естествено, става световна сензация.
Но хората, които са се докосвали до сензациите знаят, че те могат да галят, но и да жилят.
Едно такова жило е особено упорито . легендата за проклятието на фараона, според която всеки, имал някакъв допир с него, се наказва със смърт за смутения покой.
„Проклятието на Тутанкамон се появява със смъртта на лорд Карнарвон, който умира скоро след като открива гробницата. 
Той дава правата на вестник „Лондон таймс“ да пише за откритието, а другите репортери не са имали какво да съобщят
И затова са създали легендата за проклятието“, заявява в интервю за Дарик един от най-големите изследователи на пирамидите и на древноегипетската история египтологът д-р Захи Хауас.
„Когато сканирах мумията, ми се случиха неща, които накараха хората да вярват, че и мен ме застига това проклятие. Всъщност истината е, че когато затворите едно помещение за 3000 години и в него има мумия, там ще се образуват микроорганизми. Археолозите в миналото са били нетърпеливи, бързали са и затова са били заразявани от тези бактерии. Затова, когато отварям гробница, аз я оставям един ден да се проветри и едва тогава започвам да работя“, обяснява изследователят.
Той твърди, че за построяването на пирамидите египтяните са използвали повече мозъка, отколкото мускулите си. Те са познавали анатомията на камъните и са ги режели от по-слабата им страна. Превозвали са ги на дървени шейни и са ги качвали по специални рампи.
Впрочем, в същото интервю ученият опровергава версията, че Тутанкамон е починал от насилствена смърт.
„Открихме дупка отзад на тила и затова всички мислеха, че е починал от насилствена смърт. Всъщност дупката е направена при балсамирането, за да се сложи вътре балсамираща течност. Тутанкамон е страдал от малария и е бил дюстабан - пръстите на краката му не се се оросявали добре. Затова се е возел на колесница, с която е претърпял инцидент, защото има фрактура на левия крак. Тоест той е починал от инфекция, а не е бил убит“, споделя още д-р Хауас.
И все пак очаквана ли е била смъртта
Още в ранния стадий на приключилата буквално преди дни 10-годишна реставрация археолозите откриват доказателства на хипотезата, че смъртта на Тутанкамон е била неочаквана. Според един от ръководителите на процеса Вонг гробницата е била предназначена за друг човек, но древните египтяни много бързо е трябвало да я пригодят за младия фараон.
Тъй като гробницата на Тутанкамон е единствената фараонска гробница, в която се наблюдават кафяви петна по рисунките, се смята, че тя е била запечатана още преди те да изсъхнат.
Освен това, пространството е малко и единствената стая, която е изрисувана, е тази, в която е бил положен саркофагът, което не е типично за древноегипетските гробници.
Предполага се, че всяка стена би трябвало да има еднакъв брой слоеве боя, но не е така. Вонг споделя, че върху една от стените липсва един слой.
Болест или инцест?
Разбира се, има и много поддръжници на тезата, че смъртта на фараона не е била толкова неочаквана. Изследване от 2010 година на Американската лекарска асоциация представи доказателства за това, че причината за смъртта на Тутанкамон, всъщност е била маларията, в следствие на инфекция на крака.
През 2014 учени направиха виртуална аутопсия на мумията на фараона и откриха, че в действителност лявото стъпало на Тутанкамон е било деформирано, което може да е било в следствие на костно заболяване.
Някои специалисти са на мнение, че крехкото здраве на фараона, е било по вина на инцест, тъй като се предполага, че неговите родители са били брат и сестра.
Вечният дом на фараона отново
е отворен за посещения.
Още от откриването си през 1922 година гробницата на Тутанкамон е едно от най-популярните места за посещение в Египет.
Само преди петнайсетина дни, на 1 февруари т.г., след почти десет години реставрация, гробницата е в чудесно състояние и отново бе отворена за посетители. А междувременно в процеса на възстановяване археолозите се натъкнаха на още много интересни находки.
Изследователите бяха разтревожени, че влагата и въглеродният диоксид, който посетителите отделят, създават кафяви петна върху рисунките по стените на гробницата. Абразия и драскотини също бяха сред едни от проблемите в по-тесните кътчета, до които туристи и филмови екипи имаха достъп преди да започне реставрацията.
С цел да се опази културното наследство, за да може и идните поколения да имат възможността да видят отблизо гробницата на умрелия на крехка възраст фараон, местните власти и културни институции затвориха съоръжението преди десет години.
В гробницата днес туристите разглеждат мумията на фараона, кварцитен саркофаг, дървен ковчег и стенни рисунки, които описват живота и смъртта на Тутанкамон.
Оказва се, че кафявите петна, които толкова тревожеха учените, са необратим процес, който не е дотолкова повлиян от човешкото присъствие.
Няма безопасен начин, по който да ги премахнем, споделя Лори Вонг пред Си Ен Ен. - Петната най-вероятно са се появили още преди хиляди години, малко след като стените са били изрисувани.
Добрите новини са, че гробницата отваря отново врати, и ще служи да образова и обогатява бъдещите поколения, защото е важно да знаем от къде сме дошли и накъде отиваме.
По материали от интернет