Диана КОЛАРОВА
Вера и Олга Чавови. Имената на тези две сестри от Русе днес са известни на малцина. Незаслуженото забвение ляга върху тях след преломната 1944 година, но въпреки десетилетното им принудително изгнание от обществената памет, светлината им не съвсем е угасена. А това е още един повод за русенска гордост. Защото сестри Чавови са сред онези посланици на Малката Виена, които носят в сърцето си аристократичния дух на града си и печелят нови и нови приятели и почитатели на Русе.
Но да започнем тази история от самото й начало.
През далечната 1893 година русенци са свидетели на бляскава сватба в катедралния храм „Света Троица“.
Жени се техният съгражданин капитан Христо Чавов за виенска невеста - Есперанс Дудос
Кумува банкерът Стефан Симеонов. Младата русенска снаха произхожда от семейство на гръцки емигранти от Солун, установили се във Виена. В Русе тя приема името Надежда.
Чавови са стар търновски род. Тодор Чавов се жени за Ламбуша Смилова, представителка на друг исторически търновски род. Младата двойка се установява в Русчук, където Тодор развива търговска дейност, има магазини за манифактура на едро или казано по тогавашному е топтанджия. В магазина му в Шумен работи Никола Българов, друг известен русенски гражданин. Тодор Чавов умира в Русе 1903 г.
В Русе се раждат петте деца на Тодор и Ламбуша. Трима от синовете оставят диря в българската история. Георги Чавов /1862-1928/, инженер, завършил строително инженерство в Лозана, Швецария. Той е началник на техническия отдел в общинската управа на Русе в началото на миналия век, проектира частни къщи в града и кани известния швейцарски архитект Херман Майер /1856-1930/ да проектира банка в Русе. 
Семейство Чавови са близки с братята Иваница и Стефан Симеонови. По препоръка на инж.Чавов, швейцарски възпитаник, Стефан Симеонов възлага проектирането на лятната си вила на арх.Майер. 
Това архитектурно бижу, което се намира в парка, е дело на същия архитект, който проектира прочутата игрална зала Casino de Montbenon в Лозана
Големи са заслугите на инж.Чавов за архитектурното развитие на Русе като европейски град. Способностите на инж.Чавов са оценени и той бива назначен като началник на Техническото бюро в Столичната община. През 1903 с правителствен указ е утвърден като член на Комисията по построяване на Народния театър. Инж.Чавов е сред основателите на Българското инженерно архитектурно дружество.
Другият брат, д-р Богдан Чавов е един от най известните и авторитетни лекари, много години е управител на Александровска болница и изтъкнат деятел на Червения кръст.
Полк. Христо Чавов е изпратен на 12 г. да учи във Военното училище във Виена. Завършва първия випуск на Военното  училище в София. Първото му назначение е в Берковица, където се среща с Иван Вазов. Чавов и Вазов са съперници за сърцето на красивата туркиня Зехра. Четиридесет години по късно Вазов споделя тази младежка авантюра с дъщеря му Олга. Следват назначения в Свищов и Русе.
Христо и Надежда Чавова остават дълги години в Русе
включват се в обществения и социален живот на града. Те имат пет дъщери - Мелпомена, Вера, Виктория, Елена, Евгения и Олга. Всичките са родени в Русе. Изключение прави само Олга, която идва на белия свят в Свищов на 11 /24 по нов стил/ юли 1898 г., където в момента се намират родителите й, но и тя като сестрите си отрасва край Дунав.
Чавови са неизменна част от русенския елит в онези години, техните деца израстват в Русе, първите приятелства, дори любовни трепети ги свързват завинаги с аристократичния град и голямата романтична река. През 1920 г. две от сестрите, Елена и Вера, минават под венчило в родния град, в същата църква, в която родителите им се вричат на вярност. Вера се жени за Христо П.Армянов, а Елена - за Коста Ю.Хаджикостов. Младоженците са представители на известни русенски фамилии - Армянови и Хаджикостови.
Сестрите Чавови имат интересна съдба, която е свързана с културната история на България и Русе.
Виктория завършва Виенската политехника и става доверената секретарка на патриарх Стефан.
Вера е секретарка на Българо немското културно дружество. Съпругът й Христо Армянов, юрист участва в политическия живот на Русе в редиците на Народнолибералната партия /петковисти/. През 1919 е избран в градско бюро на партията, чийто почетен председател е Никола Т.Оретенов.
Олга е музикант и журналист. Тя завършва Виенската консерватория. Пътешества и пише статии и очерци. 
През изминалата година бе публикувана 
книгата „Да излезеш от сянката“
на Кристина Попова, Нурие Муратова и Жоржета Назърска. Авторките представят непубликувани произведения на Златка Чолакова и Олга Чавова. Техният живот и творчески път са фатално прекъснати от политическите събития през 1944 г. 
