Оставаме с надеждата, че запазените новооткрити като по чудо фрагменти във водите на Дунава ще намерят достойно място в урбанистичното пространство на Русе

Преди повече от седем години вестник „Утро“ в поредица от материали запозна читателите с разследването на Боян Драганов и Стоян Комитски около един „изплувал“ артефакт - декоративната колона от началото на 20 век, украсявала кейовото прострастранство на Русе. Следствие на публикациите и благодарение на организираната и русенския предприемач и родолюбец инж. Иван Иванов едноименна фондация „Д-р инж. Иван Иванов“, след съгласуване с Община Русе, на 4 ноември 2021 г. колоната беше извадена от коритото на реката и поставена максимално близо до първоначалното си място - над вече несъществуващия плаж, определено чрез изучаване на стари снимки и пощенски картички. Кранът за вдигане на монолитния артефакт бе осигурен безвъзмездно от фирма „Стройтехника Манев“ на баща и дъщеря Иван Манев и Гергана Манева. Със задачата да извади колоната беше натоварен кранистът Лъчезар Лазаров.
Засушаването през това лято и критично ниското ниво на Дунав край Русе само преди дни разкри нови, пазени под водите на реката тайни, свързани с емблематичната колона. На броени метри от първоначалното нахождение на потъналата колона се показаха два нови нейни елемента, вероятно част от постамента й. По ирония на съдбата на тях се натъкна Стоян Комитски, който преднамерено обхожда пространството под кейовата стена. На мястото на откритието с него се озоваха инж. Иван Иванов и русенския колекционер на снимки и картички Николай Николов. В момента се работи по план за изваждането на безценните артефакти и „подреждането на пъзела“ на кейовия бряг, за което „Утро“ своевременно ще ви информира.
В редовете по-долу припомняме фактологията около този безспорно емблематичен русенски символ.
От какъв материал е изработена колоната?
Въпросът е спорен: дали е използван гранит, могат да кажат единствено тесни специалисти. На пръв поглед изглежда, че тя наистина е от гранит, но при по-внимателно вглеждане в текстурата на повърхността й може да се допусне, че материалът, от който е направена, е консистенция от цимент и дребнозърнеста мозайка, известна като бучарда. По този начин предприемчивите ни и находчиви предци са постигали двоен ефект - естетически добре издържан готов продукт с характеристиките на гранит, но с по-лесна изработка и по-ниска себестойност.а
Размери на колоната
Размерите на колоната са: дължина 1,15 м, диаметър 0,60 м и основа 0,60 на 0,60 м.
Много по-голяма, поне на височина, изглежда колоната от по чудо запазените 2-3 снимки (не картички, както смятат някои колекционери) с нея. Наложена върху височината на хората, снимани около нея, можем да определим размери поне 1,20-1,30 м. Тежестта й може да се определи между 500 и 700 кг, максимум до тон.
Тук възникват и още няколко въпроса!
1. Дали лежащата от години в дунавското корито колона е същата колона от снимката с хората около нея?
2. Не е ли била по-голяма колоната, която се вижда на старите снимки?
3 Всъщност, колко са били колоните?!
От любезно предоставени ни от колекционера Димитър Никифоров оригинални снимки и задълбоченото им анализиране със специалисти можем да заключим следното:
* има документирани (заснети) две колони - една по-голяма и една по-малка;
* груповата снимка на хора до декоративна колона най-вероятно е правена до по-голямата колона;
* и двете колони са монтирани симетрично, спрямо скосяванията на подходите към кейовата стена - към по-ниското брегово ниво;
* колоната, която се показва при ниско ниво на Дунава, е по-малката колона.
Важно е още веднъж да се отбележи: снимките не са пощенски картички, а копирани контактно от стъклените плаки върху фотохартия „LEONAR“ изображения. Надписът „Русе пристанището“ е правен допълнително. Една от снимките е пътувала през февруари 1922 г. от Русе до Пловдив, а другата не е пътувала и е чиста. Хора, незапознати достатъчно по темата, са на мнение, че надписа „LEONAR“ е на издателя на „картичката“, но в действителност това е името на производителя на фотохартията.
