В началото на годината русенското издателство „Ахат“ пусна поредната книга на известния русенски журналист и изследовател на неосветените ъгълчета на историята Боян Драганов. С журналистическа обективност и вярност към истината, с историческа добросъвестност и неуморност в търсене на нови и възкресяване на забравени или потулени факти и с писателско майсторство в „Ангели и демони“ Боян Драганов продължава да осветява интересни и важни моменти от миналото ни. Прави го не за да угоди на жълтеещите обществени вкусове, а за да покаже как понякога дребни и незначителни на пръв поглед детайли са в състояние да обрисуват друг, човешки и пълнокръвен образ на обсипаните с клишета известни българи или пък да променят хода на историята. А да покажеш как историята е помръднала дори с един микрон, означава да обясниш много от настъпилите по-късно събития или поне да ги покажеш в истинския им контекст.

Боян ДРАГАНОВ
Любопитна подробност в творчеството на знаменития  френски писател, автор на забележителни научнофантастични  и приключенски романи Жул Верн, е, че посвещава една от книгите си на Априлското въстание от 1876 г. Озаглавена е „Дунавският  лодкар“  („Льо пилот дьо Данюб“). 
Романът излиза за първи път на френски език през втората половина на 1908 година, три години след смъртта на писателя. 
Негов главен герой е българският революционер Сергей Ладков (Стефан Ладков) от Русчук,
по професия лоцман. Според описанието  на Верн той е: „Тридесетгодишен мъж, рус като северен славянин, надарен с херкулесова сила и рядка гъвкавост. Стефан Ладков  притежаваше всички онези физически качества, които позволяват на един човек да командува“.
 Но същевременно силният българин има и всички необходими  за един водач морални  качества: „твърдост в решението, благоразумие при изпълнението и страстна любов към своето отечество... Той беше от тези, които бяха готови да се жертвуват веднага за свободата на народа си“.
Удивително е, че с кратки щрихи Жул Верн успява  достатъчно точно и експресивно да пресъздаде историческата обстановка в България и основните  събития, свързани с Априлското  въстание: 
„Народът на България започна да се бунтува.
Както винаги, това започна с предварително организиране на въстанието. Станаха тайни събрания, на които се стичаха пламенни младежи от цялата страна... Въстаниците трябваше да си доставят най-напред оръжие. За тази цел много млади хора емигранти преминаха реката, пръснаха се в Румъния, стигнаха чак до Русия. Стефан Ладков беше между последните“.
Като ръководител на Българския революционен комитет в Русчук Ладков е изпратен в Будапеща и Виена, за да организира доставка на оръжие и муниции  за въстаниците. В Русчук оставя любимата си годеница Неша. За да закупи оръжие, пътува няколко пъти и до Русия. Неуспехът на въстанието го заварва в Унгария и той се установява  в Зомбар - последния унгарски град преди турската граница. Тук живее като унгарец под името Илия Бруш и непрекъснато търси начин да се завърне в родината си. Удобен случай му се отдава, когато в „малкото очарователно градче Зигмаринген се провежда състезание по риболов, организирано от „Дунавската лига“ - сдружение на рибарите от дунавските страни. В надпреварата се втурват 97 състезатели от Баденското херцогство, от Вюртенберг, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и „дори от поробена България“.
Илия сполучва да завоюва и двете първи награди - за най-голям брой уловени риби и за най-голяма риба.
След успеха си той обявява, че се впуска в ново приключение - да се спусне с лодка за два месеца от изворите на Дунав до Черно море, като се храни само с уловена от него риба. Предвижда да изминава по 50 км на ден и да спира на брега само нощем.
На 10 август 1876 г. Бруш потегля от Данаушинген. Лодката му била плоскодънна, дълга 12 и широка 4 стъпки. В предната й част имало малка двуместна каюта. По рискования път към България смелият българин преминава  през поредица от премеждия и сурови изпитания. Води драматична борба с банда дунавски рибари, предвождани  от Иван Стригов от Русчук, който е и съперник за ръката и сърцето на годеницата му Неша. В един момент той дори успява да я отвлече, но в крайна сметка е победен, а любимата на Ладков - свободна.
Стефан участва в Руско-турската война. Романът  завършва с класическия „хепиенд“, типичен за  приключенските четива: „...След Освобождението на България 
Стефан и Неша заживяват щастливо в Русчук
като той продължава да работи като лоцман“. Раждат им се трима синове, макар и с различни професии, те остават завинаги привързани към родната къща, обожават родителите  си и като тях изпитват голяма любов към България, готови винаги на всякакви жертви за нея.
Накрая логично възниква въпросът какви извори е ползвал знаменитият писател за написване на романа.
Определено може да се приеме, че сюжетът му е почерпен от разказите на неговия син Мишел Верн, който в периода 1898-1902 година е посетил Австрия, Унгария, Румъния и България. След смъртта на баща си той остава единствен наследник на неиздадените му ръкописи и започва да ги публикува заедно със сина на издателя на Верн - Хетзел-син.
Мишел е роден през 1861 година. 
Израства глезен от майка си и неразбран от баща си.
Като възмъжава, се забърква в безброй скандали и неприятни истории. За да го превъзпита, Верн го изпраща с кораб до Индия. И това не помага. Оженва се на 18 години за актриса от театъра в Амиен. Жул Верн го отлъчва от семейството. Скоро Мишел  зарязва актрисата заради една шестнадесетгодишна девойка. Постепенно отношенията с баща му се подобряват и той започва да се занимава с литературна дейност. Дори написва опера за деца. Но авантюристичният му нрав непрестанно го тласка към различни съмнителни финансови машинации. За да го спаси от пълен крах, Верн се разделя с любимата си яхта „Сен Мишел III“.
Мишел прекроява романите на баща си, променя сюжетни линии, изхвърля цели глави, включва нови персонажи, променя финала на книгите.
Не всички одобряват тези негови действия.
Дружеството на приятелите на Жул Верн се заема да открие оригиналите на неиздадените му приживе творби и да ги издадат в автентичния им вид. Предстои да ги видим. Ако сред тях е и „Дунавският лодкар“, би могло да се разбере доколко  той е претърпял чужда намеса, но независимо от това романът и днес не е загубил своята привлекателна четивност и патриотично въздействие.
За първи път е издаден на български език в София през 1943 година със заглавие „Дунавският  лоцман“. Преведен е от Петър Дачев. През 1991 година бургаското издателство „Братя Матееви“ го издава отново в превод на Милена Милева.