Русенската спортна година си отива противоречиво по модела на целия български спорт през последните години. По традиция тя мина под знака на бързите преходи от „Осанна“ до „Разпни го“, колкото да се потвърди правилото, че чашата за оптимистите е пълна наполовина, а за песимистите - че е полупразна. Другата спазена традиция бе, че клубовете продължиха да надничат при „съседа“ и да търсят сламката в окото му, без да виждат гредата в своето. Дискусиите най-вече бяха колко и защо получава еди-кой си от националните и общински субсидии.
И все пак Цар Футбол, така енергично и завистливо вземан на прицел от представителите на „сериозните спортове“, направи фурора на сезона. Без шумни звездни имена в състава 
„Дунав“ записа прекрасен маратон, приключил с четвърто място в Първа лига и евроучастие, 
което, макар че мина под знака на две минимални загуби срещу „Иртиш“, ще остане завинаги в историята. 
Този поход мина през пътища, които също ще се помнят с митарствата на отбора до стадиона в Разград. Все някога и някой някъде ще каже: „Помните ли „Лудогорец Арена“, където отборът ни пишеше най-светлия си летопис!“
Да, през есента „Дунав“, особено за радост на вечните критикари, не бе същият тим. Спадът бе очевиден, трусовете - неизбежни. Старши треньорът Васелин Великов, на когото историята също ще отдели поне една страничка, си тръгна по взаимно съгласие. 
Браво на общината, че постъпи по европейски, като оцени заслугите му с Почетния знак на Русе! 
А отборът вървеше все по-надолу за удоволствие на тези, които чакаха да потрият ръце - видяхте ли!
Видяхме! Отбор, чиито изяви присещаха България по телевизиите и другите големи медии, че в Русе се играе футбол на елитно ниво. След цели 25 години! 
Представете си, ако не бе този „Дунав“, какво щеше да бъде и ще е русенското присъствие в новините на основните медии! 
Като стана дума за колективните спортове, да отчетем 
пробуждането на волейболния терен. 
Мъжкият отбор се сдоби със солиден спонсор - „Монтюпе“, който, ако вярваме от казаното на представителите му на пресконференция, ще заиграе догодина в Суперлигата. Новият старши треньор Петър Шопов събра опитни състезатели и „Дунав“ завърши годината като едноличен лидер във Висшата лига. Дотук добре, но съперниците в тази група далеч не бяха мерило за класата на тима. Дай боже, отборът да продължи с развитието си и през следващия сезон да се присъедини към големите. 
Баскетболът бе и ще остане болна тима. 
След разпада на женския тим през 2016 година този спорт отсъства от националната карта. Така е и с отборите от мъжкото направление, които поддържат огън с участия в регионални и зонови първенства при децата и юношите. Тази игра не отива на град като Русе. 
Но затова пък някои от баскетболните деятели се оказаха хора с прекалена чувствителност и комай се обидиха от фактите, че дунавските тимове са първи на село, но ги няма никакви в града. 
Ще отдадем дължимото на всички, които работят така, че баскетболът в Русе да не е незабележимата бита карта. Ние ги разбираме - елитен спорт днес се прави с много пари. С малко няма как да излезеш от сянката си. Ясно е и друго - хората, които искат да вдъхнат нов живот на баскетбола, се нуждаят от време.
Индивидуалните спортове се отчетоха главно с
изявите на боксьорките от БК „Русе“. 
Тимът стана отборен шампион за осми път, грабна купа „България“, Севда Асенова и Габриела Димитрова бяха състезателките, чиито изяви бяха отразени от националните медии. Ето от каква представителност Русе има нужда!
Няма как да оставим настрани 
стореното от кану-каяка и академичното гребане.
Мирослав Кирчев, Даниела Недева и Анастасия Лавренова не взеха медали от големи първенства, но Миро завърши шести на световното, а Недева и Лавренова финишираха четвърти в Европа. И то в спорт с убийствена международна конкуренция.
Крачка напред направи и леката атлетика. 
И там обаче върховете са много далечни. Що се отнася до родните писти, състезателите са сред най-добрите, а „Дунав“ завърши сезона като клуб в Топ 3 на България. Хубавото е, че бяха възродени традиционно славни за Русе дисциплини, а дунавци дори пробиха в забравен за България сектор като овчарския скок.   
Да не пропускаме 
състезателите от бойните спортове. 
Чест и слава, но те не са част от олимпийското семейство! Главното е, че в тези клубове се възпитават много млади спортисти.
Я да се замислим колко от русенските спортисти направиха име при мъжете и жените там, където всъщност са най-ярките прожектори и обществеността се взира с особено внимание! 
Ще ги изброим на пръсти. Днес в Русе можем да говорим за клуб след клуб, в който се работи само на детско-юношеско ниво. Да се усвоят едни пари, да се направи някое турнирче с подкрепата на общината и - това е хитрата политика! Толкова! Амбиции за израстване нагоре няма. Може би причината е твърде съществена - средствата не достигат. Но далеч не е единствената. Защо някой трябва да си причинява главоболия, като може да уреди спортните си сметки с представането на деца, юноши и девойки! 
А едни други пари, предназначени за ремонта на Градския стадион, бяха погребани. Тази история ще се помни. С 1 милион лева от държавата, калпав поект и недодяланата работа на фирма „Тарктур“ теренът на този стадион се превърна в 
най-доброто футболно блато срещу хвърлени на вятъра толкова средства. 
Виновни, естествено, няма! И понеже няма, напролет пак ще се прави ремонт на ремонта. Всъщност, да се хванем на бас, че ако нещо по терена бъде побутнато, ще е след края на първенството. 
Заявката за друго подобрение на Градския е обещанието, че ще се градят козирки. И че стадионът ще бъде сред водещите в България по брой покрити места. Очакваме! 
Строителната 2017 година ще се запомни и с един светъл лъч - 
тоталното обновяване на стадион „Дунав“. 
Заслугата е на д-р Симеон Симеонов. Той прозря отдалеч, че без база не може да става дума за никакво надграждане. Направи всичко за ремонта на основния терен, изградени бяха и игрища с изкуствено покритие, възстановителният център напомня за ной-добрите образци. И когато пролетта пукне, формациите на „Дунав“ най-сетне ще се радват на чудесни условия за подготовка. 
Ето как се прави, когато се работи отговорно и се довериш на доказани специалисти. А не като при ремонтите на зала „Дунав“, която тече след дъждовете всяка година. Как не се намери фирма, която да запуши най-сетне тези пробойни с отделяните редовно и на пожар нови и нови пари!
Общо взето такъв бе фокусът върху русенската спортна 2017 година. Едни ще я изпратят с повече вдъхновение, други ще я запомнят със смесени чувства. Нашето пожелание е новата да бъде силна и по-паметна, защото визитката на един град се пише и с перото на истински успелите и запомнени от България спортисти.