Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Докато проучвах историята на русенската адвокатура, многократно се срещнах с едно име, което отначало породи асоциации с една от прословутите серии на филма „На всеки километър“. Оказа се, че не е случайно, въпреки че по старо комунистическо пропагандно клише фактите във филма бяха преобърнати и изопачени за нуждите на тогавашната власт. Но показно убитият полковник се оказа не само съименник, но и пряк наследник на изключително уважавания през ония години в града ни политик, държавник и юрист Александър Тодоров Каназирски.
Забележителен сам по себе си е некрологът му, публикуван в националния печат и основно в органа на Съюза на адвокатите в България, сп.“Адвокатски преглед“ в следвоенния си брой №17-18 от м. март 1922 г.:
Отзиви и Съобщения
Александър Каназирски. Починал е на 3 т.м. нашият колега, член на Съюза на бълг. адвокати. Александър Каназирски, адвокат в г. Русе. Покойния бе дългогодишен съдия и прокурор при апелативен съд. Той завърши своята съдийска служба, като председател на бивщия Търновски апелативен съд, преди 25 години. Уволнен е от тази длъжност, защото не е пожелал да подпише осъдителна присъда по делото на митрополит Климента. От 25 години той бе се предал на адвокатската професия. Като съдия, и в далечното минало, той е проявявал необикновена съдийска независинмост и самостоятелност. Като адвокат Ал. Каназирски бе действителен сътрудник на правосъдието. Пишущия тия редове, бивш съдия при Русенския апелативен съд, си спомня Александър Каназирски, който винаги в съдебната зала и вън от нея, е бил само борец за правото. Българската магистратура и българската адвокатура дълго време не тряба да забравя Голямия магистрат и незамения сътрудник на правосъдието.
Син на български изселници след Руско-турската война от 1828-1829 г., Александър Каназирски е роден на 21 февруари 1856 г. в Болград, в далечната Южна Бесарабия.  Скоро след завършването на Болградската гимназия в средата на 70-те години на XIX век се отзовава на патриотичния порив, който обхваща повечето от българските преселници за включване в национално-освободителните борби в майка България. По-малкият му брат, Михаил Тодоров Каназирски (вер.1858-1886) е участник в четата на Христо Ботев през 1876 г. Почти няма сведения за неговия живот. 
Александър Каназирски, макар и с известно закъснение, също се включва в борбите, като първоначално взема участие в четата на Райчо Николов в Сръбско-турската война от 1876 г., а по-късно е 
доброволец опълченец от Втора дружина на Българското опълчение 
през Руско-турската война 1877-1878 г. За проявена храброст е награден с георгиевски кръст IV степен.
След края на войната от 1878 до 1882 г. следва право в Новоросийския университет в Русия. Попрището му в областта на правото и в служба на Родината, започва с краткотрайно пребиваване в Русе, където до 1886 г. е отбелязано специализирането му в областта на правото със стаж при русенския съд като повереник /защитник/. Тук среща Екатерина Яни Александрова, която не след дълго става негова съпруга. С изненада при проучванията си в информационните масиви на Държавния архив в Русе се натъкнах на една снимка, изработена във фотоателието на Иван Карастоянов в София. Тя е от фонда на „Комитет за написване историята на Русе“, определена е с името П.Каназирски, с дата 17 май 1889 г. и с посвещение на Захари Стоянов. При следващо търсене се оказа, че на нея е заснет далечен родственик на Александър Каназирски - Петър Г. Каназирски от пловдивското разклонение на рода, предводител на Маришката чета в Пловдивско през Съединението в 1885 г. Няма друг близък или далечен родственик в клоновете на фамилията Каназирски, чието първо име да започва с П. Никой от преките му роднини няма преки контакт със Захари Стоянов. На куртката на младия военен личи и медалът за участие в опълчението през Руско-турската война, медал за участие в Сръбско-българската война. 
Въпреки непрекъснатите назначения в други окръжни и областни центрове 
семейството на Александър Каназирски остава в Русе, като тук се раждат всичките му четири деца
Първородният син Георги (23 април 1884 г., Русе - 17 юли 1935, Бургас), който в последствие слага неприятно петно на биографията на фамилията; вторият син Иван (17 септември 1888 г., Русе - 22 юни 1946, София ), чиято съпруга Надя е от известния русенски клон на фамилията Бъклови; третият син Александър (26 април 1891, Русе - 25 август 1973, София) и най-малкото му дете, дъщерята Мара (1 март 1893 г., Русе - 18 май 1983, Женева, Швейцария), по-късно съпруга на известния архитект Димитър Илиев Шаранков. При такова многолюдно семейство Александър Каназирски решава окончателно да уседне в Малката Виена на Дунава.
Следват председателствания на окръжните съдилища в Стара Загора, Бургас и Ловеч, както и като съветник за известно време към Върховното съдилище в София, докато отново в средата на 1893 г. се установява в Русе, този път за постоянно. В града ни окончателно се отдава на правото, като се присъединява към адвокатската гилдия на народните повереници. В своеобразния си стил на регионален „Държавен вестник“ местният официоз „Русенски общински вестник“ на 2 октомври 1893 г. помества обявление № 5262 на Русенския окръжен съд за: 
“...Руссенский окръжен съдъ, съгласно чл. 12 от Закона за адвокатите, обявява за всеобщо знание, че същия съдъ в общото си събрание на 24 септемврий 1893 година, съ определение под № 88, възъ основание чл. 5, буква „а“ от Закона за адвокатите, призна на Александър Каназирски отъ гр. Руссе, правото да упражнява адвокатска профессия предъ всичките съдилища въ княжеството и го записа въ числото на поверениците при тоя съд.
Гр. Руссе, 27 септемврий 1893 год.
