Д-р Кристина Атанасова е завършила Варненския мeдицински университет през 2009 г. Пак там защитава и специалност „Уши, нос, гърло“ през 2015 г. От два месеца е назначена на работа в отделение УНГ в Университетска болница „Канев“. Три пъти в седмицата приема пациенти за консултация и лечение с направление от личен лекар или срещу заплащане в кабинета си в Медицински център „Медик консулт“ (срещу спирката на Механото). Приемните й дни са понеделник, вторник и петък, необходимо е предварително записване на тел. 0882 909725.

- Д-р Атанасова, когато казахте, че ще говорим за алергичния ринит, ме изненадахте, защото масово се знае, че тази болест е специалитет на пролетта, когато цъфтят дървета, цветя и треви и въздухът е пълен с полени. Но през октомври да говорим за алергичен ринит? 
- Алергичните ринити са сезонни и целогодишни. Първият тип в над 75% от случаите се придружава от сезонен алергичен конюнктивит със засягане на очите – т.нар. алергичен риноконюнктивит, познат като „сенна хрема“. Предизвиква се от полени (тичинковия прашец) на ветроопрашващите се растения – дървета през март-април, треви и житни растения през май-юни-юли, плевели през август-септември. От дърветата по-чести причинители са ясен, бреза и кестен. От тревите - ежова главица, тимотейка, райграс. Алергените, предизвикващи целогодишния алергичен ринит, пък са домашният прах и микрокърлежите в него, епидермални алергени от домашните любимци като котка, куче, хамстер, пернати, хлебарки и спори от плесени - инхалирани или погълнати. Неспецифични дразнещи фактори като дим, мъгла, силни миризми, замърсен въздух също могат да задълбочат симптомите при пациентите с алергичен ринит. Заболяването обикновено се отключва в детството или юношеството. 
- Какви са симптомите, с които се проявява заболяването?
- Алергичният ринит е хронично заболяване на горните дихателни пътища. Протича с характерни симптоми: кихане - често пристъпно, сърбеж в носа, очите (конюнктивит), небцето, ушите; запушване на носа с частична или пълна непроходимост; различна по характер секреция (ринорея), често съчетана със стичане на секрет назад към гърлото. При сезонните ринити секрецията е водниста, бистра и непостоянна. При целогодишните се наблюдава в различна степен намаление на обонянието. Децата се оплакват и от някои характерни симптоми. Такъв е т.нар. „алергичен поздрав“ – напречна гънка през долната трета на носа, образувана от честото търкане с длан върха на носа за облекчаване на сърбежа. Освен това може да се наблюдава дишане през постоянно отворена уста поради запушване на носа. Първоначалната поява и обостряне на симптомите често се отдават на настинка или вирусна инфекция, а това може да забави поставянето на диагнозата.
- В последно време медицинската общност бие тревога, че алергичните заболявания стават все по-масови. Как се вписва алергичният ринит в тази картина?
- Алергичният ринит всъщност е най-честото алергично заболяване. През последните години се отбелязва значително повишаване на заболеваемостта от него, което се обяснява с нарастващата урбанизация. Доказано е, че градското население боледува два пъти по-често от алергичен ринит, отколкото жителите на селата.
- Тази масовост превръща ли заболяването в социален проблем?
- Точно така. Това не е невинно заболяване и не е само медицински проблем, а и социален. Защото нарушава  качеството на живот на болния. Затрудненията в дишането заради запушения нос нарушават съня, пациентите не се чувстват спокойни, тъй като не могат да си вършат нормално ежедневните дейности, а това ги изнервя. При децата болестта нарушава вниманието и способността им за запаметяване. Освен това в резултат на честото им боледуване родителите отсъстват от работа, самите деца не посещават градина или училище. Не са за пренебрегване и разходите за медикаменти и оздравителни процедури.
- Как става диагностицирането на алергичния ринит?  
- Разбира се, първо е клиничният преглед и при съмнения, че става въпрос именно за алергичен ринит, се назначават кръвни тестове, при които се изследва специфичен имуноглобулин Е. Необходимо е да се направят кожно-алергологични проби за установяване на причинния алерген. Откриването му дава възможност да бъде отстранен от средата на живот, ако е възможно, или провеждане на имунотерапия чрез специфична десенсибилизация към съответния алерген. Това е много важно, защото около 50% от алергичните ринити еволюират в бронхиална астма – по-често при целогодишния. Заболяването може да бъде причина за развитието на остър и хроничен синузит, полипи в носа (носна полипоза), възпаление на средното ухо (среден отит), дисфункция на Евстахиевата тръба, които са и най-честите усложнения на нелекувания ринит. По-трудно е поставянето на диагноза при децата, особено ако детето е по-малко. При тях симптомите на целогодишния алергичен ринит са по-неспецифични.
- В кой момент става наложително едно дете със споменатите симптоми да бъде заведено при специалист? Защото примерно родителите знаят, че през пролетта това може да е алергичен ринит, но не предполагат, че е същото заболяване, което обаче се е проявило през есента или зимата. 
- Ако болестта дълго време не подлежи на лечение с най-баналните лекарства за хрема, а продължава повече от 7 дена и симптомите не се повлияват, е добре да се посети специалист. А също и когато симптомите често се проявяват с определена периодичност.
- Какво е лечението?
- Прогнозата е добра при избягване на контакт с алергена, периодично провеждане на адекватна медикаментозна терапия или успешно проведена имунотерапия. Повечето пациенти се повлияват добре от симптоматичното лечение с медикаменти, които се приемат стъпаловидно. Прилагат се различни препарати, които повлияват едно или друго звено на алергичната реакция. Антихистамините са медикаменти от първа линия за лечение на алергичен ринит, особено при сезонни или епизодични симптоми – имат най-голям ефект върху сърбежа, кихането и секрецията и по-малък върху запушването на носа. Интраназалните кортикостероиди имат изразен противовъзпалителен ефект и са изключително ефикасни върху всички симптоми, с добър профил на безопасност и не се свързват със значими странични ефекти. Единственото етио-патогенетично лечение, което повлиява хода на заболяването, е алерген-специфичната имунотерапия. Целта му е да намали чувствителността на индивида към алергените чрез постепенна промяна на имунния отговор и индуциране на имунния толеранс. Но трябва да се знае, че по принцип лечението на алергиите е дълъг процес, който може да продължи с години. 
- Какви мерки могат да се вземат, за да се предотврати целогодишен алергичен ринит или поне да се помогне за облекчаване на симптомите?
- Най-важното е да се определи конкретният алерген и да се избягва срещата с него. Ако причините са в дома, необходимо е да се намали влажността в помещенията, да се проветрява често, да не се пуши вътре, бельото да се пере над 60 градуса веднъж на 1-2 седмици, децата да не спят с плюшени играчки, домашният любимец да се отстрани, ако той е дразнещият алерген, на климатиците да се поставят антиалергични филтри.