Понякога единственото препятствие на човек да се превърне в пълен собственик на апартамент става много далечен роднина, който е получил като дарение или е в завещание незначителен дял от жилището. Или просто има много наследници при починал роднина и тогава жилището практически не може да се ползва от всичките заедно. Това е често срещан казус.

Най-често, за спорни жилищни пространства, се стига до съд или продажба.

Съсобствениците дори са готови да продадат своята част от апартамента, за да не се разправят с родата, която често е доста агресивна и лакома. Наистина има дела, които продължават с години между съсобственици. Спорните взаимоотношения между съсобствениците на апартамента се уреждат от Гражданския процесуален кодекс. Реално участниците имат 2 начина като подход към собствеността: в рамките на споразумението за условията на общото разделение на собственост, или, ако не се постигне такова споразумение, се стига до съда.

Най-често се стига до изплащане стойността на дела или получаване на други компенсации. Тези компенсации могат да бъдат други имоти или части от имоти, вещи, и други предмети. Например, когато делът в апартамента е много малък, като наистина не може да бъде отделен за самостоятелно ползване, то съдът може, без да се изисква съгласието на останалите собственици, да наложи да се плати обезщетение.

Това е в случаи, когато собствениците на жилището не могат сами да се договорят за разделянето на собствеността.

При сключване на договор за продажба или бартерно споразумение по отношение на дял в апартамент, неговият собственик трябва да спази своето задължение да уведоми писмено всички съсобственици на жилището. Документът трябва да съдържа такава информация като цената и условията на продажбата на вещни права върху дела в апартамента. По принцип има много такива казуси и те не са толкова лесни за решение, защото всеки си иска собствеността.