Когато 20-годишният Оноре дьо Балзак решава да напише трагедия, приятелите му са убедени, че му е омръзнало да живее гладен. И когато става известен и богат, той наистина започва да организира богати пиршества. Но сам казва, че за да твори, са му нужни само „покрив и парче хляб“.
Младият Оноре живее в мансарда, закусва за 18 су в „храма на глада и нищетата“ - сладкарница „Фликото“, която после увековечава в романа „Величие и падение на куртизанките“ (1847 г.). Там заедно с другари от философско-психологическия факултет в Сорбоната обсъжда грандиозните си литературни планове. Дните прекарва в кантората на нотариус Виктор Пасе, близък приятел на семейството му, където „имаше тежка миризма на сирене, котлети и евтин шоколад, който чиновниците си варяха, смесена с миризмата на стари хартии“. Балзак вечеря повече от скромно. Понякога майка му му изпраща свинска шунка и тя разнообразява обичайното му бедно меню. Той с тъга си спомня празничните обеди в родния дом с уханието на току що изпечен брьош, савойски бисквити, пържени лионски кестени, вино от Бордо и компот от портокали.
Именно в такава обстановка Балзак пише романа „Шуани“, който му носи първа известност и първи хонорар. Но обичайното му меню остава все така бедно и това не е заради липсата на пари. Просто той смята, че „Писателят е длъжен да спазва целомъдрие и смиреност. Като избягва плътските наслади и чревоугодничеството, човек запазва силите си и мислите му стават по-възвишени“. Балзак не кокетничи с тези думи. През целия си живот той работи много и създава над 2000 литературни образи. „Лягам в 6 или 7 часа вечер, в един през нощта ме будят и работя до 8 сутринта, после спя още час и половина. За закуска отделям не повече от 15 минути за чаша кафе и отново работя до 4 часа следобед. Тогава вечерям - често сардини в масло, които просто разбърквам с вилица и получената смес намазвам на хляб“, споделя Балзак.
След като слага последната точка на поредния си шедьовър, писателят се връща към светския живот и тогава всичко се променя. В дома си в Париж той устройва пищни вечери. На масата се слагат цели планини от ягоди, ананаси, пресни фурми, праскови, портокали и нар, а за особено тържествени поводи дори поръчва сребърни чинии и прибори. Замаян от разкоша и гостоприемството на домакина, веднъж великият композитор и гурман Джоакино Росини заявява гръмогласно, че нищо подобно не е видял, пил и ял дори при кралете. Балзак посреща гостите си с най-качествените вина от Европа и деликатеси като прясна пъстърва, скариди, трюфели. При това всяко блюдо или бутилка има своя история: „Ето тази бутилка бордо три пъти е обиколила света, а този ром е налят от бъчва, която цял век се е носила по морските вълни. Чаят е събиран на лунна светлина от дъщерята на китайския император...“. Фантазията на Балзак е без граници.
В тези дни обаче сметките за храна и шампанско от ресторантите растат с главоломна бързина и умножават и без друго огромните дългове на писателя. Майка му се възмущава, че човек, който дължи пари на всички и на първо място на нея, и то немалката сума от 45 000 франка, може да живее в такъв разкош, да се храни в най-добрите ресторанти и да пие шампанско. Оноре се оправдава: „Какво би могло да бъде по-естествено, ако в кратките промеждутъци от работа синът ви иска да си почине от обичайния си аскетизъм?“.
Освен това Балзак знае, че няма нищо по-силно от бутилка шампанско за сближаването на хората. Той старателно обмисля менюто, когато иска да впечатли поредния аристократ или красива и изискана парижанка. Никакви лионски колбаси, гъши дроб или агнешки котлети с лук. Те претоварват стомаха, а храносмилането и любовта не се разбират добре помежду си. За tete-a-tete вечери той обикновено поръчва риба, аспержи, леко бяло вино, сирене, плодове и, разбира се, сладолед „с малки захаросани плодове“.
Но когато се потопи в работа, всичко това е забравено. Заради непосилното напрежение писателят започва да пие много кафе. Той открива, че то действа по-дълго и по-силно, ако се залее със студена вода, а не с гореща, и то с малко количество, за да се получи някакъв гъст кафеен екстракт. В резултат започват здравословни проблеми и лекарите настояват да се откаже от кафето. Тогава Жорж Санд го научава да пуши цигари и наргиле. Но писателят скоро се връща към кафето и за седмица изпива по половин килограм мока.
През 1832 г. Балзак получава писмо от Русия с подпис „Непозната“, в което авторката хвали таланта му, но и леко го критикува. Всъщност то е изпратено от украинската графиня Евелина Ханска, с която той започва кореспонденция, преминала в дълга 17-годишна любовна връзка, предимно в писма и помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. През 1841 г. графинята овдовява и едва тогава те успяват да се оженят. Подаръкът, който писателят носи на своята обожавана Евелина, е сладко от дюли от Орлеан, „което се отличава с необикновен вкус и аромат“.
При първото му пътешествие из Русия Балзак е впечатлен от начина на запарване и поднасяне на руския чай. Канят го в най-знатните домове в Санкт Петербург, но тогава сред аристокрацията на мода е френската кухня, която той познава добре. Повече спомени писателят има от посещението си в Украйна, в имението на Евелина Ханска. „Взех със себе си галет с морски дарове, силно кафе, захар, телешки език и бутилка анасонова напитка, което трябваше да ми стигне за осем дни. Смятах по пътя да купя мляко, като питах немците за milch, поляците за mleko“, пише в едно от писмата си Балзак. Тази предвидливост се оказва съвсем навреме, защото писателят успява нормално да се нахрани едва след като пресича украинската граница. Началникът на митницата го кани да хапнат „каквото Бог е дал“. А то се оказва „тънко вино, гигантска риба, възхитителен дивеч... Със своето великолепие този пир ми напомни за последната ми вечеря във Верона... Можех ли да си представя, че тази възможност ще ми бъде дадена отново в малък украински град!“.
Именно в този малък украински град той е наистина щастлив с жената, която обича, пракрасната храна и всички условия да работи спокойно. Но щастието е кратко. Постоянното напрежение и огромните количества кафе си казват думата и малко след сватбата си Балзак умира. Погребан е в гробището Пер Лашез, а надгробното слово държи Виктор Юго.

Пъстърва по бретански

Необходими продукти:
1 кг пъстърва 
800 г картофи
60 г масло
2 с.л. зехтин
200 г пушена сланина
3 глави лук шалот
250 г гъби
300 мл сухо бяло вино
10 мл сметана
букет от подправки
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват и нарязват. В тиган се загрява зехтинът заедно с маслото и се запържват картофите. Пушената сланина се нарязва на кубчета и се запържва в незалепващ тиган без мазнина. рибата се почиства, залива се с 2 л вода и когато кипне, се добавят сол и букетът подправки по избор. Вари се 20-25 мин на среден огън. Лукът се нарязва и се запържва в останалото от картофите масло. добавят се почистените и нарязани гъби и всичко се готви още 5 мин. Налива се виното и след като се изпари алкохолът след 10 мин, се добавя сметаната, сосът се подправя със сол и черен пипер. Картофите и сланината се загряват заедно и се сипват в затоплена чиния. Отгоре се слага рибата и се залива със соса от гъби.