Гараж фантом напомня защо е важна всяка буква в нотариалния акт
Дългогодишен спор за помещение в подземния паркинг на комбинирана сграда на улиците „Петко Д. Петков“ 9А и „Петко Каравелов“ 13А в центъра на Русе приключи с решение на Районния съд, но то може да се обжалва и това явно не е краят на тази история.
А тя започва през 2007 г. Тогава строителна фирма продава на Е. И. интернет клуб и описан като самостоятелен обект „гараж N 4“ с площ 24,06 кв.м. Оказва се обаче, че по одобрените проекти там никога не е имало гараж, а паркомясто N 4 в подземен паркинг със седем места. И инвеститорът, и купувачите са знаели, че по проект това са паркоместа, но заради проблеми с данъчни оценки в нотариалните актове ги описвали като гаражи.
По-късно Е. И. загражда площта с леки стени и я присъединява към интернет клуба. През 2011 г. интернет клубът е придобит на публична продан от „Турист Инвестмънт“ ООД, а по-късно от М. С. и В. Д. Те предявяват иск срещу Е. И., като твърдят, че гараж N 4 не е съществувал и искат да бъдат признати за собственици на площта по давност и чрез присъединяване по чл. 97 от Закона за собствеността. Е. И. отговаря с насрещен иск, че именно той е собственик на идеални части от паркинга, съответстващи на паркомясто N 4.
Съдът приема, че договорът от 2007 г. в частта за „гараж N 4“ е нищожен поради невъзможен предмет - такъв самостоятелен обект никога не е съществувал. Но прилага правна конверсия: щом страните в действителност са искали да прехвърлят паркомясто, сделката поражда действие като продажба на идеални части от подземния паркинг, с право на реално ползване на паркомясто Р4. Така Е. И. е признат за собственик на 24,06/283,32 идеални части.
Исковете на М. С. и В. Д. за придобиване по давност и по чл. 97 от ЗС са отхвърлени. Според съда те не са доказали самостоятелно, непрекъснато и изключващо другите владение за нужния срок, а леките стени могат да се премахнат без увреждане на интернет клуба. Насрещният иск на Е. И. е уважен - той е признат за собственик на идеалните части, а М. С. и В. Д. са осъдени да му предадат владението върху реално обособената площ от 24,06 кв.м.
Съдът разпредели и разноските: Е. И. трябва да плати на М. С. и В. Д. 740,44 евро, а те на него - 1602,05 евро.
