Всяко нещо има начало и край, животът е една върволица от такива неща. Това обобщение Елеонора Николова прави без помпозност, казва го спокойно като нещо, което се подразбира от само себе си - просто припомня една от непоклатимите житейски максими. Тя се завърна в Русе, затворила страницата на една от своите житейски книги - томчето на нейната близо 15-годишна политическа кариера. И с това добавя още една русенска личност в немногобройния списък на хората от града, които не само не са забравили Русе, докато са били във ветровитите висини на политическите постове, но и се завръщат в него - при това с удоволствие. 
Бяха ми се събрали 65 дни отпуска - през последните години, докато бях в Центъра за борба с корупцията, успявах да използвам само по няколко дни годишно, казва Елеонора Николова. Затова преди да напусне директорската позиция в центъра, тя решила да си вземе накуп тази почивка. „Свърших куп неща, които все не успявах, докато бях на работа в София, направихме дребни ремонти на русенския си дом - всъщност, това е моят дом, в София живеехме под наем в жилище, което така и не успях да почувствам като мое. А от 1 февруари вече официално напуснах центъра и се върнахме с мъжа ми в Русе. 
София просто беше моето работно място
казва юристката. 
Сега, когато си е наваксала с почивката за последните петнадесет години, вече се завръща към амплоато, в което се чувства най-равновесно - адвокатурата. Вероятно в скоро време ще отвори своя адвокатска кантора и отново ще се занимава с това, което не само умее да прави най-добре, но и което й носи усещането за пълнота и полезност. 
„Сега си давам сметка, че повече от 40 години аз правя това - неизменно работя в съда. На 22 години и половина завърших следването в Юридическия факултет на Софийския университет и през пролетта на 1973-а станах стажант съдия. Така че за мен това - законът, животът по правилата - е начин на мислене, аз нямам дилема, която да се налага да решавам“, казва Николова. 
В интерес на истината някъде докъм 9-10 клас, когато е ученичка в емблематичната русенска Първа гимназия, тя има намерение да следва химия. Тогава това е модерна специалност, заредена с перспектива. След това обаче надделява нейната хуманитарна нагласа и в 11 клас решава: право! „Родителите ми бяха изненадани, но ме подкрепиха - винаги са го правили. А аз и до днес си пазя един брой на русенския вестник „Дунавска правда“, предшественика на „Утро“, в който беше публикувана анкета с трима абитуриенти отличници. Въпросът беше кой какъв иска да стане - моят отговор беше, че искам да стана юрист и да работя с хората, да им помагам. И това мое мнение не е променено - и днес бих дала същия отговор“, категорична е Елеонора Николова. 
Уцелила съм си професията, обичам си работата 
харесва ми да работя с хора и затова продължавам, добавя тя. Всъщност тя никога не е обръщала гръб на главното си занимание, преминавайки в последните години през няколко различни властови нива и позиции: кмет на Русе, народен представител, партиен лидер, член и директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. 
Когато през 2002 година взема решението да се кандидатира за кмет на частичните местни избори, Елеонора Николова има зад гърба си солидна юридическа кариера, в това число 19 години като председател на Районния съд и 2 години като окръжен прокурор. 
„Обичам предизвикателствата - а в този случай знаех, че мога да се справя. Тогава синът ми беше студент в Германия, мъжът ми не прие решението ми - смяташе, че влизам в безсмислена битка. И по време на кампанията ми стоеше настрани. Е, в един от тежките моменти, когато пасквилите по мой адрес станаха повече, отколкото можех да понеса, тогава той ми каза: „Ще отидем в църквата“. Той е вярващ човек, хвана ме за ръка и двамата отидохме в „Света Богородица“... Ситуацията беше такава, че 
само вярата и силната нравствена опора ми помогнаха 
и ме преведоха през онзи кризисен кратък епизод. Мина време и мъжът ми ми призна, че съм голям борец“, усмихва се Елеонора Николова. 
Като човек здраво стъпил на земята, тя не си прави илюзии за политиката. И все пак имах по-идеалистична представа, признава юристката. „Изненада ме елементаризмът в политиката, липсата на дългосрочна визия у хората, които се занимават с това, матрицата на съобразяване на една партия с това какво прави другата партия - и да направи обратното. Помня, че в Народното събрание варненският адвокат Борис Ралчев ми каза: „Елеонора, ние не ставаме за политици, не може на нас да ни казват, че бялото е черно, и ние да го приемем за чиста монета!“. В същото време именно моята професия ми е помагала много. Но съм убедена и в друго: когато правиш нещо с отдаденост, с искрена грижа за хората, когато влагаш целия си професионализъм - тогава имаш повече шансове да успееш“, убедена е Николова. 
