Църквата със златните кубета! Няма човек, минал в южното подножие на Шипка, който да не се загледа и да не се впечатли от този натоварен с толкова чувства и гордост храм, посветен на героите от Шипченската епопея. И въпреки това за тази църква неспециалистите знаят много малко. Е, това винаги може да се поправи.
Идеята за храм-паметника възниква в края на 1879 година в Петербург, в тесен кръг - граф Игнатиев, Олга Скобелева (майката на генерал Скобелев) и П.А.Василчиков. 
Главният инициатор е граф Игнатиев. Тримата издействат от царя да се започне събиране на волни пожертвования. 
Първите 1000 рубли са дадени от Александър Николаевич - Цар Освободител
За 7 месеца са събрани 200 000 рубли. Още на Берлинския конгрес, с протокол №17 от 28 юни 1878 година, е прието предложението на руската делегация „да се построи величествено гробище“, в памет на загиналите в Шипченската епопея руски войници. В инициативния комитет са граф Николай Игнатиев, Олга Скобелева, Екатерина Голицина (съпруга на граф Игнатиев, правнучка на руския пълководец генерал-фелдмаршал княз Михаил Кутузов), княз Церетелев, княз Романовский, генерал Е. М. Лайхтенбергский и други.
На 16 май 1880 година е основан Комитет за построяването на паметника с 14 членове и председател П.А.Василчиков. Към него има и българско отделение, в което членуват Д.Папазоглу, Хр.Стамболски, Найден Геров, К.Пеев, П.Наботков, Стефан Савов Бобчев и Стефан Обрейков. Дейността на комитета продължава 23 години. От 1898 година, след смъртта на Василчиков, председател става граф Игнатиев. По негово предложение 
на 22 януари 1881 година комитетът решава храмът да носи името „Рождество Христово“,
а на 22 февруари руският цар го одобрява.
За съжаление, Олга Скобелева не дочаква да види реализирането на идеята. Тя пристига в България в началото на юни 1880 година, а на 6 юли заминава за Тракия с „благодетелна цел“. Но по пътя Пловдив-Чирпан е нападната от разбойници и убита. Тъжната вест е публикувана и в русенския вестник „Славянин“.
Комитетът решава да се издигне храм-паметник не на самия връх Шипка, а на южния склон на Стара планина, в подножието на историческия връх Свети Никола край село (сега град) Шипка, на 12 км от Казанлък. Теренът, на който трябва да се издигне храм-паметникът, се намира на територията на Източна Румелия, васална на Турция.
След множество перипетии султанът разрешава строителството 
с ираде през 1883 година. Мъчнотии има и по въпроса кой да строи паметника. Не може да се намери човек, с когото да се сключи договор и градежът най-после започва по стопански начин през 1885 година. С прекъсвания продължава до навечерието на тържествата през 1902 година, по случай 25 години от началото на Руско-турската война 1877-1878 година. Освен величествения храм са построени дом за инвалиди и духовна семинария с интернат за 80 души. Всичко е изградено с руски средства. Пристигат зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, както и много български майстори. 
Средствата на комитета са 1 031 197 рубли. 
В Архива на външната политика на Руската империя се пазят всички документи, отразяващи цялата история на строителството на храм-паметника.
Тъкмо работата тръгва и е спряна за дълго от Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, от последвалата го Сръбско-българска война, а от 1886 до 1896 година поради прекъсването на дипломатическите отношения между България и Русия. Строителството е продължено с тяхното подновяване в края на 1896 година. 
Много пъти строителните работи са прекъсвани и заради интриги. Например, 
международна комисия проверява дали не се изгражда руска военна крепост.
Храм-паметникът „Рождество Христово“ е в стила на староруските черкви от XVII век. Храмът е стенописван два пъти - през 1902 година и през 1957-1959 година. Правени са и три реставрации. Първата е цялостна - през 1956-1957 година, втората - през 1975-1977 година и третата - през 2002-2003 година, е само външна.
През есента на 1902 година, по случай 25 години от Освобождението на България и за освещаването на храм-паметника „Рождество Христово“, са организирани няколкодневни тържества. За тяхната подготовка и за провеждането им Народното събрание гласува 700 000 лева кредит.
Българските политически партии са очаквали много от тези тържества за бъдещата политика на Русия на Балканите. Вестник „Общо дело“ ги нарича „шумният политически карнавал“. Управляващата русофилска партия, от която е министър-председателят д-р Стоян Данов, иска чрез тържествата на Шипка да афишира признателността и предаността на България към Русия, създавайки трайни връзки между княз Фердинанд и руския цар. 
Тази силна русофилска позиция дори осуетява официалната покана към другите държави, участвали в Руско-турската война, 
което прави лошо впечатление в Европа. Румъния дори не скрива обидата си. В същото време официална Русия нарича тържествата „молитвен момент“, давайки ясно да се разбере, че нейните политически ангажименти към България са приключени. И за да не остане никакво съмнение по въпроса, веднага след тържествата великият княз Николай Николаевич заминава за Турция, на визита при султана.
Това попарване на мечтите на българската политика започва още в края на май 1902 година, когато от София за Петербург заминава делегация, водена от княз Фердинанд и министър-председателя д-р Стоян Данев, за да предложат на руския цар и руското правителство план за честванията през септември. Русия иска тържествата да преминат като в семеен кръг, само българи и руси. При това, руското правителство дава да се разбере, че им предава изключително възпоменателен характер, което означава, че не желае официално да се обвързва политически с евентуална промяна на статуквото на Балканите. 
