Аз си задавам въпроса какво ще пишат сега младите. Дали могат да извадят подобни ситуации? Защото ние имахме много ситуации. Това каза писателят Христо Стоянов на представянето на новата си книга „Каквито ви видях”.
„Тази книга не само разказва за българската литература, а и за литературния живот в България през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Фокусира се върху нравствената проблематика на тогавашния литературен живот”, каза Ангел Малинов, съавтор на книгата.
„Той е писател, който трудно би могъл да се впише в общата картина на всички останали негови колеги. В такива моменти човек може да се попита дали той е черна овца, или е бяла врана? Може би отговорът е прост – той е Христо Стоянов. Няма как да бъде нещо друго”, каза Емануил Йорданов, също съавтор.
Стоянов разказа анекдоти за Елисавета Багряна и Петко Братинов, за отношението на Светлозар Игов към Любомир Левчев, както и личен анекдот за Александър Геров – всички те могат да бъдат намерени в книгата му.
Стоянов си спомни за Любен Дилов-син, на когото е посветена книгата. По думите му, Дилов му подхвърля идеята в началото на тази година. „В последните две-три години не написах нито ред, а когато Любо си отиде, го приех като обществена поръчка и седнах, и за месец и половина написах тази книга”, каза Христо Стоянов.
Той разказа и за щедростта на Любен Дилов-син, с когото си разменяли картини. По думите му, един ден Дилов го попитал какво да му донесе от София, а Стоянов се пошегувал, че може да му донесе картина на Златю Бояджиев или на Майстора. „Няма да повярвате. Любо слезе от самолета във Варна, гушнал наистина рисунка на Майстора. Просто няма такъв щедър човек", разказа Стоянов. Той допълни, че в чест на Дилов тази вечер е донесъл само онези книги, които са свързани по някакъв начин с него.
На въпрос какво му предстои творчески, Стоянов каза: „Аз никога не знам какво ще излезе. Това е принципът на Толстой. Когато го питат: „Лев Николаевич, как така се получи, че Анна се самоуби?“, той отговаря: „Откъде да знам, че Анушка ще ми извърти такъв кофти номер и ще се хвърли пред влака?".
„Ако аз знам какво ще напиша, вече да съм го написал. Просто човек сяда и започва да работи. На мен ми трябва едно изречение, когато седна да пиша, за да ме хване за гърлото и оттам нататък да ме повлече героят", каза той.