Грандиозното събитие, под знака на което ще премине официалният и официозният живот в българската държава от 1 януари до 30 юни - чутовното европредседателство, за което вече бяха изпети купища химни, ще докосне Русе с лек повей от 2 /две/ събития. 
Този инак тъй важен и животоопределящ град според изявленията на всички министри, които те правят пред журналисти в Русе, неизвестно защо веднага след това бива забравян и смело пропускан при планиране на важни държавни събития и програми. 
Така в официалната програма на европредседателството, публикувана на сайта на специално създаденото за случая министерство, Русе фигурира с едно-единствено събитие. 
То е предвидено за 17 юни и е обявено като „HEInovate Conference and Seminar „Training the trainers“ по линия на EYCS - иначе казано, еврокомисията за образование, младежта, културата и спорта.  С този един брой събитие Русе се нарежда на една линия заедно с Габрово, Маришкия минен басейн и АЕЦ „Козлодуй“, където също ще има по едно мероприятие, най-вече с конкретна насоченост, свързана с характеристиката на адреса. 
Велико Търново ще се превърне в място за евросрещи два пъти, Бургас - 6 пъти, Пловдив - 10 пъти, а Варна - 12, като естествено, в двата морски града събитията ще се провеждат през топлите месеци. 
За втори път името на Русе ще се чуе и във връзка с културната програма, на фона на която ще се разгръща европредседателството. В тази културна програма, която от обявяването на резултатите от конкурсната сесия не спира да буни духовете и да предизвиква разнопосочни мнения, Русе също е класиран точно един път! От всичките заявени 485 проекта русенските са 8. Седем от тях са отхвърлени от комисията /за която така и не стана много ясно кой всъщност е участвал в нея и чие мнение е натежавало при раздаването на „присъдите“/, печели един-единствен. Одобреният проект е на Международно дружество „Елиас Канети“, нарича се „България им даде от своята сила“ и дава заявка да представи 50 интелектуалци от еврейски произход, свързани с България. МД „Елиас Канети“ възнамерява да подготви изложба и да издаде сборник с биографиите на хора с принос за световната наука, култура, изкуство. Сред тях са Елиас Канети, Жул Паскин, Борис Шатц, Дина Шнайдерман, Алексис Вайсенберг и други. 
Комисията определя този проект като „креативен“. Но от заявените като необходими 54 844.62 лева отпуска едва 10 000 лева! 
Това е близо пет пъти по-малко от сумата, която е нужна, за да подготвим както трябва и изложбата, и изданието, коментира вчера проф.Пенка Ангелова, председател на дружество „Канети“. Вероятно ще се наложи да се редуцира бройката на имената на бележитите български евреи - и те да станат 30 вместо 50. На практика ние ще реализираме проекта като почти дарение, обясни проф.Ангелова. За нея все пак най-важното е, че стойностната идея ще достигне до много хора, които ще научат повече за личностите, чийто принос за световната култура е несъмнен. Първо ще направим изложбата и ще представим изданието в Русе, а след това ще направим това и в София, каза проф.Ангелова. 
Два от отхвърлените проекти са на Русенска опера - мегапостановка на операта „Борис Годунов“ и концертен спектакъл „Спасението“, не са класирани спектакъл „Скок във времето“ на театър-школа „Артистисимо“, проектът „Българските перли на ЮНЕСКО“ на сдружение „Европейски пространства“, две идеи на драматичния театър - невербалният спектакъл „Манол майстора“, копродукция с театъра в Гюргево, и друга копродукция на театъра, с ФТТ „Найден Киров“, наречена „Самодиви“. Отпаднал е и проектът на Художествената галерия „Разкази, вдъхновени от картини“. 
Независимо от това, че няма да получим финансиране по линия на европредседателството, ние ще реализираме нашия проект, каза директорката на РХГ Елена Великова. 17 писатели от България, Полша, Румъния, Хърватия и Австрия, ще се вдъхновят от 17 картини от фонда на галерията, за да напишат разкази. Те ще бъдат издадени в двуезичен сборник, илюстриран с творбите на живописците. 
Нашите два спектакъла също ще бъдат подготвени, каза и директорът на театъра Орлин Дяков. Напролет започваме работа с Богдан Донев по „Самодивите“, нашето сътрудничество вече е доказано като творчески тандем в постановката „Шибил“, която се радваше на огромен успех, добави Дяков и уточни, че очаква в скоро време уточняване и с румънските колеги от театър „Тудор Виану“ кога започват репетициите на „Манол майстора“. 
Макар със сигурност да изпитват горчивина, русенци, които правят култура, не показват голямо разочарование от това, че проектите им не са получили от 1 650 000 лева държавно финансиране. Впрочем, одобрение и пари не получиха също и много ценни и оригинални идеи на институти като Националния исторически музей, Народния театър „Иван Вазов“, Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“, Националната галерия и дори самия Национален дворец на културата. И това отново поставя въпроса, характерен за повечето конкурси - кой е оценявал, с каква компетентност и по какви критерии. Но както учи дългогодишният опит, тези въпроси винаги са риторични.