Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected]
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Имам внучка, която е на 17 години и ни създава много проблеми относно нейното поведение и общуването й спрямо семейството и околните. От една година момичето се опитва да си налага свои правила. Всички сме й задължени да я обгръщаме с внимание и почит, всеки й е виновен... „никога не сме я оценявали“. Длъжни сме да й даваме пари, когато и колкото поиска тя. Вниманието ни към нея е както към всяко дете - добронамерено, но от нейна страна - скандали и обиди постоянно. Приятелите за нея са семейството. Опитвали сме се да продължаваме с диалог да се разберем какви проблеми я вълнуват, но уви без резултат. С баща си е на нож... „Простак, глупак, идиот“ и т.н. са епитети, които тя често използва. Преди известно време баща й я шамари, но и това не помогна. Притеснени сме много за нейното поведение. Обръщам се към вас за да намерим ключа на нейните проблеми. С уважение! Цанова, пенсионерка.

Драга госпожо Цанова, в писмото има множество признаци за кризисно протичане на юношеството при внучката Ви. Агресивността й може да се дължи на различни причини. Възможно е и Кризата на пубертета - начало на преминаване от детство към възрастност, да не е протекла и приключила благоприятно. Според психологическите възрасти ще използвам „дете“, имайки предвид особености на развитието през цялото детство (законово до навършване на 18 г.), а в конкретиката на темата ни - „юноши“, „тийнейджъри“.
Да видим какво става с децата няколко години по-рано спрямо възрастта на внучката ви. Освен типични за възрастовите етапи, има и специфични черти от съчетаването при всяко дете на неврологични особености на физическото узряване, на здравето като цяло и на предпоставки от средата -
особеностите на семейните отношения, в които детето израства
между възрастните членове и с него, семейни ценности, семейната история със значими събития, здравето на семейната система въпреки примерно преживени големи житейски трудности. На този фон физиологичните и хормонални промени през пубертета предизвикват психологическа криза с емоционална нестабилност, бурни реакции, повишена уязвимост на вирусни инфекции, оттам повишена уморяемост на организма и на психиката. Децата недоумяват резките промени в настроенията и острите си реакции. Това още повече засилва проявлението им заради изпитваното напрежение. Добре е родителите да им обяснят причината и че не им се сърдят, че спокойно ще изчакат отминаването на тези реакции, вместо да ги укоряват и да ги принуждават да се засрамят и да се подчинят. Ако такъв разговор ви затруднява, бихте могли да се обърнете към учител, към училищния психолог, ако има такъв, или към друг психолог. Такъв човек има опит с много деца, той е външен спрямо семейството авторитет и ако детето му има доверие и го харесва, това улеснява споделянето.
Значим източник на напрежение е и преломът в развитието на интелекта
който през пубертета преминава от една фаза на развитието към друга. Забелязва се задържане, дори понижаване на работоспособността и на успеха в началото, но става видимо и възвръщането им в различен вид, ако децата установят съответстващи за възрастта нови начини за справяне с учебни и други задачи, когато вече узряват за разбиране на абстрактни понятия и отношения между предмети и явления, също и в социален план. Повишава се стойността на разсъжденията им, обаче и мисленето и оценяването на обкръжението им стават по-критични, а на фокуса на вниманието са и родителите им с остра чувствителност и раздразнителност към техни лъжи, несправедливост или пък, разочаровани, може да сдържат мълчаливо гнева си, но схващат опитите за манипулация. От това тийнейджърите биха се чувствали подценявани, неприемани, което е депресиращо. Ако кризата се „затегне“, това може да е поради неврологични причини, но
в основата може да са обтегнати отношения с родителите или с учители
или насочени изцяло извън училището внимание и интереси. Това затруднява положителния интелектуален прелом и може да стане предпоставка за рисково поведение - неподходящи интимни контакти, злоупотреба с алкохол, прием на наркотици. Промяна настъпва и в отношението към себе си и към другите. Преобладава чувството „Аз вече съм голяма и имам право да определям сама това, което ме засяга“ - детето вече предпочита да се чувства и да бъде възприемано като възрастен. Ако близките закъснеят да синхронизират отношението си с новия „статут“ - пораснало дете, което иска да се преживява като възрастен, може да се стигне до взаимно отстояване на себе си и позициите си в конфликти и до влошаване на контакта. Затова и отношението „Вниманието ни към нея е както към всяко дете - добронамерено, но от нейна страна - скандали и обиди постоянно“. следва да е различно. Иначе противопоставянето може да стане постоянно поведение, дори целенасочено - без конкретна причина. А тя всъщност е самодоказването, налагането на своята воля дори с цената на вредни рискове. Какъв е мотивът - доскоро под влияние на близките авторитети (родители, баби, дядовци, каки, батковци), които са били с най-голямо влияние в живота на детето, сега идва поривът да се освободи от него, да изпита превъзходството на възрастен.
