Прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие от климатичните промени и инвестирането в адаптация към тях ще имат нетни ползи за икономиката на България по отношение на растежа на Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Срещу 10 млрд. долара допълнителни инвестиции в прехода към нискоемисионна икономика до 2050 г.  българският БВП ще получи 0,6 процента допълнителен растеж. Ето защо за  страната, националното ѝ стопанство и предприятия ще спечелят от  нискоемисионната икономика. Това е централният извод в новия доклад на Световната банка (СБ) за климата и развитието на България (Country Climate and Development Report). Данните в него представи в аванс днес старши икономистът в офиса на Банката в София Десислава Николова по време на форума Preparing for the Unexpected: Climate Risk and Business Resilience in Bulgaria (Да се подготвим за неочакваното: климатичен риск и устойчивост на бизнеса в България, бел. авт.), организиран от стартъпа „Клаймът Снап“ (Climate Snap) и провеждащ се в София Тех Парк. Водещият сценарий в изследването за България е постигането на нетната нула до средата на века.  
Най-големият фактор за очакваното положително въздействие върху макроикономиката на страната е по линия на производителността в резултат на постигнатата енергийна ефективност, каза Николова и добави, че  намаленото вътрешно потребление на енергия означава и по-висок нетен износ на енергия. Съгласно разработеният модел това би означавало допълнителни приходи от износ от около 1 млрд. долара.  
Но наред с прогнозираните икономически ползи нискоемисионната икономика ще се отрази благоприятно още и върху енергийната сигурност и независимост на страната, добави тя. 
Съгласно посочения базов сценарий постигането на нетната нула до 2050 година ще означава 25 процента намалено потребление на енергия, а общата енергийна зависимост на България, включително от внос на петрол и на газ, ще намалее от 41 процента на около 20 процента.  
Мерките за намаляване на последиците от промяната в климата и адаптацията към тях ще имат положително въздействие и върху подобряване на конкурентоспособността на българската високоемисионна промишленост, като преработката на петрол, производството на натриев карбонат и цимент,   добави Десислава Николова. Този ефект се очаква да бъде постигнат по отношение на схемите за търговия с емисии, където към момента България отчита дефицит, което означава, че индустрията плаща, за да покрие емисиите над предоставените квоти. Според макроикономиста нетната нула очертава път към свиване на този емисионен дефицит с до 3,6 млрд. щатски долара годишно до 2050 година. По думите ѝ декарбонизацията на българската индустрия се нуждае както от употребата на иновативни чисти горива, но така също и от политическа подкрепа за пилотни проекти. Докладът посочва, че промишлената конкурентоспособност се нуждае от около 5 млрд. щатски долара инвестиции за период от 25 години и публична финансова подкрепа за пилотни проекти за нови технологии. 
Макроикономистът обърна и конкретно внимание и върху ползите от приспособяването на страната и нужните за това инвестиции. Съгласно цитираната от нея цифра общата инвестиция за адаптация е 2,15 млрд. щатски долара за период от 25 години. Тук най-големи са нуждите в областта на пътната инфраструктура и при работните места.
В частта за транспорта разработеният сценарий от СБ предвижда до 2040 година дял на електрическите коли и камиони съответно от 56 процента и 74 процента и преход от автомобилния към железопътния транспорт. 
Колкото до важността от управлението на въздействието на прехода към нискоемисионна икономика върху трудовата сила и разпределението на доходите  според Николова произтича от факта, че около една трета от работната ръка в момента в България са заети във високоемисионни дейности, съгласно анализ на Световната банка.  
Десислава Николова посочи още, че предприеманите мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух ще имат и социален ефект върху продължителността на живота в страната, което също носи на свой ред финансови ползи.