Едно стройно русо момиче подрежда книгите в заемната на регионалната библиотека "Любен Каравелов". Хана Суска вече почти цял месец е в Русе, все още опознава града, но в библиотеката се чувства на точното място. Младата полякиня идва като доброволка по стажантска програма "Еразъм +", за да може да усъвършенства българския език, който е изучавала в продължение на три години в един от университетите в полския град Люблин. 
Завърших бакалавърска степен по специалността "Балкански филологии", обяснява Хана. След като завършва основното си образование и гимназия в родното си село Вола Осовинска, тя продължава да учи три години в лицей в град Радзин Подюски. А след това се насочва към 
университета "Мария Кюри-Склодовска" в Люблин
Харесвам славянските езици, но руският у нас е твърде популярен, докато езиците на балканските народи се знаят от значително по-малко хора, казва Хана. Това в голяма степен определило нейния избор: да учи български и сръбски. В групата, с която започнахме следването, бяхме повече от десет човека, при завършването на бакалавърската степен останахме 7, разказва момичето. И признава, че българският за поляците не е никак лесен - най-сложното е скрито в основата на самия език. Докато полският е синтетичен и се управлява чрез падежи, българският е аналитичен - няма падежи, а връзките в изречението се осъществяват с помощта на предлози. И колкото за нас, българите, падежите да изглеждат непристъпна крепост, очевидно по същия начин за поляците стои въпросът с "пред", "над", "под", "за" и т.н. между отделните думи. Освен това, много е трудно и членуването на съществителните, продължава с признанията Хана. 
Кога трябва да кажеш "чанта", а кога - "чантата"? 
- засмива се тя. 
В България идва за първи път. Всщност, желанието да посети едната от двете страни, чийто език изучава, се подсилва от разказите на тримата й български преподаватели по български език, по литература и по история. Един от тях е русенецът Камен Рикев, който от години живее и работи в Полша. Той участва тази пролет в научната конференция на РБ "Любен Каравелов" и когато по-късно в Люблин става дума за стажантските практики на негови студенти, Рикев разговаря с директорката на библиотеката Теодора Евтимова за възможността да приемат Хана като доброволка. Трябваше още една моя състудентка да дойде на стаж в Историческия музей, но по лични причини тя не успя да дойде, казва Хана. 
"Искам да науча по-добре езика, в бъдеще бих искала да работя като преводач на литература от български и от сръбски. Затова се радвам, че съм в библиотеката, това със сигурност ще ми помогне. Ето, тези дни 
намерих книга на български на Анджей Сапковски 
- един съвременен полски автор, който пише фентъзи и е много популярен у нас. Така ще мога да съпоставя оригинала с превода", казва Хана, която издава, че от българските автори харесва Иван Вазов и Георги Господинов. 
Харесва й и Русе. И дори по нещо й напомня за старинния Люблин. "Центърът е много красив, засега моят маршрут главно минава от общежитието на Русенския университет, където съм настанена, до библиотеката. Постепенно до края на септември, докато изтече срокът на стажа ми, вероятно ще успея да разгледам и други части на Русе. Но се чувствам добре. Особено в библиотеката, където хората са много мили и сърдечни. Надявам се също постепенно и ангажиментите ми на "работното място" да се увеличат", казва Хана. 
Като се върне наесен в Полша, ще продължи да следва, вече в магистърската степен. Това ще бъде полска филология. А в бъдеще й се иска да продължи да учи балкански езици - и да добави към българския и сръбския също и румънски, албански, гръцки. Но това ще бъде после, след русенския двумесечен период. През който със сигурност ще натрупа нови впечатления, нови познания и нови приятелства.