Олга Чавова е арестувана и прекарва половин година в затворническа килия. Нейните автобиографични свидетелства от килията са издирени и публикувани от проф.Жоржета Назърска.
Олга Чавова, така наречена Скитница, издава няколко книги и множество статии във вестник „Мир“. През 1937 г. публикува „Разкази“, следват „Скици, силуети, портрети Биографии на знаменити люде“ в два тома, „Скитница“, „От Бремен на север“ и „Килия31/Зад свободата“.
През 1911 година Олга завършва Русенската девическа гимназия и заминава да следва във виенската консерватория. Специализира цигулка при проф.Отокар Шевчик. За първи път нейното име се появява в публичното пространство през 1915 г. във варненския вестник „Новини“, където е публикувана обявата, че „г-ца Олга Чавова - цигулка и г-ца Наталия Драсова /дъщеря на ботевия сподвижник Иван Драсов/ - пиано, ще изнесат концерт в залон „Ранков“.
Олга 
започва работа като хоноруван преподавател по цигулка в Консерваторията 
в София. Работи като концертмайстор в Свободния театър на П.К.Стойчев, съпруг на друга имените русенка, актрисата Тодорина Стойчева. Олга има краткотраен брак с полк.Радан Раданов. Тя е полиглот, владее седем езика - немски, гръцки, английски, италиански, унгарски, румънски и руски. Работи неуморно, преподава музика, превежда, пише статии, пътува и публикува впечатления от личности и събития, градове.
Сестрите Чавови са русенското културно лоби в София. Те познават от детството си в Русе Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Олга Симеонова-Сирачката, Павел Спасов и много други русенци, които творят в столицата.
В периода 1920-1944 г. русенци имат голяма общност в София. Съществува Русенска културна дружба с председател полк.д-р Петър Плакидов, стар приятел на полк.Чавов от Русе. Правят се редовно сбирки, обсъждат се спонсорства за млади писатели и художници. Посещават ги Петър Морозов, Венелин Ганев, Змей Горянин, Олга Симеонова, Борис Денизов, Тодорина Стойчева, братята Петър и Павел Спасови и т.н. Душата на сбирките са сестрите Чавови, Слава и Мара Сиджакови, Милка Бисерова, 
понякога идва и Мими Балканска,
придружена от русенския меценат Калчо Ковачев, син на стария Иван Ковачев от банка „Гирдап“.
Русенци, русенски снахи и зетьове присъстват във всички сфери на столичния живот - военни, държавни институции и министерства, опери и театри, художествени зали.
Известната режисьорка Габриела Хаджикостова, внучка на Елена Чавова, споделя в интервю „Аз съм от театрално семейство, което за мен по някакъв начин е определило съдбата ми. Майка ми е Лиляна Кисьова - оперетна певица, а баща ми Константин Хаджикостов бе ръководител на квартет „Буфосинхронисти“ и музикант в оркестъра на Младежкия театър. Майката на баща ми е с австрийско потекло. Прабаба ми е австрийка, преподавала е в Музикалната академия във Виена, оженва се за българин - генерал Христо Чавов. Живели са в Русе, имали са музикален салон, водили са изключително интересен интелектуален живот. Баба ми имаше пет сестри, с които съм прекарала детството си. В нашето семейство вкъщи се говореше само на немски. С баща си и с баба си говорех на немски. Завършила съм немска гимназия. И към цялата тази приказка ще добавя, че семейството ни беше много близко с патриарх Кирил. Едната от сестрите на баба ми - Виктория Чавова, беше негова секретарка - завеждаща секретариата на митрополията. Всеки ден сестрите се събираха при нея на чай. Празниците, Новите години, Коледите ние карахме при дядо Кирил...“.
През страховитите години след 9 септември 1944 г., години на арести, репресии, убийства и изчезване на хора без следа, 
Виктория Чавова помага на много български интелектуалци да оцелеят
Някои от тях са приети на работа в Светия синод, други в манастири в различни краища на страната. Акад.Михаил Арнаудов и Змей Горянин също са под крилото на патриарх Кирил със съдействието на русенската си приятелка. Виктория не успява да помогне на сестра си Олга, която е арестувана и престоява половин година в затворническа килия.
На 26-27 март миналата година се проведе научна конференция „Премълчаното“ в Българската академия на науките, която отново ни припомня, че не бива да затваряме непрочетени страници от нашата история. Проф.д-р Жоржета Назърска участва със „/Само/наложени мълчания в книгата „Килия 31/зад свободата“ - книга от Олга Чавова. Българската история трябва да има нов прочит от дистанцията на времето, да се анализира и да помогне да не се повтарят стари грешки, да помогне да станем по-добри и мъдри като нация. И отминалият само преди два дни Ден в памет на жертвите на комунизма е един добър повод за това.