„Где переводчик? А где паша?!“ - възкликна генерал Едуард Тотлебен, след като скочи от коня пред храма „Света Троица“ и приветства гражданите, дошли да видят легендарния императорски пълководец. 
С това започна възстановката на събитията отпреди 140 години на 20 февруари в Русе, когато войските на Тотлебен влизат в града през портата Кюнту капу, посрещнати с радостни възгласи от българското население. Възстановката направиха ентусиасти от дружествата „Традиция“ в Шумен, София, Плевен, Троян и други градове, към които се присъедини и русенският клуб. В ролята на Тотлебен ефектно и достоверно се вживя напетият бивш свързочник от Шумен Христо Драгозов. Пазителите на традицията представят паметни събития в различни градове, а Драгозов е влизал в ролите на руския император, на Белия генерал, но също и на Осман паша и други исторически персонажи. 
Селим паша предаде на руския генерал сабята и ключа от Русчук с настоятелна молба населението на града да бъде пощадено. След хорото, което извиха деца и възрастни, пред сградата на операта се строи духовият оркестър и неговият диригент Димчо Рубчев го поведе към Пантеона. А след него тръгна и неголямото шествие с участието на областния управител Галин Григоров, кмета Пламен Стоилов и руския генерален консул Андрей Громов. 
Вероятно поради студеното време колоната стигна доста бързо до Пантеона - повече от половин час преди обявеното начало на церемонията. Малко по-късно дойдоха и момичетата от детския хор „Дунавски вълни“ и честването започна малко по-рано от предвиденото. От Историческия музей раздадоха на присъстващите и на минувачите по улиците 500 илюстровани картички - репродукция на хромолитография на В.В.Пономарьов на картина, изобразяваща влизането на Тотлебен в Русе.
В словото си директорът на музея проф.Николай Ненов припомни величавото значение на Руско-турската освободителна война и отгласа от нея в целия свят. „А в Русе на днешния ден преди 140 години калпаците в дюкяните са свършили заради желанието на хората да хвърлят феса“, каза Ненов.
„Прекланяме се пред паметта на хилядите руски воини и български опълченци, на които дължим нашето настояще“, каза в своята кратка емоционална реч кметът Пламен Стоилов. „Този ден е паметен - това е датата, на която започва съвременната история на Русе, с която се гордеем“, подчерта той. 
Генералният консул на Руската федерация Андрей Громов цитира думи на баронеса Юлия Вревская за трагедиите, които поражда войната. „Паметта за тези страници от общата история на нашите два народа трябва да се предава от поколение на поколение и тя трябва да бъде в основата на двустранния диалог“, каза дипломатът.
Между речите „Дунавски вълни“ изпя „Боят настана, тупкат сърца ни“, а с „Хубава си, моя горо“ се включи дамски хор - с певици, облечени с офицерски куртки от ерата на социализма, дори с емблеми на Българската народна армия на ръкавите, и с фуражки на главите. 
Последното слово беше на Русенския митрополит Наум, което той произнесе след продължилата четвърт час заупокойна служба. Владиката направи преглед на военните събития от втората фаза на Руско-турската война, като се спря на боевете край Мечка и Тръстеник, превземането на Разград и други детайли - които трудно можеха да развълнуват множеството, вече достатъчно премръзнало сред ледените стени на Пантеона.
Накрая децата от „Дунавски вълни“ изпяха „Де е България“ и представители на институции и политически сили положиха венци и цветя.