Инж. Иван Иванов изказва хипотеза за някогашното наличие и на трета колона.
Кога са поставени колоните?
Със сигурност преди 1922 година, откогато са датирани снимките от колекцията на Димитър Никифоров. Може да се допусне, че това става в периодите на изграждане на кейовата стена за нуждите на пристанището в началото на ХХ век, когато районът продължава да се урбанизира и тук се вграждат преимуществата на новото време (като символични кнехтове за връзване на корабни въжета). През 1904 г. софийският предприемач инж. Георги Генов подписва договор за построяване на нова кейова стена, започваща от мястото на бившата мелница „Папа Маноли“ и стигаща до подпорната стена на първата жп гара Русе. През 1910 година той прави няколко нарушения на договореностите си с държавата, което налага прекратяването им. Строежът продължава, но вече на стопански начала и се извършва от Пристанищното управление. Завършен е към края на 1918 година. Най-вероятно тогава са поставени и двете (поне) колони. През следващите години дейността на пристанището се разраства. Тук се обособява гара Пристанище, която се превръща в най-важната жп гара за Русе - както за товарните, така и за пътническите превозвания.
Какви са причините и вероятностите за демонтажа на колоните?
С откриването на гара Русе-Разпределителна (10 юни 1954 г.) и Централна гара (5 декември 1955 г.) се преустановява дейността освен на гара Халта и на старата (първата) гара Русе. Освен това гара Пристанище престава да обслужва пътници. Сградата на гара Пристанище започва да се нарича Речна гара и в следващите 35 години се използва за обслужване на пътниците на корабите и хидробусите по направленията за Видин и Силистра.
Основната дейност на пристанището се измества все повече в лимана, край Товарна гара Русе Запад. В района се изграждат много индустриални клонове, обслужващи корабостроителницата, някои заводи и пристанището. Освен това някъде в края на 50-те и началото на 60-те години (не успяхме да открием кога точно) в близост до Русе Разпределителна се построява и новата Товарна гара Русе. Поради тези причини постепенно се обезсмисля съществуването на гара Пристанище не само като пътническа, но и като товарна. В средата на 60-те години са премахнати коловозите в района на бившата вече гара Пристанище и районът се оформя от индустриален, облагородявайки се в Придунавски парк (парковия кей на Русе) и Речна пътническа гара. Построена е и емблематичната романтична и кокетна пешеходна пасарелка която, за съжаление, от няколко години е вече история и спомени.
Парковият кей на Русе още тогава претърпява две корекции. За времето от 1967 до 1970 г. е направено най-голямото му преобразуване и залесяване. Новата кейова тераса започва от Пристанището и стига чак до Дълбокия път. Инцидентно се налага паркът да се реконструира заради проект за преминаване през него на главния канализационен колектор. Всичко е разкопано и неугледно... Проектът обаче не се осъществява. През 1976-1977 година започва още по-голяма реконструкция и по проект на инж. Станчо Коев, с техническото ръководство на Цонка Букурова (жената, инициирала по-късно протестите срещу обгазяването на Русе) кеят на Русе придобива вида, който помним допреди две години.
По спомени на представители на унгарското корабоплавателно дружество в Русе, които са живели в сградите до дълбокия път до 1964 г. едната от колоните е била 
катурната в окаяно състояние до караулките на граничарите
разположени над самия Конски плаж и е служила за... бариерна рампа. Най-вероятно при последвалата реконструкция на кея е избутана в Дунав.
Със свои снимки и картички в проучването на авторите се включи и русенския колекционер Николай Николов - по този начин систематизирането на информацията за декоративните колони от русенския кей продължава по-задълбочено. Ще се радваме, ако се намерят и други снимки и материали, които да обогатят познанията ни за този пореден русенски арт феномен. И оставаме с надеждата, че запазените новооткрити като по чудо елементи във водите на Дунава ще намерят достойно място в урбанистичното пространство на Русе - в обновения крайречен кей. А дотогава... разследването продължава!
* Авторите благодарят сърдечно за предоставените снимки на колекционерите Димитър Никифоров и Николай Николов.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян КОМИТСКИ