Шарлот е най-женствената, Емили - най-своенравната, Ан - най-отстъпчивата. Така съвременниците им определят сестрите Бронте - три млади жени, които за краткия си живот показват огромен талант, издавайки общо 7 романа и един сборник с поезия, при това във времена, когато се е смятало за неприлично жени да се занимават с литература. Забутаното английско градче Хауърт няма нищо общо с имението на хълмовете, в което се разиграват изпепеляващи страсти на любов и омраза, в единствения роман на Емили „Брулени хълмове“, нито с любовната драма в имението „Торнфийлд“ в първия роман на Шарлот „Джейн Еър“, нито с изпреварилия времето си роман на Ан „Тайнствената непозната“. Къщата им е до гробището, където трите играят като малки и много от съседите им ги смятат за странни. Впечатление, което остава до края на живота им, който не трае дълго - семейството сякаш е прокълнато: майка им Мария умира от рак, двете им по-големи сестри Мария и Елизабет от туберкулоза, Жълтата гостенка взема със себе си и брат им Патрик Брануел, талантлив художник и любимец на баща им англиканския духовник и писател Патрик Бронте. Брануел угасва през септември 1847 г. През май на следващата година от същата болест си отива Ан, а на 19 декември затваря очи завинаги и Емили. Единствено Шарлот, която се грижи за слепия си и болен баща, доживява до 39 години, но също е отнесена от туберкулозата през 1854 г. заедно с нероденото си дете. Патрик Бронте надживява всички, но остава без деца и наследник.
Възпитавани строго, преминали през терора и физическото малтретиране в училището за дъщери на духовници в Ковън Бридж, на 80 километра от Хауарт, където били обучавани за гувернантки, трите сестри предпочитат да живеят почти невидими за околните в къщата си. Тогава как създават романи, в които има експлозия от чувства, без те някога и за миг да са ги изпитвали?
През 1826 г. пастор Бронте купува на сина си кутия с дървени войници. Всяко от децата си избира по един и му дава име. Това става основата на изграждането на фантастичния свят, в който трите момичета и брат им живеят в продължение на години. Те създават кратки истории, пиеси и стихове, писани от въображаемите им герои и героини. Самият пастор, макар и сприхав и с тежък характер, заради който дори някои казват, че е луд, насърчава децата си да четат най-различни книги и ги обсъждал с тях.
Сега се опитайте да си представите как трите сестри живеят заедно в дома си в Хауарт и какво правят, когато не пишат. Защото има и домакински задължения, от които няма как да се избяга в света на книгите. В едно свое писмо от 1834 г., когато е на 16 години, Емили пише: „Аз и Ан белехме ябълки за Шарлот, за да направи ябълков пудинг“. Четири години по-късно обаче разпределението на задълженията в къщата вече е по-различно. През 1839 г Шарлот пише в писмо до приятел: „Аз гладя и се грижа стаите да са чисти. В началото предизвиках яростта на леля си, като изгорих дрехите, но сега е по-добре. Емили пече и готви в кухнята. Не мога да съм готвачка, мразя да готвя“. Пекарските способности на Емили стават известни в градчето. Тя често можела да бъде намерена в кухнята да пече хляб. Готварството всъщност се оказва много полезно за своенравната Емили, защото отнема много време, през което може да се чете някоя книга. „Книгите наистина бяха много разпространена гледка в кухнята на Бронте. При внимателно разпределение на времето Емили намираше своите пет минути за четене, докато чакаше хлябът да се изпече“, пише в „Животът на Шарлот Бронте“ Елизабет Гаскел, автор и на английската класика „Север и юг“.
„Емили правеше хляб за цялото семейство и всеки, който минаваше покрай вратата на кухнята, сигурно щеше да я види да чете книга, отворена точно пред нея, докато чака тестото да втаса“, пише Гаскел. За съжаление, няма останали рецепти от Емили.
Днес трите писателки имат почитатели по целия свят, а къщата на семейство Бронте е музей, в който стаите са запазени в автентичния им вид. Кухнята е повече от скромна, основната им храна е била овесена каша, пай, телешко с картофи. Там е запазена и голяма част от използваната посуда като тавичката за хляб на Емили и котлето, в който са варили конфитюр. През 2012 г.  Кулинарното училище в Дийн Клуг в Халифакс започва интересен експеримент, като се обединява с музея и открива неделен следобеден курс за печива. Участниците могат да приготвят някои от ястията в романите на Бронте като например тортата на мис Темпълтън от „Джейн Еър“ на Емили Бронте. „Храната и кухнята са били много важни за Бронте не само в ежедневието им, но и като важен източник на вдъхновение за писане. Следваме стъпките им и празнуваме тяхната любов към храната“, казва кураторът на музея Ан Динсдейл. Всички печалби от таксите за неделния курс се даряват в кампанията „Фокус върху храната“, която всяка година предоставя възможност на 42 000 младежи в Обединеното кралство да се научат да готвят, а 2500 учители да им преподават кулинарни умения.

Ябълковият пай на сестрите Бронте

Необходими продукти:
4 ябълки
1/2 с. лъжица канела
2 с.л. захар
за тестото:
1 1/3 ч.ч. брашно
1/2 с.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.ч. рапично олио
1 ч.ч.захар
1 ч.л. ванилов екстракт
2 големи яйца
Начин на приготвяне:
Ябълките се обелват, почистват от семките и се нарязват на парчета по около 2,5 см. Слагат се в купа и се объркват с канелата и захарта.
В голяма купа се смесват брашното, бакпулверът и солта. В друга купа се смесват олиото, захарта, ванилията и яйцата. Сместа се прибавя към сухите съставки и всичко се обърква хубаво. Половината от тестото се изсипва в намазнена тавичка. Отгоре се разстила половината от ябълките. Покриват се останала половина от тестото и отгоре се подрежда другата половина от ябълките. Пече се в загрята на 180 градуса фурна около 50-60 минути или до суха клечка.