Как от 11 човешки гласа можеш да извлечеш необятна палитра на емоции и преживявания - от сподавен любовен стон през съскане на саби и звън на кръстосани алебарди, през тропот на магарешки копита до пращене на съчки, ситни женски смехове и смях с цяло гърло? Вероятно отговор на този въпрос би могъл да даде диригентът Драгомир Йосифов, който вчера показа този отговор без думи, а само с премерени жестове и погледи към ансамбъл „Gli Accordati“ на концерта в зала „Европа“. 
„Гаври, клюки и схватки от Ренесанса“ бе наречен концертът с песни на Орландо ди Ласо, Клеман Жанкен, Якоб Аркаделт, Пиер Сертон и други автори, работили през 15 и 16 век. В динамичните и на ръба на съвършенството изпълнения прозираха силуетите на герои от книгите на Рабле и Бокачо, от чутовни битки и продължителни войни, закачки, насмешки, влюбени въздишки и звън на чаши. 
Откъде се вземат тези гласове?! - прошушна силно впечатлен мъж от публиката, певец в някогашния прочут русенски хор „Родина“. Гласове има - важното е кой свири на тях, също шепнешком му отвърна седяща до него русенка, също хористка. А публиката в залата на два пъти върна ансамбъла да го чуе отново след финала.