Подпредседатель: В. Ив. Петковичъ.
Секретарь: Г. Джамбазовъ.
Първият период от адвокатстването на Александър Т. Каназирски е сравнително краткотраен, по-малко от година, между 1893 и 1894 г., след което се ориентира към политиката. Член е на новосъздадената (1894 г.) Народна партия на Константин Стоилов, който печели изборите същата година и предприема редица мерки за укрепване на българската държавност и управление. К.Стоилов сменя всички окръжни управители, на чиито места са назначени утвърдени администратори и най-вече прависти, не позволяващи да се спекулира със законите. Така 
Александър Каназирски е назначен за русенски окръжен управител
и остава на поста до 1899 г. В държавното управление, както сме свикнали днес да се изразяваме, навлизат с летящ старт утвърдени банкери, предприемачи, едри търговци, фабриканти, крупни земевладелци, адвокати и др. Все хора, обединени около икономическата програма на т.нар. народняци, целяща икономически просперитет за младата българска държава. За постигане на целите си партията се стреми да подкрепя местното производство, доразвивайки политиката на Стефан Стамболов за национален протекционизъм, но вече изчистена от партизанщината и парвенющината на новобългарските байганьовщини. Разширява се железопътното строителство, стимулира се местното промишлено и земеделско производство, повишаването на митата и акцизите дават допълнителен тласък на българските производители. 
В цялата си дейност като Русенски окръжен управител Александър Каназирски налага отпечатъка на правист, спазващ и духа, и точката на закона. В Русенско непрекъснато нараства броят на индустриалните предприятия, расте банковият капитал и новите му форми за подпомагане и стимулиране на местното производство. През 1895 г. е инициирано от него изграждането на първите два житни силоза, или „обори“ в Русе. 
Показателно е едно дело, което води от името на Русенското окръжно управление за спазване Закона за тютюневия акциз 
през 1897 г. 
Полските стражари П.Георгиев (същият е и акцизен надзирател) и Цв.Шиваров се усъмняват, че русенският жител Мухарем Хаджиюсеинов притежава и разпространява нарязан тютюн извън тютюневите фабрики, т.е. продукт с неплатен акциз с тегло 12 грама /!/, който по обясненията на Мухарем бил купен за 20 стотинки от някой си Чолак Исмаил. На 8 февруари 1897 г. при полицейското дознание в пояса на задържания Хаджиюсеинов е открита една табакера с въпросното количество тютюн, чийто произход остава спорен и недоказан от притежателя му. При тези обстоятелства, според поверените му пълномощия, на 1 септември 1897 г. областният управител и акцизният надзирател осъждат виновното лице с глоба от 80 лева плюс плащане на 29 стотинки акциз за намерените в него 12 грама нелегален тютюн /които по днешните стандарти биха стигнали за около половин кутия цигари - б.р./. При неплатежоспособност на осъденото лице присъдата се заменя с 20 дневен ефективен затвор, придружен с изправителен труд. 
Без да коментирам ефективността на присъдата се изкушавам само да направя един извод и паралел: дали днешните управници, в стремеж да стабилизират родната ни икономика, биха се отнесли по този начин с тютюневите контрабандисти, срещу които се борят вече над 20 години?
Не може да се отрекат и други делови и практически качества на Александър Каназирски. Все пак, заемането на такъв отговорен държавен пост в един сравнително дълъг период, позволява да се реализират многобройни политически и икономически контакти. 
Дори след падането на народняците, той самият остава във властта
Избран е за депутат в XI и XII Обикновено народно събрание през 1901 и 1902 г. Опозицията на народняците подкрепя селските бунтове от 1900 г., а в заседанията на Народното събрание Ал. Каназирски поддържа, заедно с друг русенски депутат и изтъкнат юрист Георги Губиделников, исканията на селяните от русенските села Тръстеник, Мечка, Кара Коджалий (дн.Екзарх Йосиф) да закупуват земята, която обработват. Активно присъства и участва в различни местни и национални чествания, като отбелязване годишнините от Съединението, миропомазването на наследника княз Борис, а отново заедно с Г. Губиделников представлява в 1904 г. русенските народняци в юбилейния събор на партията.
Почти веднага след освобождаването на държавния пост той лично се включва в консолидацията на банковия капитал в Русе. От 1901 до 1920 г. е несменяем член на Първото българско застрахователно дружество „България“. 
На твърде малко русенци е известно, че в Русе функционира една от най-успешните благотворителни организации не само в града, но и в България - дружеството „Добрина“. Създадено е още на 20 октомври 1897 г., а уставът му е утвърден едва на 20 юни 1906 г. На 22 апр. 1902г. организацията се преименува на „Добрина - Йосиф I“. Дружеството обединява 104 действителни, 3 спомагателни и 12 почетни членове. Сред последните са Георги Губиделников, Александър Каназирски, Константин Панайотов, Иван Симеонов, Доростоло-Червенският митрополит Василий, Охридско-Преспанският митрополит Методий, Сава Кьосев и др. 
По време на Първата световна война Александър Т. Каназирски, въпреки претърпените разочарования от предходните си политически инициативи, 
не изоставя каузите за подкрепа благоденствието на град Русе
Във военновременните условия 1914-1918 г. той е общински съветник. Едновременно с това е активен участник в русенския клон на дружеството Червен кръст. Председател е на общинската комисия за раздаване помощи на бедстващите войнишки семейства. През адвокатската му кантора, на възобновената практика на Александър Каназирски, преминават обучение и стаж редица бъдещи изтъкнати русенски юристи и общественици. Наследниците му днес са разпръснати в много български градове, а много от тях, репресирани по силата на Закона за народния съд емигрират зад граница.