По същия начин тя пристъпва и към работата в Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, който на два пъти оглавява. „Проектът е разработен от немски специалисти, заработи с немска помощ, с немски мениджмънт, с немски хардуер. Неговият модел на работа е силно превантивен - задачата му е да се видят предварително причините и корупцията да се направи лесно разпознаваема. 
Проектът е хубав - но немски
оказа се, че ние все още нямаме готовност за него. Бяхме упреквани, че нямаме резултати, но истината е, че нашата работа беше да даваме смислени предложения, които правителството да прилага като мерки. Защото нашият хубав проект предполагаше много сериозно взаимодействие с правителството. Но превантивният подход бе изоставен за сметка на силовия. Превенцията е бавна и невидима /корупция се прави на четири очи/, там няма фанфари, белезници, тя не носи бърза слава. Докато у нас се гонят бързите резултати. Оказа се, че у нас все още няма нагласата за дългосрочни, последователни и систематични действия, нямаме готовност за това. 
И въпреки много високи оценки, които получихме - и от Бащата на „Прозрачност без граници“ Петер Айген, и от института „Марк Планк“, който ни отличи като държава с цялостен подход към борбата с корупцията, явно при нас моделът на нашия център е неприложим засега. Впрочем неправителствените организации още в самото начало казаха, че този модел върви в подредените държави“, казва Елеонора Николова. И е сигурна, че България ще се върне отново към превенцията - надява се да е скоро. 
Според нея в Румъния борбата с корупцията показва по-успешни резултати, защото там механизмите за противодействие на организираната престъпност не са ликвидирани след началото на промените, освен това важните политически решения в тази посока са взети и реформите са направени, преди страната да влезе в ЕС. 
Днес Елеонора Николова се радва на своя град, на стари приятелства, на новите си планове. 
Времето отсява негативното и оставя доброто, това е хубаво, казва тя. Самата тя предпочита да загърби неприятните случки и емоции, дребни и не толкова дребни предателства, мълвите и клюките. „Е, чувала съм за себе си какво ли не - че имам автобусни линии, че притежавам ресторанти. Някак 
хората не допускат, че на такъв пост може и да не крадеш
Но тя знае, че не може и друго - да станеш съдия на 23-годишна възраст, през целия си съзнателен живот да следваш едни правила и внезапно в един момент да започнеш да крадеш! Това или го можеш, или не го можеш, или го правиш, или не го правиш, казва Николова. 
Радва се на своя град. „Хубав. Зелен. Срещам много хора, които за моя радост ме разпознават. Говорим си приятелски. Успявам с едно излизане да свърша много неща - разстоянията са различни от софийските. Хубаво ми е, спокойно ми е. В къщата си съм. Никога не съм имала друг адрес освен този в Алеите“, добавя моята събеседничка. 
На този русенски адрес сега има и една софийска придобивка - котарака Джордж. 
„Предишното ни коте живя с нас 12 години и преди две години почина. Много ми се искаше да си вземем пак такова - породата е британска късокосместа. Обиколих магазините в цяла София и все не го откривах. Един ден
минавах по „Солунска“ и гледам на една витрина - моят котарак! 
Оказа се, че бил изложен на витрината цял месец. Чакал ме е. И понеже е англичанин, решихме да го кръстим Джордж - на Джордж Харисън. Истината е, че в поведението си този сив плюшен красавец си е един най-обикновен Гошо: къса новопоставени тапети, маркира си територии, остри нокти на най-неподходящи места, разхвърля пръст от цветята по килима - целия арсенал от котешки изпълнения. Чаровник, който като е гладен, става голям гальовник - за малко“, разказва юристката.  
А докато разговаряме, телефонът й не спира да звъни - по една случайност за интервюто сме избрали датата на рождения й ден, затова поздравленията валят едно през друго. И почти всяко от тях завършва с уговорка за скорошно кафе или биричка. Защо не - Елеонора Николова сега вече е господар и на времето си...