„Русе може да предложи на туристите нещо, с което малко други градове разполагат, и то в такава степен. Ние не можем да се конкурираме с други места с техните безброй исторически забележителности, събития, природни феномени. Но Русе е запазил своя приветлив облик, в голяма част е съхранил и прекрасните архитектурни образци, които създават неповторима атмосфера - и така градът може да предложи на своите гости една удивителна градска разходка в атмосферата на учудващо спокойствие“. 
Този туристически жанр, доста различен от това, с което са привикнали хората, тръгнали на екскурзия, предлага русенецът Камен Рикев, който от години е преподавател в един от университетите в полския град Люблин. Такива градски обиколки като правило предвиждат всички туристически маршрути. Но Камен има предвид нещо по-различно. 
Не просто да се огледат на бегом интересните обекти
по метода „Глави - наляво, глави - надясно!“
А да се направи истинска градска разходка със сядане в многобройните кафенета по Главната, с пиене на кафе без излишно бързане, с бъбрене покрай кафето - и вмятане на детайли, обяснения, съобщаване на интересни факти, които докато туристът си пие кафето, ще възприеме и ще запомни. 
Камен Рикев размишлява и развива тази тема, докато... пие кафе, естествено. Опитва се да види своя град и като русенец, и като човек, който за първи път спира тук. Защото за него е важно неговите студенти в университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, а и туристите по принцип, да не изчерпват представата си за България само с клишето „София-Велико Търново-морето“. 
„Всъщност, една грамадна част от хората, които идват в България, пресичат границата именно в Русе, тук получават първите си впечатления за страната. Какво по-хубаво от това този град да остане в съзнанието им с красивите гледки, със спокойствието и достолепието, с усещането за удоволствието от моабета, от това да си почувстваш ритъма на крачката в тази атмосфера. И към това да се добави и съчетанието с истински културен туризъм“, размишлява Камен Рикев. 
За него фактът, че Русе е роден град на нобелиста Елиас Канети е все още неизползван ресурс. 
Едно паметниче на човека с птицата 
и един литературен фестивал са много бледи крачки по маршрута на културния туризъм, за който градът има прекрасни предпоставки. Според университетския преподавател тази тема трябва да се развие, тъй като носи благодатен потенциал. 
Камен Рикев размишлява за това как Русе би могъл да посреща гости не само и не толкова като летен гост в родното си място. Често срещано явление са такива русенци, които като се върнат за кратката си лятна ваканция от чужбина, където живеят и работят, да бързат да сравняват с новите си адреси и като правило това свършва с неласкави констатации. Рикев търси варианти за развитие. Защото той е един от хората в Полша, които са прегърнали идеята да привличат възможно повече нови приятели и ценители на балканските дестинации, не само за летни почивки. 
Камен обича своя град и иска да покръсти в тази любов и своите студенти в университета, и приятели в Люблин, и слушателите в тъй наречения университет на третата възраст, където изнася лекции. 
Това е една от негласните му мисии, които сам е предприел, след като през 2011 г. пристига в Полша. Русенец съм и винаги ще си остана привързан към моя роден град, казва младият мъж. Припомня си 
ученическите години до 7 клас в Музикалното училище
тогава все още в прекрасната сграда на „Борисова“. След 7 клас пианото остава на заден план, а Камен става ученик в Английската гимназия. Завърших я през 1995 година, това бяха едни от последните й славни години, казва Рикев. Следват пет години в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ в една от най-престижните специалности - „Славянски филологии“, полонистика. Дипломира се и започва работа в катедрата по славянска литература, става асистент на проф.Боян Биолчев. През 2010 г. защитава докторат, темата му е „Понятието за поезия в старополската лирика“, като преди това вече е издал една антология на старополската литература. Всичко това са занимания, които му харесват и цени. 
Но в един момент, когато с жена ми си родихме детенце, се замислих какво ще стане, когато това детенце поиска да му купя маратонки, смее се Камен. Като трезвомислещ човек той е наясно, че преподавателската заплата, дори и тази в СУ, едва ли ще е достатъчна, за да осигури поне относителен комфорт на семейството. Впрочем той е причината жена му Елица, завършила графичен дизайн в Германия, да се върне в България. Е, първата среща на русенеца Камен и родената в Кърджали Елица била във френския Лил, което може би донякъде предопределя космополитизма на семейство Рикеви. 
И точно в момента на задълбочените размисли за заплатата и маратонките Камен Рикев получава предложение за работа в българския културен институт във Варшава. Там спешно се нуждаят от млад мъж с полски. 