Казвате, че внучката се държи така все едно сте й задължени. Това става при неправилно възпитание,
ако детето е растяло като център на семейната система, която се върти около него
ако не е разбрало, че всички сте равностойни и имате свои потребности и нужда от взаимно добро отношение. Ако не е така, възможно е някъде дълбоко в душата си да е таяло гняв за нещо, което действително му е било отнето в живота. Случва се между родители и осиновени деца, без значение дали знаят своята лична история или не, и/или ако израстването е преминало в остри или постоянни конфликти между родителите или между някои от тях с някои от бабите и дядовците. В такива ситуации детето чувства недостиг - все едно е ощетено, например, ако вниманието на големите вкъщи е било погълнато от значимостта на техните проблеми. Разбира се, че възрастните могат да се скарват помежду си, но има начини това да не оставя вредни отражения върху детето, а може и последствията да бъдат преработени, но това е предмет на консултиране при психолога. Също, недооценявайки ситуациите, ако някои от роднините са допускали да манипулират други членове на семейството чрез детето, те са развили у него тази склонност, но то преживява голямо напрежение от вътрешни конфликти поради смесени чувства към роднините си, заради което може сега да отреагира с агресия. Можем да си представим как се оформя характер посредством аномалии в общуването - открита агресия или скрита, подмолна, каквато стои в основата на манипулациите.
Споделеното в писмото, госпожо Цанова, създава у мен представа за
атмосфера на война - внучката срещу семейството
Питате за ключа към проблемите. Каквито и да са особеностите на детето, такава ситуация е резултат на колективно дело, за което отговорността се полага на възрастните, опитните. Като цяло за възрастта е характерно върховенство на Групата пред други авторитети - учители, родители, особено ако те не умеят да са истински големи и да бъдат кумири за порасналото дете, а се принизяват в постоянно съперничество. Нормално е и самотният във „войната“, да прибегне спасително до „убежище“, до „окопите“ на приятелския кръг. Там заедно с другите онеправдани другари по съдба тийнейджърите си разменят утеха и кураж. По-ценна става групата, особено ако домашната обстановка е враждебна. Добре би било с бащата да възприемете, че битката с възрастта е безсмислена. Сега изплува стремеж за самоутвърждаване с търсене на модел за по-високо ниво на себепреживяването, с чувствителност как изглежда в огледалото и в очите на другите, което опира и до проблема с парите. 
Капризите може да не са от това, че ви счита за старомодни, неразбиращи, ограничаващи, но ако използвате ирония, сарказъм, вероятно й изглеждате отхвърлящи и протестира -
вие показвате, че не я харесвате, тя също не ви приема в този стил
За парите, разбира се, не е редно да се подчинявате на диктат, но би било добре диалогът да включва въпроси от какво има нужда поради исканото количество, но и постигане на взаимно разбиране и приемливо решение, което да не унижава нито една от двете страни. Казвайте й как се чувствате, когато тя настоява агресивно.
През ваканциите много от порасналите деца работят, за да си спечелят пари за модерни дрешки или друго, което желаят. Ако е искала да работи, се надявам да не сте възразявали. Така се усвояват трудови навици, принципи и правила, валидни за всеки наемен работник и юношите започват да разбират цената на усилията, на спестеното, стават по-разумни в харченето. Проумяват цената на парите, степента на независимост или зависимост поради ограниченото им количество, с което те и семейството им могат да разполагат. Внучката би могла по-добре да ви разбере, ако споделяте от удовлетворяване на кои свои нужди или желания се налага да се лишите вие възрастните вкъщи, за да подсигурите утрешния ден. Така се стига до взаимно разбиране и момичето вместо да капризничи, ще може да планира купуването на неща, които желае, не незабавно, а когато е възможно, не на всяка цена с караници и обиди, а с уважение към жеста ви. И още нещо, което може да е ключова част от проблема.
Къде е майката?
Има ли я - жива ли е, извинете, напуснала е семейството ли, разведени ли са с бащата (какви са отношенията помежду им, за да нарича така момичето баща си), в чужбина ли е, тя ли е „абдикирала“ някак или вие с бащата я игнорирате? Каквато и да е причината (но майката отсъства в разказа ви и се връщаме на темата за недостига), ако детето няма възможност да поддържа положителен образа й, приемете, че половината от същността му може да стои не просто празна, а „смачкана“, „отречена“, лишена от сила, заряд и вдъхновение - причина за нехаресване на себе си и за стремеж за компенсиране на това чувство с какви ли не невротични прояви, често агресивни, дори разрушителни или саморазрушителни.
Ако имате бариери да се обърнете към педагог или психолог, бихте могли Вие и бащата (вместо да я шамари в състояние на безсилие) да се обърнете към себе си и да поразсъждавате как да засилите доверието и сигурността, с които внучката ще ви чувства подкрепящи, а не враждебни. Помислете, че тя може би също страда не по-малко от вас, че се държи грубо и за лошите отношения помежду ви. Чрез личното ви поведение и с постоянство бихте я предразположили да се преживее като добра, да проявява нежност и женственост, което ще засили самочувствието, ще се почувства по-уверена и по-щастлива в порастването, а оттам и обичаща семейството си.