Драматична грешка беше висшите училища да бъдат кръстени университети и на всички да бъде позволено да обучават по всички специалности и във всички степени, вкл. доктор, заяви проф. Камен Веселинов от Института по металознание при БАН, на работна среща в БСК на ректори на висши училища и ръководители на научни институти при БАН, както и на научно-технически съюзи, които членуват в Камарата.

Като пример проф. Веселинов посочи, че в САЩ едва 10% от висшите училища имат право да дават докторски степени. По неговите думи, приемът е катастрофа! „Преди 10 години за едно място в университет се бореха най-малко 10 души, а сега две студентски места „се борят“ за един студент. Това силно натиска качеството! Държавната поръчка не е поръчка, а пазарлък. Няма реално пазарно проучване за това колко специалисти от една област се търсят, колко от тях са в предпенсионна или пенсионна възраст, какво ще е бъдещото търсене след 5 или 10 години и т.н.“.

Според него, бизнесът може да е много полезен на образованието не само чрез лектори, но преди всичко чрез осигуряване на възможности за стажуване, тъй като особено студентите по инженерни науки имат необходимост от практическа подготовка. Освен това, практическото взаимодействие между бизнеса и университетите може да се осъществява чрез подаване на практически задачи и теми за докторски дисертации.

Когато се говори са висше образование, не трябва да се забравят и останалите степени на образование, посочи ректорът на ТУ-София – проф. Георги Михов. „Без добро средно образование няма как да има и добро висше образование“, категоричен бе той. Според него, унищожаването на системата от техникуми принуждава бизнеса да търси технически кадри от висшето образование, което допълнително натоварва системата.

Ректорът на ТУ обърна внимание и върху факта, че въпреки големия брой висши училища, няма нито един частен технически университет, с изключение на двата университета в областта на информационните технологии, които обаче са специализирани към софтуерните дисциплини, не и към хардуера.

„Професионалните направления, по които работим, са формулирани преди повече от 20 години и това ни създава допълнителни затруднения, вкл. по отношение на материалната база. В миналото една изчислителна машина струваше колкото два струга, а сега един струг е на цената на 20-30 компютъра“, каза още проф. Михов.

По неговите думи, без помощта и партньорството на бизнеса висшето образование няма как да функционира. „От изключителна важност е въпросът за прякото участие на бизнеса в обучението, но настоящият закон не ни позволява провеждането на учебни занимания в реална производствена среда – в предприятията могат да се провеждат само стажове“, обясни проф. Михов.

Според ръководителя на Института за икономически изследвания при БАН – проф. Александър Тасев, ключова задача на научните и академични среди е, в партньорство с бизнеса и институциите, да бъде изготвен качествен анализ и да се прогнозират процесите на пазара на труда, което ще позволи по-прецизно планиране на приема във висшите училища.

Вторият ключов въпрос, според него, е прилагането от страна на бизнеса на механизми, с които да бъдат привличани младите хора към определени професии, но по-важното – да бъдат задържани на българския трудов пазар, т.е. да се спре емиграционният поток.

„Образователната ни система не е адекватна нито на интересите на българската икономика, нито на интересите на обществото, нито на държавата, нито на отделния човек“, категорична бе Лена Гайдарска – президентът на Международното висше бизнес училище. Финансирането е проблем, но не основен, смята тя.

„Да си представим, че утре финансовият министър реши да отпусне 1 млрд. лв. на университетите… Какъв ще е резултатът? Ще стане ли образованието по-качествено?“, реторично запита Лена Гайдарска. Според нея, самият модел на образование е сгрешен и не отговаря на потребностите на икономиката, обществото и държавата, затова е необходим един изцяло нов Закон за висшето образование, който да постави на нова принципна основа структурирането и функционирането на системата.

„Трябва да се гледа на образованието като на система, която започва от детската градина. Висшето образование не може да се разглежда изолирано от останалите квалификационни степени“, убеден е проф. Иван Марков – ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Като пример той посочи факта, че 80% от техническите и икономически науки са пряко свързани с математиката, чието изучаване в средните училища през годините беше силно ограничено и дори цели дялове на математиката са премахнати от учебното съдържание (например, стереометрията).

Изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев се ангажира, от своя страна, срещи като тази да се превърнат в традиция, така че своевременно да се споделят проблемите в образованието и да се търсят практически решения и стъпки за преодоляването им.