Прз миналата седмица „Утро“ попита треньорите във ФК „Дунав“ Цветомир Младенов и Драгомир Григоров накъде върви детско-юношеският футбол в Русе и България въобще. Като цяло коментарите им не пръскаха светлина. Днес наш гост е наставникът на отбора с 14-15-годишни футболисти Ивайло Кирилов.

- Иво, как върви твоята селекция в „Дунав“?
- Поех отбора преди 3-4 месеца. Има деца, които правят добро впечатление. Двама от тях - Константин Митев и Латиф Латиф, бяха повикани на лагери с разширените национални тимове за своята възрастова група. Константин е интересен футболист. Той е плеймейкър, а такива играчи все по-рядко се раждат в България. Умее и да вкарва голове. Надявам се да не спира дотук и все така сериозно да участва в тренировките. Латиф е десен външен халф. Той също има интересни качества. Има още две-три момчета, които израснаха видимо. Те може би също ще попаднат в полезрението на националните селекционери. Да вземем Калоян Петров и Мартин Маринов. Мартин е едва на 14 години, а е висок 180 сантиметра. Той и като ръст е роден за позицията на централен защитник. Но и за него важи едно - да се труди и да се развива. Като цяло отборът също тръгна нагоре. Понеже имам ангажименти и с мъжкия тим на „Локо“ /Русе/, работим заедно с колегата Мартин Друмев. Мисля, че с него се допълваме много добре. 
- Какво е нивото на тази така наречена Североизточна група „Елит“?
- Като класа отборът на „Лудогорец“ е с класи над другите. Става въпрос и за селекция, и за условия за подготовка. „Дунав“, „Аристон“ и „Черно море“ сме долу-горе с еднакви възможности. В тези три отбора също има хубави деца. Целта пред „Дунав“ през пролетта и да се класира за държавното първенство. Сега сме четвърти, а ни чакат мачове със „Спартак“ /Варна/, „Черноморец“ /Балчик/ и „Аристон“. Двубоят ни с „Аристон“ ще е решаващ и ще е на наш терен. Това ни дава предимство. Към държавното ще продължат първите три тима. Мисля, че отборът ни има качествата да е в тройката.
- Къде се къса нишката между юношеския и мъжкия футбол?
- Често си задавам този въпрос. Отговорите могат да бъдат потърсени в много посоки. Нещо обаче наистина не се получава като приемственост. Виждаш момчета с качества в по-ранна възраст, а когато станат на 17-18 години, някои буквално изчезват. Все едно не са тренирали никога. Или спират с развитието си, или се получава нещо друго. Може една от причините да е, че не им се дава достатъчно шанс да се интегрират при мъжете. 
- Какво е впечатлението ти от поведението на младите футболисти?
- Като цяло са старателни. На моменти обаче се чудя от някои техни реакции. Давам ви пример. Събираме се за тренировка, вали дъжд, а някой пита - ама, тренер, ще тренираме ли? Направо се изумявам - как няма да тренираме! Ще се разтопите ли от дъжда! Нали ще има и мачове при такова време. Преди години тренирахме на сгурията и не ни пукаше. Не оставяхме топката, докато се виждаше. Не знам, сега времената може би са други. Вярно, хубавата база е предпоставка за по-бързото развитие на футболистите. Ама да питат дали ще се тренира при дъжд...
- Оптимист ли си за развитието на младите играчи въобще?
- И оптимист, и песимист. Работим така, че след време тези момчета да играят в мъжкия отбор. Двама от тях да израснат дотам, че да са част от представителния тим, ще е голям успех. Всичко зависи от тях.