Причудливи извивки сякаш рисуват силуети на приказни лабиринти, в някои от изящните завъртулки проблясва като магическо око камъче, другаде линиите затварят венчето на ефирно каменно цвете. Погледа спира ефирна паяжинка от сребристи и пастелновиолетови нишки, които затварят миниатюрни спирали, отвеждащи към синя безкрайност. До нея като че оживява пролетна градина - ярко червени и жълти цветя, избухнали върху пъстри пътечки от увити прилежно цветни конци. Колкото и мрачно да ти е настроението, като видиш тези красоти, няма как да не си припомниш, че в този май не особено ласкав към теб живот има и нещо различно от сивотата и безнадеждността. 
Това провокират 
бижутата, които прави... директорката на Кукления театър Теменуга Хараланова! 
Първата реакция на човек, който смята, че поне донякъде познава Нушка, е, че може би не е разбрал както трябва - вероятно това са бижута, които актрисата-директор харесва, които изразяват нейния стил, карат я да се чувства празнично, просто я радват. 
Когато става ясно, че не е точно така и че именно тя самата прави тези красиви украшения, тя е тази, която измисля стилизираната мелодия, която очертават причудливите линии - тогава някак нещата си идват по местата. И същият този човек, който не е подозирал Нуша в този род творчество, моментално си мисли, че това занимание толкова прилича на актрисата, направо си е като родена точно с тази дарба! И още - „Ей, направо се чудя как досега не ми е минавало през ума, че няма начин тя да не прави някакви такива прекрасни работи!“... 
Истината е, че винаги съм обичала да правя нещо с ръцете си - примерно да мачкам глина, признава Теменуга Хараланова. Още като дете си умирала от кеф да се завре в ателието на своя свако, който бил майстор грънчар, и 
да остави пръстите си да потънат в меката и податлива глина 
- а след това с удоволствие да наблюдава как от най-леко и невинно движение формата на материала се променя и внезапно става ваза,     чаша, цвете. 
И все пак, самата Нушка след това се посветила на театралното изкуство с кукли, а „мануалните занимания“ останали в детството й. 
До началото на 90-те години - онзи побъркан период от време, когато тъкмо са започнали неотвратимите наглед демократични промени, всичко ври и кипи, народът се пали от най-миниатюрната искрица, а заедно с това връхлитат и първите изпитания: глад, празни магазини, нищета, доларът скача като кръвното налягане на развълнуван хипертоник. 
Точно в онези времена, когато нямаше нищо и мизерията беше станала ежедневие, с двама колеги от театъра започнахме да майсторим бижута, разказва Теменуга Хараланова. 
Правели украшенията от грамофонни плочи
„Режем с ножички, нагряваме изрязаното на спиртна лампа или на свещ, огъваме, прегъваме, - и инкрустираме! Инкрустираме с ламаринки, изрязани от... флакони на дезодоранти! Абе, луда работа! Така правехме обeци и брошки. За наша огромна изненада, тези обeци и брошки се превърнаха в голям хит - пак ще повторя, че тогава нямаше никъде нищо, което да се купи от магазините. Така че особено когато наближиха абитуриентските балове, нашите бижута вече се радваха на невероятно търсене. Стигнахме дотам да получаваме поръчки!“, разказва Нушка. 
И така тримата ентусиасти, у които тогавашната иикономическа криза разбудила неподозирани умения, вечер до късно майсторят украшения, през деня отиват на работа в Кукления театър, играят спектакли, в които се превръщат в герои от приказките. А след работа излизат на площада, където вече си имали определено място и свой щанд, и продавали своите уникални красоти. 
Странни времена бяха, усмихва се замислено актрисата, припомняйки си как тъкмо 
в мрачната мизерия от немай къде прораснала дарбата да създават красота 
на тримата от Кукления театър... 
Онази криза отдавна е минало. А с нея отминали и поривите към майсторене. Днес Теменуга Хараланова е директор на Кукления театър, има си предостатъчно ангажименти и грижи от всякакъв характер. 
Но ето че преди известно време в ръцете й попаднала телчица и в един момент тя се уловила, че я огъва и превива, а в резултат на това се получава интригуващ рисунък. Този път пак беше като на шега - с тази разлика, че сега поривът не беше предизвикан от необходимост, а си дойде от само себе си - вероятно е трябвало да пробие, казва Нуша. Пробвала да направи бижу - получило се! И ето че от миналата година тя вече отделя по-сериозно време на своето хоби. 
Това ме отвлича от разни напрегнати, понякога мрачни и тревожни мисли, позволява ми да се отдалеча от проблемите и да си възстановя баланса, признава актрисата. И добавя: 
Отделям се от сивата действителност и си влизам в моя красив свят, където се чувствам равновесно
Тя отново не възнамерявала да се „взема на сериозно“ като бижутер. Но решила да сподели своето хоби - пуснала снимки във възможно „най-дискретното и сдържано“ място: Фейсбук. И реакцията не закъсняла. След първоначалната изненада дошъл ред на молби и желания на близки и не толкова близки хора. Сега вече доста от нейните бижута са притежание на ценителки в различни градове в България, които се радват на шанса да притежават уникати. 
Ами да - като се замисля, уникати са си, засмива се авторката. „Не мога да повторя нито едно от тези, които съм направила. Случвало се е понякога да ми поръчват: „Направи ми като еди кое си“. Ама не става. Винаги се получава различно. Интересно е и друго - аз не мога да рисувам добре, така че ако някой ме накара да нарисувам бижуто, не ми се получава. Но мога да моделирам - и го правя с удоволствие. 
То е като песен, която ти се иска да изпееш
казва тя. 
И продължава: „При това тази песен си се създава сама, както тя си реши. Много често като започна да огъвам телта, не знам какво точно ще излезе. Тя сама ме води, тя определя движенията и сама създава рисунъка. Понякога замислям едно нещо, пък се получава съвършено друго. А едно от колиетата, което е впечатлило доста хора, „Окото“, се получи от грешка. Започнах да правя нещо конкретно, но сгреших, тогава смачках телта и като погледнах след това - видях крайчеца на онова око, което в крайна сметка оформи новото украшение“.
Днес тя работи у дома, сътворявайки своите песни от тел, камъни, често двете с майка й правят творческа колаборация - мама плете и увива конци, а Нуша оформя и поставя финалния акцент. 
Харесва ми този свят - там е хем неподозирано, хем цари хармония, обобщава артистката. Която заради директорските си ангажименти играе по-рядко на сцената, но както се вижда и от хобито й, не може - а и не иска - да обърне гръб на приказния свят. Затова го създава сама и го споделя с другите.