За отрицателно време си подготвя документите и... те отлежават 8 месеца на бюрото на министъра на културата
Междувременно се отваря свободно място за лектор по български език и литература в университета в Люблин. И така Камен Рикев заминава за „Мария Кюри-Склодовска“, а две години по-късно му предлагат да остане там на постоянно преподавателско място. 
Българската филология се развива доста активно още от началото на 90-те години, казва Рикев. В Полша има нужда от специалисти с български и за туристическите фирми, и за различни бизнес офиси. А когато той пристига през 2011-а, по инициатива на проф.д-р Петър Сотиров българистиката в университета се предлага като балканистика. Това поставя България в по-актуален и пазарно атрактивен контекст. 
През 2013 г. Камен Рикев прави маршрут за студенти от специалността през страните, които изучават в аудиториите. Пътуването започвало от Букурещ, след което следвали два дни в Русе. 
„Знам какво са си мислели моите студенти в първия момент на влизане в Русе - 
„Къде ни забута Рикев? А, само защото това е родният му град!“
Но като се разходихме в центъра, по кея, на римската крепост Сексагинта Приста, като пихме кафе и си бъбрихме по „Александровска“, а вечерта бяхме на Грийн рок фест - и впечатленията вече бяха съвършено различни“, казва русенецът. 
Той е убеден, че дори и там, където могат да се видят някакви недоразумения или нелицеприятни неща, те не бива да се крият и „да се замитат под килима“, а напротив - да се покажат и да се обяснят. „По принцип има две тенденции в това отношение - едната е да се премълчават тези неща, а другата - да се показва всичко в съпоставка и с подходящ интелигентен коментар. Покажи контраста, тогава той ще бъде запомнен. Примерно, покажи Доходното и разкажи за него, а след това покани гостите си да пият по едно турско кафе. И съчетай ориенталското с европейското - това съчетание съществува, нелепо е да се срамуваме от него. Впрочем, защо никъде в Русе не предлагат турско кафе?“, казва Камен Рикев. 
И продължава: „На моите занимания по балканистика аз искам да покажа, че 
ориенталско не е срамна и мръсна дума
При нас тя е натоварена с отрицателна конотация, която започва с учебникарските анализи на Алеко Константинов от времето на комунизма. А ориенталското не е отрицателно. Ето, пиенето на кафе също е част от една богата ориенталска картина, която нито е започнала, нито свършва с Османската империя. И понеже животът в България така или иначе е свързан и с двете традиции - и с източната, и с европейската, излишно е да потулваме ту едната, ту другата и да се правим, че нямаме нищо общо нито с едната, нито с другата. По-добре да изведем паралелите и достойнствата им“. 
За самия него една от любимите му теми е пиенето на кафе като въведение към манталитета, който много трудно се обяснява. Как да обясниш на поляка изрази като „с кого си пиеш кафето“ или „да се видим на кафе“ - при положение, че при тях е прието по време на обяда или вечерята да не се говори въобще, защото това е знак за липса на базисни обноски, казва Рикев. Ама за тях е непонятно също изречение, което завършва на „а?“ -
казваш „Ти пи кафе, а?“, а те недоумяват и чакат да продължиш
засмива се русенецът.
За манталитета и за такива „битови“ подробности той е разказвал и на своите белокоси студенти в университета на третата възраст - и това провокира интереса им. В Люблин той се занимава с много неща, като винаги гледа при възможност русенският акцент да се усеща. Моята русенска закваска много ми помогна да се впиша в Люблин, признава преподавателят. И разказва, че докато следвал и преподавал в София, така и не успял да свикне с града, докато полският Люблин в някои отношения му навява асоциации с Русе - с архитектурата, богатството на културния живот, разнообразието на събития и инициативи. Той продължава да търси нови и нови успоредици - и ги открива примерно в това, че именно в Люблин през 1885 г. е издадено първото печатно издание на „История славянобългарска“, а един от дългогодишните университетски лектори там д-р Цанко Цанев е бил роден не другаде, а в Русе. 
За такива открития, които сглобяват пълноцветна картина, както и за идеите си как Русе да стане по-открит, по-достъпен и по-привлекателен за хората, които оттук влизат в България, Камен Рикев очевидно може да говори дълго. Макар и отдавна да работи другаде и вече да се е вписал в ритъма на живот в малко по-прохладния Люблин, той си остава русенец - който задължително си заделя поне половината от ваканциите за любимите кафенета и за щастливия моабет с приятели по Главната. Защото това го прави равновесен и спокоен като чаша, пълна догоре с вода. Каквато поднасят с турското кафе. Може би скоро и в Русе.