Така интересите на България се накърняват, 
защото у европейските държави се създава впечатление, че не се признава помощта им при освобождението на България. И не на последно място - за център на тържествата е определено освещаването на храм-паметника на Шипка и манастирския комплекс към него, което ги измества в религиозна плоскост и премахва всякакво съмнение относно бъдещата политика на Русия спрямо България. Руското правителство, в стремежа си да не допусне по време на тържествата каквато и да е демонстрация от страна на България, която да бъде изтълкувана като предизвикателство към Турция, настоява да се изпратят на великия княз Николай Николаевич всички речи, които ще бъдат произнесени. Искането не изключва дори Фердинанд! София е твърде огорчена, но... изпраща текстовете!
В руската делегация за личен представител на Николай II е определен великият княз Николай Николаевич, главнокомандващ във войната. Член на делегацията е и Екатерина Голицина, съпругата на граф Игнатиев, единствената жена, на която е разрешено да участва в тържествата. 
На 12 септември, по непотвърдени данни, тя вече е в Русе, откъдето отпътува за Шипка.
През целия ден на 27 (14-и стар стил) септември прииждат хора от всички краища на България - събират се около 30-40 хиляди души. Пристигат и руските гости. Посреща ги граф Игнатиев, председател на комитета за построяването на храм-паметника. Вечерта от 18.30 часа започва „всенощно бдение“. Една част от хората се отправят към Шейново, където са лагерът и квартирите за гостите.
В навечерието на 3 март на връх Свети Никола е открита пощенска станция, с чийто печат са подпечатани всички пощенски картички, изпращани оттам.
Телеграфопощенската станция на село Шипка е пълна с хора - изпращат се пощенски картички с изображението на храма. Като една от най-важните институции тогава, българската пощенска администрация реагира веднага на събитието и издава специална марка, посветена на Шипченската епопея. Тя е илюстрирана с гравюрата от читанките на поколения българи, придружаваща емблематичното стихотворение на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“.
Принос към шипченските тържества има и известният русенски фотограф и издател, 
дошъл от Германия, Карл Курциус. За случая той издава три пощенски картички. Едната е уникална - първата двойна българска картичка, която изобразява, панорамно заснета от него, позицията на Българското опълчение на 9-12 август 1877 година. Другите две картички са на храм-паметника на Шипка и на Руската семинария пак там. И трите са се радвали на небивал успех. Фотографът работи в Русе до 1907 година и се премества във Варна.
Освещаването започва в 9 часа на 28 (15) септември 1902 година от старозагорския митрополит, заедно с български и руски духовници, в присъствието на княз Фердинанд, великия княз Николай Николаевич, граф Игнатиев, министър-председателя д-р Стоян Данев, председателя на Народното събрание Драган Цанков, министри, дипломатическите агенти на Русия и България, руските генерали от войната Столетов, Соболев, Каулбарс, представители на българските опълченци и на войската. 
След отслужването на литургия и молебен е направен преглед на българските опълченци. 
В 13 часа започва тържественият обяд в Шипченския манастир, на който са произнесени речи от Фердинанд, от Великия княз, от граф Игнатиев и от министър-председателя. Обядът за опълченците е в двора на храма. Граф Игнатиев им раздава малки медали-паметничета и кръстове и брошурата на генерал Е.Богданович „Храм-Паметник на Шипка“.
На 29 (16) септември на връх Свети Никола са възпроизведени боевете при Шипченския проход от 9-11 август 1877 година, след което от 11.30 часа е отслужена панихида. Депутатът Клофач от Австрийския райхстаг, гост на тържествата, поднася венец на паметника.
На 30 (17) септември 35 000 български офицери и войници 
възпроизвеждат сражението при село Шейново, където е пленена армията на Вейсел паша.
Тържествата завършват на 1 октомври (18 септември) в Шейново с парад-преглед на 37-хилядната българска армия, командван от княз Фердинанд. Отново е дадено голямо угощение на гостите от 13 часа с речи на Фердинанд и великия княз Николай Николаевич, който след това със свитата си заминава през Бургас за Цариград.
Неофициалното продължение на шипченските тържества е триумфалното пътуване на граф Игнатиев и съпругата му из България. Навсякъде той се движи при непрекъснат шпалир от благодарни хора, които му устройват царско посрещане.
Има непотвърдено сведение, че 
при отпътуването си от България граф Игнатиев гостува в Русе. 
Настанен е в дома на Георги х. Петкович. Присъства на театралното представление „Българска седянка“, играно в негова чест.
След откриването храм-паметникът и постройките към него са обявени за „екстериториални“. В началото на май 1902 година предложението е прието от Министерството на външните работи. Построен с руски средства, той принадлежи на руската държава и се намира под разпореждането на руското дипломатическо агентство в София, но в него служат заедно руски и български свещеници. Според волята на дарителите всеки ден сутрин и вечер се отслужва панихида в памет на загиналите. С протокол от 23 юли 1934 година, подписан в Константинопол от България и СССР, храмът е „подарен на българския народ“. От него момент той е към ведомствата на Министерството на външните работи, Министерството на културата и Военното министерство със статут на неприкосновена държавна собственост и паметник на културата с особен устав, определящ правата и задълженията на държавата и на Българската православна църква.
През 1970 година е обявен за исторически паметник на културата. Включен е в комплекса Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа. На 27 декември 2004 година, с решение №1034 на Министерския съвет, храмът е прехвърлен в собственост на Българската православна църква, под управлението на Старозагорската епархия.